Джесика Хол
Стоманена ласка (16)

15.

— Къде е тя?

Генерал Екард отмести встрани доклада, който изучаваше.

— Добър ден, Кал. Мислех, че ще останеш в болницата поне още няколко дни.

— Оправих се — отвърна Калън и се насочи към огромното писалище. — Какво направи със Сара Равенович, Били?

— Седни, Кал — предложи Екард и леко повдигна вежди, защото колегата му не помръдна. — Имам само една звезда повече от теб, но тя ми дава право да ти заповядвам.

Калън се отпусна на стола срещу бюрото.

— Аз също имам право да издавам заповеди. Една от тях беше отправена директно към отряда за бързо реагиране, който трябваше да я доведе при мен веднага след прочистването в Китайския квартал. Защо това не се случи?

— Защото моите заповеди бяха издадени по-рано. Сара беше отведена в участъка на Военната полиция, където официално се предаде на властите, тъй като операцията й приключи. Тоест, изпълни своето обещание.

Калън изпита чувството, че светът се е преобърнал с главата надолу, а той е последният, който разбира това.

— Защо го е направила?

Екард извади един лист от папката пред себе си и му го подаде.

— Това са самопризнанията й, подписани онзи ден.

Думите върху хартията сякаш бяха лишени от смисъл. Той ги прочете няколко пъти, но резултатът си оставаше същия.

— Направила е признания? Защо? За какво?

— Майор Равенович имаше статут на дезертьор в продължение на осем години, Кал. — Генералът се изправи, пристъпи към прозореца и погледа известно време войниците, които маршируваха на плаца. — Може би чувството за вина от тази простъпка е взело връх.

В отговор Калън рязко му обясни какво точно мисли за подобна глупост.

Екард се засмя и се обърна да го погледне.

— Не очаквах друга реакция. Твоят майор е страхотна жена.

Калън изпита желание да грабне бюрото и да го изхвърли през прозореца заедно със собственика му.

— Познаваме се от дълго време, Били! — изръмжа той. — Много те моля да ми спестиш глупостите! Или ще ми обясниш какво се е случило, или ще действам на своя глава, ясно?

— Заловихме я веднага след твоето отвличане на летището — започна Екард. — И тя предложи сделка — твоята свобода срещу нейния живот. Аз се съгласих да й поверя специалния отряд за щурмуване на склада, за да бъдеш освободен. В замяна тя се призна за виновна по всички обвинения срещу себе си, обещавайки да потвърди показанията си и пред военния съд. В допълнение обеща да се държи далеч от медиите, а това е нещо, което армията оцени много високо. — Екард махна към листа в ръцете му. — Аз свалих обвиненията в заговор, цитирайки съответните смекчаващи вината обстоятелства. Това означава, че най-вероятно ще лежи десет, а не двадесет години.

Само през трупа ми!, помисли си Калън.

— Затворили сте я в Ленгли, така ли?

— Да. Първото заседание на военния съд е насрочено за утре. — Върху лицето на Екард се появи тъжна усмивка. — Нищо не можеш да направиш, синко. По-добре е да забравиш за нея.

— Веднъж вече го сторих — промърмори Калън. — И това се оказа най-голямата грешка в живота ми.

— Помисли си, Кал — погледна го с лека тревога генералът. — Хубавичко си помисли! И без това си затънал до гуша заради провалената операция. Публичното ангажиране с тази жена вероятно ще разруши кариерата ти.

— Подавам си оставката.

— Защо?

— Тя носи моето дете — кратко поясни Калън, обърна се и напусна кабинета.

Генерал Екард замислено се зае да сваля целофанената опаковка на една от кубинските пури, с които се беше запасил при последната си визита в Гуантанамо.

— Бременна, значи! — усмихна се той, поднасяйки запалката към върха на пурата. — Затънал си и с двата крака, момчето ми!

 

 

Килията в Оукланд беше с шейсет сантиметра по-широка от тази в Ленгли, констатира Рейвън, докато крачеше напред-назад. Каква ли ще бъде онази, която ме чака в Левънуърт?

Поне ще мога да виждам бебенцето си веднъж в месеца след неговото раждане, помисли си тя.

Научила лошата новина по телефона, Оноре беше толкова съкрушена, че дори забрави сочните френски ругатни.

— Какво мога да направя за теб, cherie — разплака се тя.

