Дейвид Хосп
Невинност (41)

Четирийсета глава

Скот Фин седеше на масата в малката стая за адвокати в „Билерика“, когато въведоха Салазар. Беше късно, много след обичайните часове за посещения в неделя, но Фин беше казал на охраната, че клиентът му трябва да се яви в съда на следващия ден. Когато те се поколебаха, адвокатът заплаши да повдигне обвинения срещу тях за възпрепятстване и лишаване на клиента му от гарантираното с конституцията право на адекватно процесуално представителство. След като проведоха няколко телефонни разговора с началството, пазачите се предадоха и му позволиха да се види с клиента си за десет минути.

Фин беше разговарял със Салазар по-рано на същия ден и му беше разказал подробно за всичко случило се през последните два дена. Той го увери, че неделя вечер ще бъде последната, прекарана от него в затвора, базирайки се на информацията и доказателствата, с които разполагаха — но това беше, преди да научи за резултатите от ДНК анализа.

Салазар седна на масата срещу него и търпеливо изчака пазачът да излезе от стаята. После се наведе напред и му стисна ръцете.

— Благодаря ви — каза и сведе глава върху масата. Когато отново я вдигна, на лицето му се беше изписало изражение на огромна благодарност и облекчение, сякаш Господ беше отговорил на молитвите му. — Благодаря ви за всичко.

Фин отдръпна ръцете си.

— Приготви ли си багажа? — попита го с известно колебание, от което усмивката на Салазар помръкна.

— Оттук бих искал да взема много малко неща — отвърна.

— Обади ли се на семейството си? Каза ли им, че ще се прибереш у дома?

— Да. Веднага след разговора ни тази сутрин. Макар да им казах, че е много вероятно, а не сигурно. Суеверен съм.

Фин замълча, не знаеше какво да каже.

— Господин Фин, нещо случило ли се е?

— Да. — Той наблюдаваше лицето на клиента си, а то придоби сериозен вид.

— Какво има?

Фин се засмя горчиво.

— Не знам откъде да започна. Вече имам чувството, че не знам нищо за никого. Знам само, че през цялото време съм грешал. Грешал съм да се вслушам в Марк Добсън, грешал съм да се заема със случая, грешал съм, като съм си мислел, че ще успея. Но най-вече, грешал съм, като съм ти вярвал през цялото време.

Салазар видимо се стресна.

— Моля ви, господин Фин, не ви разбирам.

— Напротив, много добре разбираш. Не е необходимо да се преструваш. Вече знам. Знам, но това няма значение, защото съм твой адвокат, а значи съм единственият човек, когото не бива да лъжеш. Не бих могъл да те предам и да го исках.

— Да ме предадете? Как?

Фин въздъхна.

— Наистина ли ще продължиш с тази игра? Добре тогава. Днес получих резултатите от ДНК анализа. Сещаш ли се, сравнителен анализ на твоето ДНК с това на материала, взет изпод ноктите на Мадлин Стийл? Анализът, който трябваше да докаже твоята невинност.

— Да, и?

— И разбрах, че ти си го извършил. Ти си бил човекът в онази алея в онази нощ. Ти си човекът, когото тя е одраскала.

— Но това не е възможно. Не съм го извършил аз. Кълна се.

— Можеш да се кълнеш колкото искаш, но както ми казаха този следобед, науката не лъже. Какво се случи? Наистина ли си мислеше, че ще избегнеш депортацията, ако я убиеш? Или има и друго нещо, което не ми е известно? Да не би наистина да си член на ВДС? Както и да е. Не ми отговаряй. Не искам да знам.

Салазар изглеждаше силно потресен. Той се отпусна назад и затвори очи. После отново погледна към Фин.

— Какво ще правите сега?

— Не знам. Честно, не знам. Ти какво би сторил на мое място?

Салазар се замисли за кратко и отговори:

— Когато произнесох Хипократовата клетва, аз се заклех да лекувам болните и ранените, независимо кои са те, независимо какво си мисля аз за тях. Доколкото разбирам, вие сте дали подобна клетва, когато сте станали адвокат. Да полагате всички усилия, за да защитавате хората в съда, независимо дали вярвате в тях или не.

