Дейвид Хосп
Невинност (44)

Четирийсет и трета глава

Сърцето на Фин щеше да изскочи, когато Хоровиц застана пред съдията. Надяваше се прокуратурата да не следи толкова подробно работата на лабораторията и да не проверява за резултатите от ДНК анализа, но знаеше, че винаги има риск да се случи точно обратното. Без ДНК доказателствата Кавана щеше да освободи Салазар. Но щом Джаксън докажеше, че Салазар в действителност е виновен, шансовете щяха да са почти нищожни. Фин усети как съдията го гледа втренчено, докато Хоровиц полагаше клетвата да говори само истината, но Фин отказа да срещне погледа му.

— Доктор Хоровиц, ще кажете ли на съдия Кавана каква е професията ви? — започна Джаксън.

— Аз съм главен специалист в „Айдентек Лабс“ — отвърна той. — Специализирани сме в тестване и анализи на ДНК.

— Беше ли ви платено, за да свидетелствате като вещо лице по това дело?

— Да. Марк Добсън, първият адвокат на обвиняемия, ми се обади преди няколко седмици и поиска от нас да изследваме ДНК пробите от кожа и кръв, взети изпод ноктите на полицай Стийл, и да ги сравним с тези на обвиняемия господин Салазар. Господин Фин ми звънна около седмица по-късно и повтори желанието. — Хоровиц хвърли към адвоката поглед, който беше изпълнен със съжаление и извинение. Фин изпитваше съчувствие към него. В края на краищата, той беше учен и беше длъжен строго да следва получените в резултат на изследванията резултати.

— Какво ви каза господин Фин в разговора с вас?

— Каза: „Този човек е невинен.“

— И как изтълкувахте вие тези думи? — попита Джаксън. Фин трябваше да му признае, че беше добър юрист. Разпитът можеше да приключи с три-четири въпроса, но той нарочно протакаше, създавайки напрегната атмосфера в залата. На негово място Фин би постъпил по абсолютно същия начин.

— Не разбирам какво имате предвид — отвърна колебливо специалистът.

— Възприехте ли тези думи като молба на господин Фин да направите всичко възможно резултатите от изследването да излязат отрицателни и клиентът му да бъде оневинен на всяка цена?

— Възразявам, ваша чест — намеси се Фин с тон, изпълнен с негодувание, за да покаже ясно, че Джаксън няма право да задава подобни въпроси. Това беше част от играта.

— Приема се — каза Кавана.

— Не — отвърна Хоровиц, пренебрегвайки съдийското разпореждане. — Фин не е такъв човек.

— Разбира се. И вие го знаете, защото сте работили с господин Фин и преди това, нали? — попита Джаксън.

— Изпълнявал съм няколко негови поръчки — призна той. — Имаше няколко дела за бащинство.

— И доколкото разбирам, сте зависим от адвокати като господин Фин, за да върви бизнесът ви и да печелите пари?

„Добра маневра“ — каза си Фин. Срещу такива въпроси можеше да се възрази, но те щяха да наведат на мисълта, че Тони би бил склонен да даде такива резултати от анализите, каквито ще са угодни на Фин.

— Възразявам — обади се отново адвокатът, този път с по-малко негодувание. В този случай нямаше смисъл да се преструва на жертва.

— Приема се. — От тона на Кавана беше ясно, че е разбрал накъде бие Джаксън.

Прокурорът продължи, без да обръща внимание на прекъсванията:

— Все пак извършихте ли анализите по този казус?

— Да, извършихме ги.

— И какво установихте?

— Установихме, че ДНК на господин Салазар съвпада с ДНК пробите, взети изпод ноктите на полицай Стийл по всичките седем свързващи точки, при които ДНК може да бъде изолирана.

— Казано на прост ненаучен език, господин Хоровиц, означава ли това пълно съвпадение?

— Да, означава — отвърна той с известно колебание. Фин съзнаваше, че той иска ясно да покаже, че не му е приятно да дава и да съобщи точно този резултат, но се създаде ефект, че симпатизира на защитата, което още повече увеличаваше доказателствената сила на ДНК.

— След като стигнахте до този извод, направихте ли допълнителни тестове, за да ги проверите?

— Да. Извършихме митохондрично сравнение на ДНК, както и сравнение на точките на ДНК или така наречения тест СТР.

— Бихте ли обяснили какво представлява този тест?