— На първо време ще ми трябва дойка — отвърна с равен глас Рейвън. — Ангажимент — минимум десет години. Готова ли си да го приемеш?

Оноре обеща да поеме бебето и отново се разплака. После се овладя и пожела да узнае какво ще направи в тази ситуация Калън.

— Нищо не може да направи. Но ти го потърси, ако имаш трудности при отглеждането. — Рейвън изобщо нямаше представа с какво може да помогне Калън, но се надяваше, че той ще направи всичко възможно за доброто на детето им. — Напомни му, че хлапето ще бъде лишено от майка за известно време, а това означава, че таткото ще е добре дошъл.

— Le enfant^[1] ще разглежда твоите снимки всеки ден — обеща Оноре. — Така ще разбере, че има най-красивата maman на света!

Отношението към нея в Ленгли беше някаква странна смесица между омраза и страхопочитание. Докато я водеше към килията, една от военните полицайки злорадо й обясняваше на какво ще прилича след десет години каторга.

— Вероятно ще заприличам на теб — не се сдържа тя и за награда получи силен удар, който почти я залепи за стената.

Друг полицай, младо момче с очевидно страхопочитание към звездите, дойде да я посети в килията, подавайки й списание с нейна снимка на корицата с молба за автограф. По-късно й донесе вечерята и поясни, че го прави за приятелката си, която буквално я обожавала. Бяха я затворили в единична килия, отделно от останалите затворници, които очакваха процес. По тази причина тя нямаше нищо против да си побъбри с някого.

— Ние с Гарлийн решихме да се оженим веднага след като получа по-високо звание — подхвърли младежът, когато се появи да прибере празната табла. — Тя не е красива като вас, майоре, но в замяна на това е страхотна готвачка. Почти колкото майка ми.

Има и по-лоши причини за сключването на брак, помисли си Рейвън.

— Искрено ви пожелавам да бъдете щастливи, Боби — отвърна тя. Боже, кога бях толкова млада? После си спомни една далечна нощ, когато заплаши Калън, че ще забременее, за да го принуди да се ожени за нея.

Искам хлапе с рижа коса, като твоята.

Нещо, което дори не можеше да си помисли в сегашното си положение.

— Ще разрешиш ли да ти дам един съвет?

— Разбира се, майоре.

— Не се откъсвай от нея — обади се дълбок глас зад гърба на полицая. — Не я изпускай от поглед дори за минута.

Зърнал големите звезди на пагоните, Боби застана мирно.

— Слушам, сър. Извинете, че не чух кога сте влязъл, сър.

— Искам няколко минути насаме с тази затворничка, боецо.

Боби направи съвършен кръгом надясно и се отдалечи, оставяйки Калън сам пред килията.

— Не трябваше ли да бъдеш в болницата? — ахна Рейвън и почти се хвърли срещу решетките. После светкавично се овладя и попита: — Екард? — Изчака го да кимне с глава и избухна. — Проклети двулични генерали! Винаги обещават едно, а правят съвсем друго!

— Аз си изпълнявам обещанията — поклати глава той, направи крачка напред и стисна решетките с две ръце. — А ти трябваше да сключиш по-добра сделка за себе си.

— Съжалявам, но мислех само как да спася живота ти.

— За което ти благодаря. Справи се чудесно. — Очите му се плъзнаха по килията зад гърба й. — Но пропусна да споменеш, че това ще струва десет години от живота ти.

— Голяма работа — сви рамене Рейвън. — И без това съм си ги заслужила.

— Ами бебето? Нима не заслужава да си има мама, татко и щастливо семейство? — Ръката му подканящо се промуши между решетките. — Ела тук.

— Калън…

— Ела тук! — повтори той, изчака я да се приближи и придърпа главата й към себе си. — Вярваш ли ми?

Тя кимна и затвори очи.

— В такъв случай те моля да изпълниш точно това, което си планирала за пред съда. Потвърждаваш валидността на показанията си и отказваш да ги оспорваш. От там нататък поемам аз.

— Не можеш да прекратиш това — поклати глава тя. — Давам си сметка, че си генерал, но има някои неща, пред които дори началникът на Обединените щабове е безсилен. — После сбърчи вежди и с променен глас попита: Всъщност, какво си намислил?

— Не мога да ти кажа — отвърна той и допря устни до челото й. — В този случай настоявам да получа абсолютно сляпо доверие от теб, любима. Иначе няма да се получи. Ще го направиш ли за мен и за детето?