— Аз съм се клел и като съдебен служител, и като юрист. Не мога да лъжа и не мога да ти позволя да лъжеш, ако знам каква е истината.

— Не ви моля да излъжете — отвърна Салазар. — Моля ви само да ме представлявате, доколкото ви позволяват професионалният опит и подготовка и доколкото позволява законът. Можете ли да го направите?

— Не знам. Знам, че си виновен. Защо тогава продължаваш да искаш да те представлявам?

Салазар се усмихна тъжно.

— Ако има нещо, което съм научил от живота си, то е, че ние знаем много по-малко, отколкото си мислим, че знаем. И независимо дали ми вярвате или не, аз вярвам във вас. И мисля, че това е достатъчно. И съм сигурен, че и преди сте представлявали хора, за които сте били убеден, че са виновни. Това спирало ли ви е да печелите делата?

Фин стана и отиде до вратата. Потропа на стъклото, за да дойде пазачът.

— Е, господин Фин? — попита го клиентът, вперил отчаяно поглед в него. — Още ли сте мой адвокат?

Пазачът отвори вратата и Фин остана до вратата, претегляйки наум възможностите. Накрая погледна Салазар.

— Утре се обръсни — каза му. — Няма да ти позволят да смениш затворническите дрехи, но се среши и се постарай да изглеждаш по-спретнато. Това само може да ни помогне да спечелим на наша страна съдия Кавана. — След тези думи той излезе от стаята, без да се обърне.

* * *

Когато се прибра в килията си, Салазар трепереше. Свободата, която се беше надявал, че е много близо до него, изведнъж му се стори непостижима и животът, който си беше мечтал да изгради заедно със семейството си, се изпари пред очите му. Седнал на койката, той се помъчи да се овладее, но единственото, за което си мислеше, беше дъщеря му. Спомняше си я като бебе — спомняше си как я държеше в ръцете си в момента, в който беше в плен на болката от загубата на жена си и му беше останала само любовта към това прекрасно, но беззащитно създание. През онези първи трудни месеци той се хвана за тази мисъл като за спасителен пояс, оправдавайки смисъла на своето съществуване именно с нейното благополучие. През онзи ден, в който майка й почина и тя почти нямаше възможност да я опознае, той се закле, че винаги ще я защитава. И ето сега се беше провалил, не беше удържал на обета си. Беше планирал да прекара живота си с нея, да й се реваншира за цялото това време, в което му беше отнета възможността да бъдат заедно. Но сега всичките му мечти и планове се разпаднаха като мираж.

Той бръкна в дюшека и извади мобилния телефон, надявайки се за последен път да му се налага да го използва. Набра номера и когато вдигнаха, той заговори тихо:

— Излезе резултатът от ДНК анализа. Положителен е. И двамата знаем какво означава това.

— Съжалявам — отговори гласът на другия край на линията.

— И аз съжалявам. Готов ли си да направиш това, което трябва да се направи? — Въпросът му беше посрещнат с мълчание. — Готов ли си? — попита отново.

— Господин Фин ще продължи ли докрай?

— Не знам. Той вече не ми вярва. Но това няма да има значение, ако ти не си силен.

Отново настъпи тишина. Накрая гласът отговори:

— Ще направя каквото се налага. Заради теб.

— Не заради мен.

— Не, не заради теб. А защото така трябва.

— Добре — отвърна Салазар.

— Съжалявам.

— Знам. — Затвори телефона и го напъха отново в дюшека. Легна на койката и се загледа в тавана. Нямаше да може да заспи и нощта щеше да е дълга. Но пък досега никога не беше губил търпение.

* * *

Козловски протегна крака под масата в офиса на Фин.

— Значи продължаваш да го представляваш?

Адвокатът седеше на бюрото си, насочил вниманието си към листовете хартия пред него, преструвайки се, че се подготвя за утрешното съдебно заседание.

— Мисля, че да. Малко е ненормално, но какъв избор имам?