— Да. Тези тестове обикновено се правят, когато имаме ДНК с частична деградация, като в този случай. Не е толкова категоричен като тестовете СТР, каквито първоначално проведохме, но служи за проверка на първоначални съвпадения.

— И какъв е резултатът от този втори тест?

— Резултатът потвърди съвпадението.

Джаксън замълча и остави отговорът да достигне до съдията. Прелисти записките си, но Фин знаеше, че го прави само за да подсили драматизма. Накрая Джаксън се обърна отново към вещото лице:

— Доктор Хоровиц, въз основа на резултатите може ли да направите заключение относно виновността или невинността на господин Салазар в нападението срещу полицай Стийл преди петнайсет години?

— Мога — отвърна той и погледна към съдията. — Базирайки се на проведените тестове и анализи, мога да заключа, че господин Салазар е човекът, когото полицай Стийл е одраскала в онази нощ и следователно човекът, който я е нападнал и прострелял.

Фин се изправи. Тъй като беше допуснал вероятността да се окаже в сегашното положение, той беше прекарал половината си безсънна нощ в обмисляне на възможности за атакуване на показанията на Хоровиц, в случай че от прокуратурата са разбрали за резултатите от ДНК тестовете. В крайна сметка не можа да стигне до нещо смислено, поради което прекара втората половина от нощта в надежди изобщо да не призоват експерта пред съдията.

— Господин Фин? — Беше Кавана, който го гледаше враждебно. Само капка съчувствие към бившия му студент предпазваше гнева на съдията да прерасне в изблик на ярост. — Бяхте ли уведомен за тези резултати — попита го той.

Фин вдигна глава и смело посрещна погледа му.

— Бях, ваша чест.

— Когато отговорихте преди малко на въпроса ми защо в защитата ви не пише нищо за ДНК анализите, вие внимателно подбрахте думите си в отговора.

— Така е, ваша чест.

— Баща ми обичаше да казва, че внимателно подбраните думи са инструмент на дявола.

— Значи е мъдър човек, ваша чест.

— Отсега нататък много внимавайте, господин Фин. Ще следя за протокола. Не ми давайте повод да се обърна към Адвокатския съвет за вземане на дисциплинарни мерки срещу вас.

— Да, ваша чест. Благодаря ви.

— Можете да продължите.

Фин си пое дълбоко дъх. Бавно се приближи до Хоровиц, замислено допрял пръсти до устните си.

— Доктор Хоровиц, бихте ли казали на съда как се сдобихте с ДНК пробите, взети изпод ноктите на полицай Стийл?

— Господин Добсън ми даде копие от съдебното разпореждане, с които се иска от полицията и прокуратурата да предадат образците, като ми представи и копие от пълномощно, с което господин Салазар го упълномощава като свой адвокат. С помощта на тези документи взех пробите от полицията, от главния технически инспектор. Подписах се, че ги взимам, и ги отнесох в нашата лаборатория.

— Значи сте взели пробите от полицията?

— Разбира се. Откъде другаде да ги взема?

— И това същият полицейски отдел ли е, който е фалшифицирал пръстовите отпечатъци, за да бъде осъден господин Салазар?

Джаксън стана.

— Възразявам.

— Отхвърля се — сряза го Кавана, без дори да изслуша основанията на прокурора за възражението.

Хоровиц сви рамене.

— Няма как да знам. Знам само това, което казва науката, а науката казва, че пробите съвпадат.

— Но не знаете с точност откъде е взет материалът, който са ви дали?

— Не съм сигурен, че разбирам въпроса ви. — На Хоровиц определено не му харесваха подобни словесни атаки и той зае отбранителна позиция.

— Например възможно е материалът да е поставен там преди няколко седмици, след като съдът нареди на полицията да предаде пробите, взети при тестовете за изнасилване, нали така?

Специалистът обмисли въпроса внимателно.

— Всъщност не. Не е възможно.

— Защо сте толкова сигурен? — попита Фин. Това беше единствената възможна логическа линия и той лесно нямаше да се откаже от нея. — След като са подправили пръстовите отпечатъци преди петнайсет години и след като са лъжесвидетелствали? Как може тогава да сте сигурен, че не са фалшифицирали и ДНК-доказателствата?