— Да, но…

— Много добре — отдръпна се от решетката той. — Ще се видим утре в съда. О, и още нещо… — Погледна я настоятелно. — В качеството си на твой пряк командир ти заповядвам да не споменаваш нищо за личния си живот от операцията насам до наши дни. Разбрахте ли заповедта, майоре?

— Разбира се, но… Калън?

Той се отдалечаваше по коридора, без да поглежда назад.

Няколко секунди по-късно Боби отново се появи. Изглеждаше блед, потръпващ от страхопочитание.

— Знаете ли кой беше този човек? — прошепна той. — Генерал Грейди! Самият генерал Калън Майкъл Грейди, който догодина ще заеме мястото си около голямата маса като главнокомандващ на цялата проклета армия!

— Аха — небрежно отвърна Рейвън, излегна се на твърдия нар и закова поглед в сивия таван на килията. — Наистина беше той.

 

 

На другата сутрин пристигна специално поръчаната парадна униформа. Сара я пое и започна да се облича. Правеше го безкрайно внимателно, с единственото желание да изглежда абсолютно безупречна на съдебното заседание, което — както личеше по всичко — щеше да се окаже последната й публична изява.

Боби й помогна като вкара нелегално част от козметиката на приятелката си.

— Гарлийн каза, че никога повече няма да докосва тази козметика, а ще я прехвърли в специална кутия и само ще си я гледа — като спомен за най-популярната личност на света — развълнувано поясни младежът. — На нея й стига да знае, че вие сте се докосвала до нея!

Рейвън прие мазилата с чувството, че всеки момент ще се разплаче, въпреки че всичките бяха евтини и нямаха нищо общо с цветовете, които употребяваше. После изведнъж й светна как да изрази благодарността си.

— Нещо, до което съм се докосвала, значи — подхвърли тя, пристъпи към решетките и изведнъж залепи една сестринска целувка в полуразтворените устни на младежа. — Е, сега вече спокойно може да гледа само теб.

— … Благодаря, майоре — окопити се след няколко безкрайно дълги секунди Боби, а след това започна да се отдалечава с несигурни крачки, непрекъснато докосвайки устните си с пръст — сякаш не беше сигурен, че тази целувка изобщо се беше случила.

Рейвън използва гримовете на Гарлийн като основа за създаване на желаните цветове, които щеше да използва с помощта на миниатюрното огледалце на кутийката със сенките. Потъмни клепачите си, положи върху устните си тънък пласт червило и неволно се запита дали и след десет години ще изглежда така.

Твърдо не, разбира се.

Хирургът я беше предупредил, че лицето й ще се нуждаеше от непрекъсната поддръжка и не бива да се излага на въздействието на силни химикали и високи температури — нещо, което тя нямаше как да контролира в затвора. Но ако планът на Калън не проработи и тя наистина напусне Левънуърт след десет години, дали той щеше да я приеме?

Той те обича такава, каквото изглеждаш сега, обади се тих, но леден глас някъде дълбоко в нея. Но след десет години едва ли ще изглеждаш по същия начин.

Въоръженият ескорт от военни полицаи се появи в пълна парадна униформа. Това означаваше, че ще я придружават чак до залата на съда. Позволиха й да напусне килията едва след като закопчаха ръцете й на гърба. След това й заповядаха да остане на място, докато сложат и железните пранги на краката й. Късата верига я принуди да прави двойно по-малки крачки от обикновено, тъй като в противен случай имаше опасност да се просне по очи.

Колко елегантно, Господи! Всеки репортер от „Венити Феър“ би платил цяло състояние, за да ми щракне няколко снимки с тези „одежди“!

Разбира се, това нямаше как да се случи на строго охраняваната територия на Ленгли. Но какво значение има, всъщност? Вече изобщо не я интересуваше как изглежда. Единственото й желание беше бебето да е добре и Калън да знае, че го обича.

Влизането е затвора с десетгодишна присъда наистина е оригинален начин да демонстрираш всеотдайността си, обади се леденото гласче, докато я въвеждаха в сградата на Главната военна прокуратура.

Военните полицаи свалиха прангите и белезниците, а след това й отпуснаха няколко секунди да се овладее, преди да бъде вкарана в съдебната зала.

