Дейвид Хосп
Невинност (36)

Трийсет и пета глава

Фин и Козловски се прибраха в кантората в Чарлстън. Отново валеше сняг и градът беше утихнал, докато жителите му се бяха прибрали в домовете си в очакване на предстоящите коледни празници. В прозорците и по улиците мигаха цветни лампички, а от много от сградите се чуваха приглушено коледни песни.

Фин седна на бюрото си. Козловски се беше настанил на стола до стената и до конферентната маса.

— Ти си луд — каза адвокатът.

— Може би. Не ме интересува, ще го направя.

— Той каза, че ще са петима. Тежковъоръжени. Без да се броят хората, които ще прекарат. Как ти харесва такова съотношение на силите? На мен не ми харесва.

— Отивам — отсече приятелят му.

— Разбира се, че отиваш.

— Докато този Карлос е жив, Лиса ще бъде в опасност. Значи няма какво да му мисля.

— Искаш да дадеш твоя живот за нейния ли?

— Не това ми е целта. Но ако се наложи, бих дал живота си за нея, без да се замисля.

Адвокатът се почеса нервно по ухото.

— Поне да предупредим полицията. Може да получим помощ от тях.

Козловски се изсмя.

— Мислиш, че бостънската полиция ще ни изслуша? За тях ще е по-добре, ако изобщо не оживеем след схватката. По-малко проблеми. Освен това тези типове са държали Макинтайър в джоба си и са решили да му видят сметката. Не биха го сторили, ако вече нямаха друг човек в Отдела. Ако отидем в полицията, не само че няма да ни помогнат, а и Карлос може да разбере за намеренията ни. Такъв развой повече ли ти харесва?

— Тогава какво ще правим? Просто ще отидем и ще започнем да гърмим?

— Не, първо ще се прицелим. Гърменето не върши работа, ако не улучваш.

— Много смешно. — Фин подпря чело на бюрото си. — Ще ни трябва цяла армия.

— Както казах, нямам голям избор. — Козловски се изправи. — Виж, тази битка вече не е твоя. Не е необходимо да идваш.

Адвокатът го погледна.

— Не е моята битка ли? Те вкараха клиента ми в затвора. Опитаха се да ме убият и нападнаха един от малкото хора на този свят, които са склонни да разговарят с мен спокойно и възпитано. — Той се замисли за Лиса. — Е, може би „възпитано“ не е точната дума, но как можа да кажеш, че не е моята битка? — Той вдигна телефона и набра някакъв номер.

— На кого звъниш? — попита го детективът.

— Опитвам се да намеря армия.