— Защото лично изследвах пробите — отвърна Хоровиц. — Каквито и мотиви да са имали, те не могат да променят научните закони. Когато полицай Стийл е одраскала мъжа, който я е нападнал, чрез натиск и сила на пръстите й тя е загребала частици кожа и кръв под ноктите си. При прегледа са изрязали ноктите й и са ги приложили към другите доказателства. С времето клетките на кожата и кръвта са се слели с клетките на ноктите. Така че, когато взехме образци за тестовете, всъщност взехме клетъчен материал от две лица — от полицай Стийл и от Винсенте Салазар. И в двата случая съставът на ДНК и клетъчният състав ясно показват влошаване и разпадане, дължащо се на факта, че е минал значителен период от време. Невъзможно е този материал да е бил подправен преди три седмици.

— Но може да е бил подправен преди петнайсет години, нали така? — Фин се хващаше като удавник за сламка и си даваше сметка, че му личи, но друго не можеше да направи.

— Не съвсем — отвърна Хоровиц с по-уверен тон. — Както посочих, кожата и кръвта са попаднали под натиск дълбоко под нокътя. Би било почти невъзможно да се постигне същия ефект, ако някой се опита да подправи доказателството, след като са били отрязани ноктите.

— Почти невъзможно? — попита Фин.

— Предполагам, че няма невъзможни неща. Всяка хипотеза си има своята логика.

Адвокатът се спря, застанал пред вещото лице. Беше си изгърмял всичките патрони, но дори не беше направил и вдлъбнатина в бронята на показанията на Хоровиц.

— Нещо друго, господин Фин — попита Кавана.

— Моля да ми дадете възможност да се консултирам със записките си, ваша чест.

— Разбира се. Само че побързайте. Празничното ми настроение постепенно се изчерпва.

Фин се върна до масата. Нямаше записки, които да са му от помощ, но той имаше нужда да спечели малко време, за да помисли. Делото постепенно се изплъзваше между пръстите му. И макар да беше убеден, че Салазар е виновен, все пак той му беше клиент и веднъж включил се в битката, мисълта за загуба беше като анатема за адвоката.

Фин застана пред масата, обърнат с лице към публиката. Присъстващите се наместиха на пейките, очаквайки неизбежното връщане на Салазар в затвора. Фин съзнаваше, че не е успял да ги убеди в правотата си, още повече, не е успял да убеди Кавана.

Докато оглеждаше присъстващите в залата, погледът му се спря върху семейството на Салазар на първия ред. Госпожа Салазар беше навела глава и броеше мънистата на броеницата в скута си — молеше се. Росита продължаваше да седи с изправен гръб, спокойно, подобно на порцеланова кукла, с безжизнени очи. Лицето на Мигел Салазар беше напрегнато и той се беше вторачил във Фин. Адвокатът се почувства съвсем безпомощен. Порази го почти пълната прилика между Мигел и брат му и се запита как ли щеше да се развие животът им, ако не бяха принудени да преминат през подобни изпитания и трудности.

Докато гледаше към Мигел, му мина една мисъл. Насочи вниманието си към Винсенте, който беше вперил поглед в него с каменно изражение на лицето. Изведнъж мисълта започна да придобива ясни очертания в съзнанието на Фин, който толкова се развълнува, че почти спря да диша. Погледна първо към единия, после към другия брат.

И тогава и двамата братя кимнаха. Едновременно, в пълен синхрон, леко и почти незабележимо. Фин почувства как чувството, че е разплел случая, изпълни цялото му тяло подобно на някакъв наркотик. Отново погледна към двамата братя и по физиономиите им разбра, че е на прав път.

— Господин Фин? — подкани го Кавана в стремежа си да доведе съдебното производство до неизбежния му край.

— Да, ваша чест. — В главата на Фин кипеше трескава дейност, докато той се опитваше да си припомни част от информацията, прочетена по време на проучването по интернет за ДНК изследванията. Накрая се обърна към вещото лице: — Господин Хоровиц, вие посочихте, че сте установили съвпадение на ДНК в няколко точки, така ли е?

— Точно така.

— Бихте ли обяснили какво означава това?

— Разбира се. Макар че материята е малко сложна. — Той погледна към Фин, сякаш искаше адвокатът да потвърди дали да продължи.

— Разбирам — отвърна Фин. — Е, ще се опитаме да разберем.