Оказа се, че въпросната зала е почти празна. В галерията за публика нямаше никой, а зад масата на обвинението седяха само двама мъже в униформи. Служебният й адвокат — видимо преуморен офицер, който я беше нарекъл идиотка в момента, в който й се представи в ареста — вяло махна с ръка, сочейки мястото до себе си.

— Това няма да продължи дълго — подхвърли той. — Самопризнанията ви в Оукланд вече са тук и ще бъдат използвани като улики, а съдията ще произнесе присъдата, след като чуе какво пледирате. Сигурна ли сте, че все още имате намерение да не протестирате?

Вярвай ми, Сара.

— Да.

— Животът си е ваш, майоре.

Съдебният пристав прикани всички присъстващи да станат на крака. Военният съдия влезе в залата и зае мястото си зад една голяма и абсолютно гола маса. За разлика от гражданските съдилища, военните бяха напълно лишени от украса. Армията не обича да харчи пари за подобни разточителства.

— Днес, 17 март 2002 г., по заповед на командира на военновъздушна база Ленгли, Вирджиния генерал Пол Б. Нилсън, се провежда заседание на този извънреден военен трибунал — обяви съдебният пристав, след което изчете съкратения вариант на обвиненията в дезертьорство, остави папката на масата и се оттегли.

Съдията, с чин полковник от ВВС, прегледа документите и вдигна глава.

— Майор Сара Равенович, господин адвокат, моля станете. — Изчака ги да се подчинят, заби поглед в папката и попита: — Как ще пледирате?

Невинен, невинен, невинен!

— Нямам възражения, сър.

— Майор Равенович, наясно ли сте, че пледирайки по този начин, вие автоматически се превръщате в обект на обвинения, които ще ви донесат присъда?

Сбогом, Калън!

— Да, сър.

— Господин адвокат — извърна се към защитника й съдията. — Запознахте ли вашата клиентка със сериозността на нейното положение и последиците от него?

Преди адвокатът да отвори уста, в залата се появиха трима души. Рейвън се обърна да ги погледне. Бяха Калън, Конър и Брук Оливър.

Съдията се втренчи в тях през очилата си.

— Нека отгатна — промърмори той. — Явявате се тук заради майора, нали?

— Генерал Калън Майкъл Грейди, командир на Централния разузнавателен отдел към армията на Съединените щати — застана мирно Калън. — Господин полковник, разполагам с доказателства, които ще отхвърлят всички обвинения срещу майор Равенович.

— Така ли? — изгледа го съдията. — Но обвиняемата току-що пледира, че няма възражения по същите тези обвинения. Според мен малко сте закъснял.

— Тя нямаше друг избор, сър. Тук става въпрос за националната сигурност.

Съдията очевидно не хареса тези думи.

— Нима твърдите, че тя е била принудена да пледира по този начин против волята си?

— Не. Но с разрешението на съда бих искал да се обърна към обвиняемата, сър. — Съдията кимна с глава, а Калън се извърна към нея и попита: — Майор Равенович, получихте ли заповед от мен да не разкривате никакви подробности за вашата дейност през последните седем години?

Мигновено осъзнала какво се опитва да направи той, Рейвън бавно кимна с глава.

— Да, сър.

Калън се извърна към съдията.

— Ваша чест, вие несъмнено разбирате като означава изрична заповед. Майор Равенович е била длъжна да запази мълчание при всякакви обстоятелства, независимо от заплахата да бъде осъдена и хвърлена в затвора от собствената си страна.

— Генерале — подозрително го изгледа съдията. — Какво е толкова важно, за да накара тази млада жена да не направи опит да се защити?

— За да отговоря на въпроса ви, ще се наложи да опразните залата, сър — отвърна Калън.

— Ако се окаже, че си правите някакви шеги, ще ви подведа под отговорност за обида на съда — тежко го изгледа полковникът. После заповяда на всички присъстващи да напуснат залата, изчака вратата да се затвори след тях и направи знак на тримата новодошли. — Използвайте масата на обвинението, генерале. Тя и без това е свободна.

