Даниъл Силва
Падналият ангел (52)

Бележка на автора

„Падналият ангел“ е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са плод на авторовото въображение. Всяка прилика с действителни лица, били те живи или мъртви, с търговски дейности, компании, събития или места, е напълно случайна.

Онези, които са се изкачвали до купола на базиликата „Св. Петър“, със сигурност ще си спомнят, че по края на галерията за посетители има мрежест парапет, възпрепятстващ самоубийствата. Аз го махнах, за да направя едно убийство и случайно падане по-правдоподобни. Консервационната лаборатория във Ватиканската картинна галерия е представена точно, макар по никакъв начин да не искам да внуша, че има някакви проблеми по отношение на произхода на изключителната антична колекция на Ватикана, дори при днешните взискателни кураторски стандарти. Ватиканската банка обаче има дълго документирана история на финансови нарушения. Последното стана през септември 2010 г., когато италианските власти проследиха при акция за пране на пари 30 милиона долара и започнаха разследване срещу двама от висшите й служители. През следващия месец полицията в Сицилия обяви, че е разкрила схема за пране на пари, използвала банковата сметка във Ватиканската банка на един свещеник, чийто чичо бил осъден по обвинения за връзки с мафията.

Щабът на карабинерите от Артистичния отдел наистина се намира на Пиаца ди Сант’Игнацио в Рим и ролята на екипа в разследването на осъдения контрабандист на антики Джакомо Медичи — и във връщането на вазата на Ефроний от нюйоркския музей „Метрополитън“ — е описана вярно. Действително има галерия за антики на живописния площад в Сен Мориц, макар да съм убеден, че тя по никакъв начин не е свързана с шиитската войнствена групировка „Хизбула“. Ливанската византийска банка не съществува, но съществува Ливанско-Канадската банка — и именно там, според американските власти, „Хизбула“ пере поне част от парите, които печели чрез глобалните си престъпни операции за събиране на средства. Един неназован американски агент, а не Узи Навот, измисленият шеф на израелското разузнаване, говорейки пред „Ню Йорк Таймс“ през декември 2011 г., за пръв път описа „Хизбула“ като „фамилията Гамбино на стероиди“.

Масуд Рахими, офицерът от иранското разузнаване, който се появява в „Падналият ангел“, бе създаден от автора, но близките му връзки с „Хизбула“, група, която често наричат „А отбор от терористи“, са базирани изцяло върху фактите. „Хизбула“ извърши множество терористични актове по заповед на Иран и със сигурност би играла важна роля при реакцията срещу всяка атака на иранските съоръжения за ядрени оръжия. Всъщност има достатъчно доказателства за това, че Израел вече се е превърнал в цел на „Хизбула“ заради опитите му да попречи на иранската ядрена програма чрез саботажи и убийства. През януари 2012 г. властите в Азербайджан разбиха терористична клетка на „Хизбула“, която вече си бе набелязала израелския посланик там и един равин от местното еврейско училище. През февруари едновременно бяха атакувани дипломати в Грузия и Индия. На следващия ден избухна бомба в апартамент в Банкок, разкривайки клетка на Иран — „Хизбула“, която се подготвяше да убие израелски дипломати в тайландската столица. Но това не трябва да ни изненадва. През юли 2006 г. Хосеин Сафиадеен, представителят на „Хизбула“ в Техеран, обяви, че групата възнамерява да убива израелци и евреи, където ги открие, декларирайки застрашително: „Няма да има място, където те да са в безопасност“. Разбира се, забележката спечели благосклонността на върховния ирански лидер, аятолах Али Хаменей — той нарича Израел „раков тумор“, който трябва да бъде отстранен. И това се чува от устата на човек, който търси възможност да направи това само с натискането на един бутон.

Свещеното плато в Йерусалим, наричано Храмов хълм от евреите и Харам аш Шариф от мюсюлманите, действително се контролира от Ислямския вакъф. В южната подпорна стена на Хълма наистина се образува опасна издутина в резултат от строежа на джамията „Маруани“, а описанието на археологически богатите отпадъци, хвърляни в Кедронската долина, за съжаление, е съвсем точно. Използвах работата на видния британски археолог сър Чарлс Уорън, докато писах кулминацията на романа, макар че си позволих свободата да движа героите си, където беше нужно. Например тайният тунел, който Габриел Алон и Ели Лавон използваха, за да стигнат до вътрешността на Хълма, бе създаден от автора и по никакъв начин не се базира върху истината.