— Ами, както е известно на повечето от вас, ДНК е основният код — химичен код, ако искате — на живота, който код предопределя във всяко едно отношение какъв ще бъде организмът. Сама по себе си ДНК е сравнително проста, състои се от четири протеина, които са подредени по много специфичен ред на двойки, наречени хромозоми. Тези хромозоми са съставени от буквално милиони протеинови двойки и разликата в реда, по който са подредени протеините, представлява разликата между животни и растения, разликата между два отделни животински рода или две отделни същества. Тъй като ДНК ни прави всички различни един от друг, всеки от нас има различно и уникално ДНК и именно това го прави толкова полезно за идентифицирането на отделни лица, когато те са оставили след себе си следи от ДНК, както в случая на господин Салазар.

— Благодаря ви, докторе, но ще ви помоля да се ограничите до това как точно се извършва ДНК идентификацията — каза Фин. — Ще се върнем към делото на господин Салазар малко по-късно.

Хоровиц се намръщи, загдето са го прекъснали, но продължи:

— Това, което понякога е трудно да се улови, е, че макар и всеки да има различно ДНК като цяло, ДНК на двама души си прилича по много признаци. Предвид сложния процес, при който се създава едно човешко същество, със сърце, бели дробове и останалите органи, с ръце и крака — всичко, от което се състои човешкото тяло — фактът, че всички ние много си приличаме, е забележително постижение на инженерната химия и е достойно за възхищение. В светлината на казаното, разликите в ръста или цвета на очите ни се струват сравнително незначителни. Наистина, при хората над деветдесет и девет процента и деветдесет и девет на сто от ДНК са идентични. Разликите се откриват само в няколко конкретни и изолирани места на ДНК спиралата, където редът може да варира. Тези места са известни като точки на идентификация и ФБР е разпознало досега петнайсет такива точки, които се използват при ДНК анализи. Ако редът на протеините в тези точки съвпада при два различни образеца на ДНК, тогава можем да бъдем убедени, че и двата образеца са от ДНК на един и същи човек.

Фин кимна. Лекцията до голяма степен съответстваше на това, което той беше изчел през изминалата седмица.

— Ясно — каза. — Значи има петнайсет такива точки, правилно ли съм разбрал?

— Правилно.

— Но в показанията си вие твърдите, че сте успели да установите съвпадение по седем точки на идентификация между ДНК на господин Салазар и това на материала, взет изпод ноктите на полицай Стийл, така ли е?

— Вярно е.

— Бихте ли обяснили защо не сте могли да установите съвпадение по всичките петнайсет точки?

— Да. Вижте, ДНК пробата, която изследвахме, беше отпреди повече от петнайсет години. Освен това трябваше да работим с много малки образци — взети от малки частици тъкан, които се бяха слепили със самия нокът. В резултат на това неизбежно имаше разложение и замърсяване на ДНК и нямаше как да се сдобием с чисти проби, за да установим съвпадение по всичките петнайсет точки.

— Значи в случая няма пълно съвпадение — каза Фин.

Хоровиц поклати глава.

— Не, тук грешите. Трябва да разберете, че тези конкретни точки се различават крайно много при различните хора и те се състоят от хиляди протеинови двойки. Вероятността някой друг да има същата поредност на двойките при всичките седем точки е почти нищожна. Всъщност ФБР изисква да има съвпадение само по пет точки, за да е налице положителна идентификация. Така че тук имаме пълно съвпадение по всички научни стандарти.

Фин беше нагазил в дълбоки и опасни води и трябваше много предпазливо да формулира въпросите си.

— Като казвате, че вероятността някой друг да има същата поредност на двойките при всичките седем точки е почти нищожна, как точно определяте думата „нищожна“ при тези обстоятелства?

— Не съм напълно сигурен. Може би едно на сто милиона.

— И, докторе, какви са шансовете брат или сестра на господин Салазар да има ДНК, което съвпада по седем точки с неговото ДНК?

Въпросът свари специалиста напълно неподготвен и на него му трябваха няколко секунди, за да отговори:

— Не мога да дам становище, без да съм проучил подробно въпроса — отвърна.

Сега беше момент Фин да атакува:

— Не можете да дадете становище! Докторе, вие днес давате показания, заради които един невинен човек може да бъде пратен обратно в затвора до края на живота му, и казвате, че не знаете каква е вероятността ДНК да съвпада с това на друг човек!

— Не исках да кажа точно това. Със сигурност вероятността е по-голяма, но не знам колко точно по-голяма.

