Даниъл Силва
Падналият ангел (1)

Благодарности

Този роман, както и предишните книги от серията за Габриел Алон, не можеше да бъде написан без помощта на Дейвид Бул, който наистина е сред най-добрите реставратори на художествени творби в света. Всяка година Дейвид прекарва много часове в преглеждане на ръкописите ми за фактически грешки, часове, в които би могъл да стои пред статива и да съживява повредена картина. Дейвид изпълни живота ни с изкуство и хумор и скъпоценното му приятелство може би е най-прекрасният и неочакван страничен продукт от серията за Габриел Алон.

Дълбоко съм задължен на отец Марк Хайду, международния директор на „Покровителите на изкуството“ във Ватиканските музеи, за безценния му принос към този проект. Задължен съм и на Сара Саводело, Каролина Реа, Лорна Ричардсън и доктор Габриела Лалата, блестящ историк на изкуството, която отведе мен и семейството ми от славата на Сикстинската капела до сутерена на Ватиканската картинна галерия, където щатните реставратори се грижат за великолепната колекция от картини на папата. Там се срещнахме със забележителната Франческа Персегати, която изобщо не се притесни, когато й казах, че прочут със своята интровертност израелски убиец скоро ще работи зад завесите в пещерата под галерията. Специални благодарности на отец Кевин Ликси, който вървеше до нас, докато пресичахме римските улици на празника Корпус Кристи, на няколко крачки зад папа Бенедикт XVI. Вечерята ни на свещи в онази нощ бе кулминацията на пребиваването ни в Рим.

Докато подготвях този ръкопис, разговарях с много израелски и американски разузнавачи и политици и сега им благодаря анонимно, защото те предпочитат така. Фред 3. Зайдман, бившият председател на Американския съвет в Мемориала на холокоста, ми отвори много врати в Израел и ежедневно ме вдъхновяваше със своята отдаденост да съхрани паметта за убитите в Шоа. Блестящият Максуел Л. Андерсън, директор на Художествения музей в Далас, търпеливо отговори на множеството ми въпроси за кураторските рискове при придобиване на антики с новите закони, приети, за да защитят културното наследство на тъй наречените страни първоизточници. Както винаги, Роджър Креси, бивш член на Съвета за национална сигурност, сега на консултантската фирма „Бууз Алън Хамилтън“, ми помогна да разбера по-добре начина, по който наистина се развива светът. Скъпият ми приятел Джордж Уейгъл ми даде ценни данни за историческото посещение на папа Йоан Павел II в Светите земи през 2000 г. и повлия мисленето ми за връзките между римокатолиците и държавата Израел. М. и Б. ми дадоха консултации за размирния Близък изток със специални данни, които само те можеха да осигурят.

Майкъл Орън, известният учен по въпросите на Близкия изток и писател, който сега е посланик на Израел в Съединените щати, ми даде много важни уроци за великите империи, оставили своя белег и кръвта на своите войници в земята на съвременен Израел. Красивата му съпруга — Сали, и трите им удивителни деца — Йоав, Лия и Ноам, бяха до мен много пъти по време на пътуването ми и бяха постоянен източник на радост и любов. Скъпите ни приятели Лиор и Талия ни отвориха дома си в предградията на Тел Авив и се притекоха на помощ, когато се сблъскахме с логистичен проблем на военния пропускателен пункт край Хеброн на Западния бряг. Габриел Моцкин и Емили Билски, които имаха лошия късмет да живеят в съседство със семейство Алон на улица „Наркис“, ни придружиха при първото ни посещение в Израел преди две десетилетия и нашите две семейства прекараха много приятни вечери заедно по време на последното ни пътуване. Рахел и Елиот Абрамс споделиха необикновените си познания за израелската политика на вечеря в Абу Гош; Авнер ни заведе на късно нощно сафари на Голанските възвишения, което включваше скоростно преследване на глиган и чакали. Йехуда Дойч ни заведе на незабравима обиколка из разкопките в Давидовия град. Всъщност все още го чувам да пее величествената „Алилуя“ на Ленард Коен, за да успокои нервите ни, докато вървяхме през тъмния тесен проход на Тунела на Езекия, а хладната йерусалимска изворна вода се стичаше в краката ни.

Сърдечни благодарности на Ийц Апелбаум, Йоги Лошински и Мири Сак от Фондацията за наследството на Западната стена заради това, че ни позволиха да погледнем удивителния свят, потопен в края на Храмовия хълм. Археолозите, които разкопават древната земя край тунела, вършат работата си с голям професионализъм и чувствителност, а техният дух бе отразен в измисления герой Ели Лавон. Докато международната кампания за отхвърляне на законността на държавата Израел набира инерция, усилията на археолозите да изровят древното еврейско минало в Йерусалим придобива голямо значение. Да заема фразата на Ари Шамрон, те „водят война“ в онези тунели. За щастие това е единствената война в Близкия изток, в която не се пролива кръв.