За съжаление, същото не може да се каже, когато говорим за убежденията и мненията на някои от онези, които служат като пазители на най-свещеното парче земя на света. През 1999 г. Екрима Саид Сабри, тогава велик мюфтия на Йерусалим, декларира, че „евреинът“ крои планове да разруши Харам аш Шариф. „Евреинът ще накара християните да му свършат работата — обясни Сабри, който е защитил докторат в каирския университет «Ал Азхар», най-важния учебен център на сунитския ислям. — Такива са евреите. Така се проявява сатаната.“ През 2000 г., малко преди папа Йоан Павел II да направи историческото си поклонение в Израел, включващо посещение на Храмовия хълм, Сабри отрече холокостът да се е случвал някога. „Шест милиона мъртви евреи? Няма начин. Бяха много по-малко. Да престанем с тази измислица, експлоатирана от Израел за печелене на международна солидарност.“ Това не бяха думи на фундаменталистки духовник в незначителна салафистка джамия. Те бяха казани от човек, който контролираше третото свято за исляма място.

В такъв случай не е чудно, че отричането на холокоста сега е общоприето в Арабския и ислямския свят, както и неговият пръв братовчед — отричането на Храма. Буквално цялото ръководство на Палестинската автономия — дори някои от онези, които се смятат за „умерени“ на Запад — отрича, че действително някога е имало еврейски храм върху Храмовия хълм. На срещата в Кемп Дейвид през 2000 г., когато президентът Бил Клинтън работи неуморно, за да договори споразумение за арабско-израелския конфликт, Ясер Арафат открито заяви, че Храмът се е намирал не в Йерусалим, а в Наблус. Избухването му слиса президента Клинтън, който отговори: „Като християнин, аз също вярвам, че под повърхността има останки от Соломоновия храм“. Главният преговарящ на Клинтън за Близкия изток, Денис Рос, каза по-късно за представлението на Арафат на срещата: „Той създаде нова митология, казвайки, че Храмът не е съществувал там. Това беше единствената нова идея, която той повдигна за петнайсет дни в Кемп Дейвид“.

През последните дни от президентството си Клинтън направи още няколко опита да постигне мир в Близкия изток, включително тъй наречените Параметри на Клинтън, които той изложи пред израелците и палестинците по време на драматична среща в Кабинета в Белия дом. Неподлежащ на преговори сбор от условия за окончателно споразумение, Параметрите призоваваха за създаване на палестинска държава в Ивицата Газа и 96% от Западния бряг. Платото на Храмовия хълм, свещено за трите Аврамови вери, щеше да бъде включено в Палестинската държава, докато Западната стена (Стената на плача) и Еврейският квартал в Стария град щяха да останат под израелски контрол. Израелският премиер Ехуд Барак прие условията, но Ясер Арафат, след много колебания и увъртане, не ги прие. В своите мемоари президентът Клинтън бе забележително откровен за чувствата си към човека, чиято „колосална грешка“ му попречи да направи едно историческо постижение във външната политика. „Аз съм неудачник — казал той на Арафат по време на труден телефонен разговор. — И вие ме направихте такъв.“

Но дали Храмът на Соломон, както е описан с удивителни детайли в „Царе 1“ и „Летописи“, наистина е съществувал? Най-добрият начин да отговорим на този въпрос е да се направят цялостни, но внимателни разкопки из цялото плато на Храмовия хълм от израелски и палестински учени, които да работят рамо до рамо, може би под надзора на Обединените нации. Това е малко вероятно, като имаме предвид ислямската чувствителност и настоящите политически реалности. Малко вероятно е и уреждането на арабско-израелския конфликт, поне в близко бъдеще. Наблюдателите на Близкия изток са единодушни, че скоро вероятно ще избухне нова вълна на насилие, Трета интифада. Ще избухват бомби, ще летят куршуми, а децата от двете страни на кървавия спор за дважди обетованата земя ще умират. А като си помислим, че това можеше да приключи преди повече от десетилетие, ако Ясер Арафат бе събрал кураж да каже една-единствена дума: „Да“.