— Колко по-голяма, докторе?

— Както отговорих вече, не знам точно.

— Какво ще кажете за едно на сто?

Хоровиц се замисли:

— Възможно е.

— А може ли вероятността да е по-голяма? — притисна го Фин. — Например едно на петдесет?

— Не знам.

— Едно на десет?

— Не.

— Как можете да го твърдите със сигурност? Току-що казахте на съда, че не знаете каква е вероятността, а сега казвате, че знаете. Какво се промени, докторе? Да не би докато седяхте тук, да проведохте едно бързо проучване?

— Не, разбира се, че не! Просто е прекалено голяма.

Съдейки по зачервеното лице на Хоровиц, ако още малко го притиснеше, лаборантът никога нямаше да се съгласи да работи отново с него. Но връщане назад нямаше.

— Струва ви се прекалено голяма? И искате да изпратите човек в затвора само защото вероятността ви се струва прекалено голяма?

— Нямах предвид това.

— Истината е, докторе, че първия път вие казахте истината. Вие нямахте никаква представа каква е вероятността брат или сестра на господин Салазар да има ДНК, което да съвпада по седем точки на идентификация, нали така?

Хоровиц стисна устни.

— Абсолютно правилно. — Гласът му беше тих, но всички в залата го чуха.

Фин се обърна и се върна при масата на защитата, като си записа нещо на един лист.

— Вие извършихте и втори тест, нали? Митохондричен тест на ДНК?

— Да.

— Можете ли да кажете на съдията, че има вероятност ДНК на брата или на сестрата на господин Салазар да съвпада с неговото ДНК, ако се извърши такъв тест?

— Проведох този тест само за да се презастраховам — запротестира Хоровиц. — И вие го знаете.

— Тогава отговорете на въпроса, докторе.

— Но…

— Отговорете на въпроса, докторе — намеси се Кавана. Това беше добър знак. Поне сега можеше да бъде сигурен, че съдията се ангажира напълно с казуса.

— Този тест представлява анализ на майчинското ДНК, което се намира в клетките. Поради това всички братя или сестри ще имат едно и също митохондрично ДНК — обясни той.

— Значи — продължи Фин — съвпадението при братя или сестри е сто процента, така ли?

— Точно така — призна неохотно Хоровиц.

— Благодаря ви, докторе. Нямам какво повече да кажа.

Фин заобиколи масата и седна.

— Ако позволите, имам уточняващ въпрос, ваша чест — обади се Джаксън и се изправи. — Кавана кимна и той продължи: — Доктор Хоровиц, има ли разумно съмнение, че ДНК, което сте взели от ноктите на полицай Стийл, принадлежи на Винсенте Салазар? — Помощник-окръжният прокурор правеше огромни усилия, за да спаси репутацията на вещото лице. Но с този въпрос той поставяше на карта всичко, тъй като нямаше как да знае доколко Хоровиц е склонен да рискува, Фин задържа дъха си от вълнение, докато цялата зала очакваше да чуе отговора.

— Какво имате предвид под „разумно съмнение“? — попита свидетелят, с вид на победен. Може и да беше опит да се пошегува и да разведри обстановката, но Фин не се беше и надявал на по-удобен за него отговор.

— Моля ви, докторе — отвърна Джаксън, видимо потресен. — Просто отговорете на въпроса.

— Не знам. Дали може ДНК да е било на брат или сестра? Допускам, че е възможно. Но съм сигурен, че ДНК е на Винсенте Салазар. — Хоровиц сякаш искаше миг по-скоро да избяга от залата и да приключи с показанията си.

Джаксън седна тежко. Очевидно не беше отговорът, който търсеше.

— Благодаря ви, докторе. — А на съдията каза: — Нямам повече въпроси, ваша чест.

Кавана се надигна от мястото си и погледна към Хоровиц на катедрата за свидетелите и вещите лица, внимателно наблюдавайки поведението му.

— Господин Фин? Нещо да добавите?

— Не, ваша чест. Не за този свидетел. Но ще ви помоля да ни разрешите да повикаме наш свидетел.

Кавана погледна към Джаксън, който беше емоционално поразен.

— Господин Джаксън, вие имате ли други свидетели за днес?

— Не.

— Разрешавам. Продължете, господин Фин.

— Благодаря, ваша чест. — Фин се изправи. — Искам да призова Мигел Салазар.