Искам да благодаря на скъпия си приятел Дорон Алмог и на прекрасната му съпруга, Диди, заради това, че се грижиха толкова добре за нас, докато бяхме в Израел. Преди да се пенсионира от израелските въоръжени сили, Дорон служи като началник на Южното командване и през 1976 г. беше първият израелски военен, стъпил на земята на Уганда при операция Ентебе. Но Дорон е нещо много повече от заслужил войник за страната си; той е хуманист, посветил живота си на грижи за най-слабите израелски граждани, независимо от това дали са араби или евреи. Никога няма да забравя следобеда, който прекарахме заедно в Алех Негев, селището, което той основа в Южен Израел, за да се грижи за тежко ранените. Няма да забравя и петимата членове от семейството на Дорон, които бяха убити от палестинска терористка самоубийца в ресторант „Максим“ в Хайфа на 4 октомври 2003 г. При тази атака бяха убити още шестнайсет невинни.

Докато подготвях този ръкопис, се консултирах със стотици книги, със статии във вестници и списания, с уебсайтове, твърде много, за да ги спомена тук. Обаче би било проява на небрежност, ако не спомена изключителната ерудиция и репортажите на Питър Уотсън и Сесилия Тодешини, на Шарън Уоксман, Роджър Етууд, Доур Голд, Пол Джонсън, Хершел Шанкс, Лийн и Катлийн Ритмайер и Симон Себаг Монтефоре, чиято магистратура „Йерусалим: Биографията“ може би е най-добрата книга, написана някога за историята на толкова оспорвания град на хълма. Луис Тоскано, мой скъп приятел и дългогодишен личен редактор, направи безброй подобрения в ръкописа ми, както и коректорката ми — Кати Кросби. Очевидно отговорността за някои фактологични и печатни грешки, попаднали в завършената книга, е изцяло моя, а не тяхна.

Благословени сме с много приятели, които изпълват живота ни с любов и смях при критични обстоятелства по време на писането, особено равин Давид Волпе, Джейн и Бърт Бакарах, Стейси и Хенри Уинклър, Джой и Джим Зорн, Моли и Джак Блейдс, Анджелик и Джим Бел, Стийв Кейпъс и София Фаскианос, Енола и Стивън Картър, Андреа и Тим Колинс, Маргарита и Ендрю Пейт, Мирела и Даниел Левианс, Джейн и Роб Линч, и страхотното семейство Кобак. Бившата първа дама Барбара Буш и президентът Джордж Х. У. Буш бяха постоянен източник на подкрепа през цялата ми писателска кариера, както и удивителният шеф на персонала им — Джийн Бекър, която наистина върти света от офисите си в Хюстън и Кенебънкпорт. Дъг Бенкър направи всичко възможно времето, което прекарвам далеч от бюрото си, да е пълно с възможно най-много забавления и музика. Доктор Бенджамин Шафър, видният вашингтонски ортопед, вещо оправи нараняването на рамото ми, от което писането на романа бе по-болезнено от обикновено; доктор Дейвид Джейкъбс показа на семейството ни как трябва да се практикува медицина. Боб Барнет, Майкъл Джендлър и Линда Рапапорт бяха източник на мъдри юридически съвети и на много смях.

Специални благодарности на забележителния екип от професионалисти в „Харпър Колинс“, особено на Джонатан Бърнам, Брайън Мъри, Майкъл Морисън, Дженифър Барт, Джош Марвъл, Тина Андреадис, Лесли Коен, Леа Василевски, Марк Фъргюсън, Кати Шнайдер, Бренда Сигъл, Керълайн Бодкин, Дъг Джоунс, Карън Джеконски, Арчи Фъргюсън, Дейвид Уотсън, Синди Ейчър, Дейвид Коръл и Леа Карлсън-Станисик.

Искам да изкажа дълбоките си благодарности и любовта си на моите деца — Николас и Лили. Те не само ми помогнаха с окончателната подготовка на ръкописа, но и бяха до мен по време на забележителното изследователско пътуване, което ни отведе от купола на базиликата „Св. Петър“ до етруските гробници в Черветери и до древния акведукт под Йерусалим. Накрая трябва да благодаря на съпругата си, блестящата журналистка от „Ен Би Си Нюз“ Джейми Гангъл, която умело редактира всяка моя чернова и слушаше със забележително търпение, докато аз работех по сюжета и темите на този дванадесети роман от серията за Габриел Алон. Ако не беше нейното търпение и вниманието й към детайлите, „Падналият ангел“ нямаше да бъде завършен до крайния срок. Дългът ми към нея е неизмерим, както и любовта ми.