— Не виждам такъв. — Приятелят му се почеса по главата. — В края на краищата, не вярвам да е толкова трудно. Мисълта ми е, че ти и преди си представлявал виновни клиенти. Мамка му, та деветдесет процента от клиентите ни са виновни в една или друга степен.

— Този случай е по-различен.

— С какво?

— Най-напред не съм вярвал на никого от тях. Но на Салазар… — Фин въздъхна тежко, търсейки подходящите думи, но те така и не идваха.

— Мислеше си, че този път вършиш добро ли?

— Да — отвърна. — Точно така.

— Мислеше си, че така ще се пречистиш? Да получиш изкупление в чистилището?

— Май че да.

— Да, виждам. Забрави. Светът не се ръководи по такива правила и ти го знаеш. Ти си добър адвокат. Това означава, че девет от десет човека, които се обръщат към теб за помощ, не са невинни. Ако започнеш да се връзваш на лъжите им, ще си загубиш ума. Ти си адвокат, върши си работата.

Фин поклати глава.

— Просто не разбирам. Макинтайър призна, че е натопил Салазар. Стийл и Форние го потвърдиха. Как тогава може да е виновен той? Просто не се връзва.

— Защо? Мислиш, че ченгетата не топят престъпници ли? Виж случая на О Джей Симпсън, за Бога. В повечето случаи е най-лесно да се натопят именно виновните и престъпниците. И в този случай Макинтайър е мислел, че топи невинен човек. Мислел, че престъплението е било извършено от ВДС, но е грешал. Така че, вместо да натопи невинен, той е имал късмета да го стори с човека, който действително е извършил престъплението. Направи равносметка като адвокат. В края на краищата, изходът не е чак толкова лош.

— Не, не е — съгласи се Фин. — Но какво, по дяволите, да правя тогава с ДНК доказателствата?

— Ако Салазар беше един от многото ти клиенти — ако ти не му беше повярвал — как щеше да постъпиш тогава?

— Не знам. Вероятно щях да се опитам да скрия резултата. Хоровиц всъщност още не е завършил доклада си и аз му казах да не бърза. Предполагам, че бих могъл да мина и с това, с което разполагам в момента — доказателствата от Макинтайър, Смити, Стийл и Форние. Виновен или не, но начинът, по който са го натопили, направо си вони. Най-малкото уликите, с които разполагаме, ще са достатъчни да привлечем вниманието на съдията.

— Значи това е твоят отговор.

— Ако съдия Кавана обаче ме попита за ДНК доказателствата, аз няма да го лъжа. Не искам да си изгубя адвокатските права заради Салазар.

— Разбира се — съгласи се Козловски. — Докато се отнасяш към този виновен негодник по начина, по който си се отнасял към останалите виновни негодници, които си защитавал в съда. Не можеш да провалиш делото само защото си ядосан на себе си, че си повярвал на този тип.

— Но наистина съм ядосан на себе си.

— Знам, но ти си адвокат. Ако още не си свикнал с факта, че клиентите ти често те лъжат, по-добре се откажи от този занаят. Стани цветар например.

— Имаш право. Обаче просто…

— Просто няма нищо. Или си свърши работата, или не го прави. Толкова е просто.

Фин погледна към книжата, които толкова старателно беше написал през деня. Защитата беше добра. Като се изключеше фактът, че клиентът му е виновен, може би дори щеше да успее да измъкне Салазар от затвора. И той нямаше да е първият виновен, когото щеше да спаси от ръката на закона. И със сигурност нямаше да е последният.

— Как е Лиса? — смени темата той, за да освободи за малко съзнанието си от моралната дилема.

— Подобрява се.

— Тя е издръжлива.

Козловски кимна.

— Гледай да не я оплескаш.

— Мога да посъветвам и теб същото. Днес успя ли да се видиш с Флахърти?

Фин посочи листовете на бюрото си.

— Тази защита не се пише сама. Нямах време, а и полетът й за Вашингтон беше ранен.

— И тя е издръжлива — каза Козловски, стана и се прибра в кабинета си.

— Да — отвърна Фин, когато той си тръгна. — Знам.