— Разрешете да се приближа, Ваша чест — отвърна Калън, взе един доста обемист куфар от ръцете на Брук и го поднесе на съдията. — Тези документи са строго секретни, защото съдържат изключително чувствителна информация. Много малко хора в армията са имали достъп до тях. Аз не мога да ги представя като доказателства, но те хвърлят достатъчно светлина върху дейността на майор Равенович в периода, в който лично аз я обявих за дезертьор. — Направи лек жест по посока на Конър и Брук и продължи: — Тези хора са агенти на ОКР, които са готови да дадат показания за дейността на майора, свързана с различни операции, провеждани в Европа и Азия. В състояние са да го сторят поради простата причина, че непрекъснато са работили в близък контакт с нея.

Съдията надникна в отворения куфар.

— Мили боже! — възкликна той. — Тук трябва да има сто хиляди страници с информация! — Взе в ръце снопче документи и ги прелисти. — Защо през всичките тези години майорът е била със статут на дезертьор, генерале?

— Защото това беше най-доброто възможно прикритие за нея, сър.

— Хм. — След кратък размисъл съдията вдигна глава. — В такъв случай ще е най-добре да ме запознаете накратко с всичко това. В противен случай ще седя тук и ще чета секретни архиви, докато ме пенсионират!

— Слушам, сър. След като получи жестоки лицеви наранявания в Китай, майор Равенович се подложи на сложна реконструктивна операция за промяна на външния си вид. Оттогава насам тя използва нова самоличност за изпълнение на строго секретни задачи, възложени й от отдела под мое ръководство. Най-важната от тях беше да издири и разкрие един международен професионален убиец, известен с прозвището Лотос.

Вцепенена от изненада, Рейвън слушаше как Калън описва всичките й действия по проследяването на убиеца — част от сложна операция в полза на трети страни, която е изиграла изключително важна роля за издигането авторитета на американските секретни служби.

Когато Конър беше призован да запознае съдията с всички компютърни файлове, тя трепна от изненада, защото голяма част от тях й бяха до болка познати. После бавно започна да й светва. Разбира се, че е така. Бях забравила, че успяха да пробият кода ми.

Но ключовият момент настъпи, когато Калън призова Брук да даде показания за редовните рапорти, изпращани от Рейвън в продължение на години.

— Сър, аз осъществявах редовни ежеседмични контакти с майора още от първия ден на постъпването ми в отдела — абсолютно нагло излъга Брук. — Обработила съм лично някъде около четиристотин такива рапорта, получени по радиостанцията. Всеки един от тях беше проверяван за автентичността на информацията, която съдържаше. Държа да подчертая, че сведенията, изпращани от майор Равенович, бяха изключително ценни за цялостната дейност на отдела в борбата му с международната престъпност.

След нея дойде ред на Калън, който подчерта решителния й принос за успешното приключване на операцията срещу Дай, успявайки да разкрие Хаят като къртицата на китайците в ОКР.

— Без съобразителността и бързата реакция на майор Равенович, кланът със сигурност щеше да ликвидира не само мен, но и капитан Оливър — заключи той.

— Аз пък се питах откъде са тези белези по лицето ви — промърмори съдията и се облегна назад. — Много добре, генерале. Дадох ви възможност да изложите важни факти по делото. — Обърна се към Рейвън и добави: — Майоре, тези хора са или изключително отдадени на дълга̀ офицери, или страхотни лъжци. Имате ли какво да добавите към техните показания?

Неспособна дори да диша, Рейвън мълчаливо поклати глава.

— Много добре. Генерале, съберете си секретните документи, защото възнамерявам да повикам обратно хората, ангажирани с това дело.

Когато всички се върнаха по местата си, съдията заповяда на присъстващите да станат.

— Аз в никакъв случай не подлагам на съмнение Общия кодекс на военното правосъдие — започна той. — Този кодекс е основният военен закон, на който всички сме длъжни да се подчиняваме. Същевременно обаче той дава възможност за някои изключения при наличието на особени обстоятелства. В това дело съществуват достатъчно такива, които попадат под графите „опасности, свързани с изпълнението на служебния дълг“ или „изключителни важни обстоятелства“, свързани с въпросното изпълнение, които са записани в Алинея 85, параграф 49, подраздел А. Изпълнявайки дълга си да служи на родината в условията на изрична забрана да разкрива същността на своите мисии, майор Равенович е била длъжна да работи по начина, по който е работила. Отчитайки всички тези обстоятелства, аз обявявам подсъдимата за невинна по обвиненията в дезертьорство. Майоре, считано от датата на първите обвинения срещу вас, вие сте възстановена на служба и получавате обратно своята длъжност и звание. Свободна сте.