Даниъл Силва
Падналият ангел (14)

13.
Апостолическият дворец, Ватикан

— Каква е супата за деня? — попита Габриел.

— От камъчета — отговори Донати.

Той вдигна лъжица с редкия бульон и го опита предпазливо. Бяха седнали в аскетичната трапезария на Светия отец на третия етаж в Апостолическия дворец. Покривката на масата беше бяла, чиста и невинна като навиците на монахините от домакинството, които се носеха край тях, влизайки и излизайки безшумно от съседната кухня. Негово Светейшество го нямаше; той работеше на бюрото в малкия си личен кабинет, разположен от другата страна на коридора. Бяха минали четиринайсет години, откак дребничкият патриарх на Венеция се възкачи на трона на св. Петър, но той все още имаше претоварена дневна програма, която би изтощила далеч по-млад човек. Правеше го отчасти за да запази властта си. Църквата се изправяше пред много предизвикателства и нейният абсолютен монарх не можеше да изглежда неспособен заради възрастта си. Ако кардиналите забележеха, че Негово Светейшество започва да губи сили, позиционирането за следващия конклав щеше да започне на сериозно. А папството на папа Павел VII, едно от най-бурните в историята на съвременната Църква, щеше да спре на място.

— Защо са тези наказателни дажби? — попита Габриел.

— В резултат от редуцираните ни финансови възможности таксите за някои от колежите и религиозните домове в Рим започват да страдат. Негово Светейшество помоли епископите и кардиналите да избягват разточителните ястия. Боя се, че нямам друг избор, освен да давам пример.

Той вдигна чашата си с червено вино към слънчевата светлина, процеждаща се през прозореца, и отпи предпазливо.

— Как е?

— Божествено. — Донати остави внимателно чашата върху масата и бутна към Габриел дебела черна папка. — Това е окончателният ни маршрут за пътуването до Израел и Палестинските територии. Решихме да пътуваме през Страстната седмица, което ще позволи на Негово Светейшество да направи една безпрецедентна стъпка, отбелязвайки смъртта на Христос и възкресението му в града, където те действително са се случили. Той ще отбележи мъките Христови на Виа Долороза и ще отслужи великденска меса във „Възкресение Христово“, църквата на Божи гроб. Програмата включва и спиране във Витлеем, както и посещение на учтивост в джамията „Ал Акса“, където той възнамерява да поднесе недвусмислено извинение за кръстоносните походи. Кръстоносците са избили десет хиляди души на Храмовия хълм, когато разграбили Йерусалим през 1099 г., сред които и три хиляди, намерили убежище в „Ал Акса“.

— А по пътя са загрявали, избивайки няколко хиляди невинни евреи в Европа.

— Смятам, че вече сме се извинили за това — отговори лукаво Донати.

— Кога планирате да обявите пътуването?

— Другата седмица, на общата аудиенция.

— Много скоро.

— Чакахме възможно най-дълго. Искам да погледнеш мерките за сигурност. Светият отец попита също дали би искал да му служиш като личен бодигард по време на пътуването.

— Нещо ми подсказва, че идеята не е била негова.

— Не беше — призна Донати.

— Най-добрият начин да поставиш Негово Светейшество в опасност е аз да застана до него.

— Помисли за това.

Донати вдигна още една лъжица бульон към устните си и духна към нея замислено — странно, помисли си Габриел, защото неговата супа вече беше хладка.

— Имаш ли нещо друго наум, Луиджи?

— Носят се слухове, че вчера си посетил „Вила Джулия“.

— Пълна е с много красиви експонати.

— И аз така съм чувал. — Донати снижи глас и допълни: — Трябваше да ми кажеш, че ще се срещаш с нея.

— Не разбрах, че се нуждая от позволението ти.

— Нямам предвид това.

— Когато поех този случай — започна Габриел, притискайки го леко, — ти ме увери, че всички врати ще бъдат отворени.

