Даниъл Силва
Падналият ангел (43)

42.
Тел Авив-Йерусалим

— Шегуваш ли се, Дина?

От изражението й стана ясно, че не се шегува.

— Разкажи ми — нареди Навот.

— Няма време.

— Намери време.

Тя посочи към снимка на разрушената галерия „Наксос“ в Сен Мориц.

— Какво за нея?

— Според Масуд, Давид Жирар е знаел, че Габриел разследва убийството на Клаудия Андреати във Ватикана и че е стигнал близо до Карло Маркезе.

— Продължавай.

— Защо Жирар все още е бил в Европа? Защо не си е плюл на петите и не се е върнал в земите на „Хизбула“?

— Защото са искали да го оставят като примамка за Габриел.

— Точно така. Но защо?

— Защото са искали да го убият заради това, че взриви центрофугите им.

— Възможно е, Узи. Но не мисля така. Мисля, че са искали Габриел да отиде в Сен Мориц поради друга причина.

— Каква?

— Такия. — Дина посочи към друга снимка — иранския убиец Али Монтазери и момичето на Ел Греко, неговата съучастница. — Дали са задачата на човек, когото ще познаем. Искали са да знаем, че те стоят зад това.

— Защо?

— Защото са искали да намерим и това. — Тя сочеше към друга снимка — Масуд и Жирар, един до друг в цюрихски трамвай. — Проверих какво е било времето в Цюрих в деня, когато е направена снимката. Било е слънчево, но много студено.

— И защо е важно времето?

— Защото Масуд не носи ръкавици. — Тя посочи към бинта на дясната му ръка. — Не е носил ръкавици, защото е искал да видим това. — Замълча, а после прошепна: — Искал е аз да видя това.

— Казваш, че Масуд е искал да разберем, че е свързан с Давид Жирар и взрива в галерията?

— Точно така.

— Защо?

— Такия — повтори тя.

Скептицизмът изчезна от лицето на Навот.

— Продължавай.

— Иранците ни пускат Масуд като примамка и ни карат да захапем, бомбардирайки ни с приказки за предстояща терористична атака, а в същото време задействат силите на „Хизбула“ в Южен Ливан. Класическа заблуждаваща маневра. С една-единствена цел. Такия.

— Показват едно намерение, а крият друго.

Дина кимна.

— Но клетката във Виена беше истинска.

— Вярно. Но нямаше да й позволят да изпълни задачата си. Масуд винаги е планирал да ни разкрие съществуването й по драматичен начин, оставяйки ни достатъчно време за реакция.

— Казваш, че клетката е била такия?

Тя кимна.

— Нещо като призрачната армия на генерал Патън през Втората световна война, онази, която Съюзниците разположили в Източна Англия, за да заблудят германците, че нахлуването във Франция ще започне в Кале, а не в Нормандия. Британските и американските експерти по дезинформация наситили радиовълните с фалшиви сигнали, защото знаели, че германците ги слушат. Дори след като първите войски дебаркирали на плажовете, германската армия е била парализирана от нерешителност, защото са вярвали, че решителната битка във войната ще се води в Кале.

— Значи, според твоя сценарий Виена е Кале.

— Сценарият не е мой. На Масуд е.

— Докажи го.

— Не мога.

— Дай всичко от себе си, Дина.

Тя показа на Навот двата стеганографски образа, открити от Подразделение 8200. Узи сбърчи чело.

— Давид Жирар стои в пещера и карта, която сякаш е нарисувана от петгодишно хлапе.

— Но виж какво става, когато сравниш грубата карта с това.

Дина отиде до компютъра и наложи образа върху карта на Храмовия хълм.

— Близо — отвърна Навот.

— Достатъчно близо. — Дина бързо обясни теорията си за значението на числото 689, че то представлява дълбочината на подземната пещера, където Давид Жирар е застанал на снимката.

— Сигурна ли си, че той е изпратил тези образи на Масуд?

— Не. Но нямаме избор, трябва да приемем, че е станало точно така.

— Защо ще го прави?

— Защото е класически археолог, а не геолог или инженер. Нуждаел се е от някого, който да му направи изчисленията.

— Какви изчисления?

— Искал е да знае колко експлозиви ще му трябват, за да срути Храмовия хълм.

Лицето на Навот пребледня като на смъртник.

— Кой е другият на снимката?

— Имам Хасан Даруиш — обясни Дина. — Той надзирава разширяването на джамията „Маруани“. Смята се и за най-радикалния член на Вакъфа.

Тя задържа на монитора съобщението от ВЕВАК, изпратено предишната вечер. Кръвта никога не спи…

— Саладин? — попита Навот.

Дина кимна.

— Мисля, че е сигнал да се подготвят за жестокото въстание, което ще обхване ислямския свят в мига, в който бъдат разрушени Куполът на скалата и джамията „Ал Акса“. Ако нещо се случи с тези сгради… — Гласът й пресекна. — Всичко свършва, Узи. Всичко угасва.

— Дори иранците не са чак толкова луди — махна с ръка Навот. — Защо моллите да взривяват две от най-важните светини за исляма?

— Защото те не са техни светини — отговори Дина. — „Ал Акса“ е сунитска светиня, а всички знаем какви са чувствата, които таят едни към други шиитите и сунитите. Иранците се нуждаят само от помощта на един потаен маниак във Вакъфа.

— Мислиш, че Даруиш е техният маниак?

— Прочети досието му.

Навот се замисли и замълча.

— Не можеш да докажеш и думичка от това — заключи той.

— Искаш ли да се обзаложиш, че греша?

Той не искаше.

— С колко време разполагаме?

Тя погледна към телевизора.

— Ако трябва да гадая, Храмовият хълм ще се срине в три часа, докато Негово Светейшество е на Божи гроб.

— Часът, в който Христос е умрял на кръста?

— Точно така.

Навот си погледна часовника.

— Остават ни деветдесет минути.

— Кажи на Орит да ме свърже следващия път, като звънна.

Узи прокара нервно ръка през късата си прошарена коса.

— Знаеш ли колко хора има сега на Храмовия хълм?

— Десет хиляди. Може би повече.

— А знаеш ли какво ще стане, ако се качим там и започнем да търсим бомба? Ще започнем Третата интифада.

— Но ние не трябва да търсим бомбата, Узи. Ние вече знаем къде е.

— На петдесет и един метра под повърхността, някъде между Купола на скалата и джамията „Ал Акса“?

Дина кимна.

— Ели Лавон все още ли работи в тунела на Западната стена?

— Не е излизал оттам, откак се върнахме в града.

— Телефоните работят ли там долу?

— Понякога.

Навот въздъхна тежко.

— Не мога да пратя Ели на Храмовия хълм без одобрението на министър-председателя.

— Тогава трябва да му се обадиш — предложи Дина. — И можеш да измислиш някаква помощ за Ели.

Навот погледна към телевизионния екран и видя Габриел да върви на една крачка зад папата по Виа Долороза. После посегна към телефона.

* * *

Габриел усети вибрациите на мобилния си телефон, когато папата пристигна на осмата спирка по Кръстния път, мястото, където Христос спрял да успокои плачещите жени от Йерусалим. Погледна номера, който му звънеше, и бързо вдигна телефона към ухото си.

— Може би имаме проблем — съобщи му Навот.

— Папата?

— Не.

— Къде, Узи?

— На единственото място в Йерусалим, където не можем да си позволим проблеми.

— За какво говориш?

— Тръгни към тунела на Западната стена. Дина ще ти разкаже останалото по пътя.