— Не и вратата към моето минало — отговори спокойно Донати.

— Ами ако твоето минало има нещо общо със смъртта на Клаудия?

— Моето минало няма нищо общо със смъртта й.

Думите на монсеньора бяха изречени с тон на литургична окончателност. Липсваше само кръстният знак и благославящото амин.

— Искаш ли още малко супа? — попита той, опитвайки се да смекчи напрежението.

— Ще се въздържа — отговори Габриел.

Две монахини влязоха и прибраха съдовете. Върнаха се миг по-късно с ордьовъра — тънък резен телешко, варени картофи и зелен боб, поръсен със зехтин. Донати използва смяната на ястията като възможност да събере мислите си.

— Помолих те за помощ — каза най-накрая той, — защото исках това разследване да се проведе с определена дискретност. Сега са замесени генерал Ферари и карабинерите, а точно тази развръзка се надявах да избегна.

— Те са замесени, защото моето разследване ме отведе до един мъртъв томбароло на име Роберто Фалконе.

— Разбирам това.

— Би ли предпочел да избягам от местопрестъплението?

— Бих предпочел — заяви Донати след момент на размисъл — тази каша да не попада в ръцете на италианските власти, които невинаги защитават интересите на Светия престол.

— Развръзката щеше да е такава, независимо от моите действия — поясни Габриел.

— Защо?

— Защото на генерал Ферари нямаше да му е нужно много време да свърже Фалконе и Клаудия чрез телефонните им разпечатки. А следващата му спирка щеше да е при Вероника Маркезе. Освен ако не е подготвена да лъже заради теб, тя щеше да каже на генерала, че след смъртта на Клаудия ти си я помолил да си мълчи. А тогава генерал Ферари щеше да почука на Бронзовите врати на Апостолическия дворец с призовка в ръка.

— Ясно. — Донати започна да човърка храната си без апетит. — Как предполагаш, защо Ферари ти е предложил да се срещнеш с нея?

— Аз си задавам същия въпрос — отговори Габриел. — Подозирам, че като всеки добър следовател, той знае повече, отколкото е склонен да сподели.

— За приятелството ми с Вероника?

— За всичко.

Отвън облак закри слънцето и върху лицето на Донати падна сянка.

— Защо не ми каза за нея, Луиджи?

— Това започва да звучи като разпит.

— По-добре аз, отколкото карабинерите.

Донати, все още в сянката, не каза нищо.

— Може би ще е по-лесно, ако отговоря вместо теб.

— Направи го, моля те.

— Цялата история попада в категорията, че никое добро дело не остава ненаказано — заговори Габриел. — Започнала е невинно, когато Вероника е предложила да се заемеш с преглед на ватиканската колекция. Но смъртта на Клаудия те е изправила пред два проблема. Първият е бил мотивът за убийството й. Вторият — връзката ти с Вероника Маркезе. Едно щателно разследване на смъртта й би разкрило и двете, поставяйки те в опасно положение. Така ти насърчи официалното обявяване на самоубийство и ме помоли да открия истината.

— И сега ти си открил една малка частица от нея. — Донати побутна чинията си към средата на масата и се втренчи през отворената врата към личния офис на своя ръководител.

— Колко знае той? — попита Габриел.

— Повече, отколкото можеш да си представиш. Но това не означава, че иска да се разкрие публично. Клюките и личният скандал могат да се окажат фатални на едно такова място. А ако аз бъда опетнен по някакъв начин, това може да навреди на папския му авторитет. — Замълча, а после допълни сериозно: — Не мога да позволя това да се случи.

— Най-добрият начин да го предотвратиш, е да започнеш да ми казваш истината. Цялата истина.

Донати въздъхна тежко и погледна часовника си.

— Имам трийсет минути до следващата среща на Негово Светейшество. Може би ще е по-добре да се поразходим. Тук и стените имат уши.