Дейвид Хосп
Невинност (24)

Двайсет и трета глава

— Съжалявам, Фин, искаше ми се да мога да ти съобщя добра новина, но уви.

Той държеше слушалката до ухото си и му се искаше да я счупи в бюрото.

— Сигурен ли си, Смити? Това не е много точна наука, нали така?

— За мен е достатъчно точна, та да мога да заключа, че двата отпечатъка съвпадат. В някои случаи може да има съмнение, но не и тук. Открих деветнайсет точки, по които отпечатъците си съвпадат.

— Добре де, деветнайсет точки. Това не означава сто процента пълно съвпадение, нали?

— Няма такова нещо като пълно съвпадение. Когато вземеш отпечатъци от две различни места в два различни времеви периода, винаги ще има известни разлики, дори и отпечатъците да са от един и същи пръст. В зависимост от това с какъв натиск на пръста е направен отпечатъкът върху повърхността, какво е естеството и качеството на повърхността, ъгълът, под който е бил пръстът, дали е частичен отпечатък или не и така нататък. Има три милиона варианта, така че дори един и същи пръст никога не оставя еднакви отпечатъци два пъти. Затова търсим точки на съвпадение — характерния рисунък на пръста — за да сравним отпечатъците. Щом имаш достатъчно сходни точки, значи имаш съвпадение на отпечатъците.

— Колко точки трябва да са сходни, за да съвпадат?

— В тона на Фин прозвуча отчаяние и той си даваше сметка за това. Беше разчитал на Смити, за да получи резултати от експертизата, с които да оспори заключението на вещото лице, помогнало за вкарването на Салазар в затвора.

— Зависи?

— От какво?

— От степента на сходство, от това дали върху ясен отпечатък се виждат различни нива на сходство и от това как ще бъдат преценени всички останали фактори от специалиста дактилоскоп.

— Искаш да кажеш, че няма точно утвърден брой?

— Зависи в кой щат е. В някои щати се изискват шест точки на сходство. В други — осем. В трети — десет. В други щати оставят това на преценката на вещото лице. Има щати, в които сходство е преценявано и на база само три точки на сходство, като всички други фактори са били преценени в тяхната съвкупност.

— А в Масачузетс? Тук какво е правилото?

— Във вашия щат въпросът е оставен на преценката на вещото лице.

— Страхотно. — Почувства се отвратен. — Значи ни трябва само едно ченге, което да застане пред съдията в залата и да каже: „Да, като взех всички факти в тяхната съвкупност, мисля, че отпечатъците съвпадат.“ Така ли?

— Повече или по-малко, да. Всякакви неща се случват, никой не е застрахован от грешки. Тези хора са професионалисти — отвърна Смит с отбранителен тон и той бързо разбра, че няма да има никаква полза, ако разсърди собственото си вещо лице.

— Добре, но тогава ни трябва само мнението на един човек в съдебната зала. Това също е нещо.

Смит се изсмя.

— Не е точно така.

— Защо?

— Защото така. Няма да намериш авторитетен експерт, който да не се съгласи, че тези отпечатъци си съвпадат. Става дума за деветнайсет точки. Няма място на света, където да отрекат, че това е съвпадение. И няма да намериш никога човек, който да каже нещо различно — за какъвто и да било хонорар.

Фин внимателно обмисли следващия си въпрос.

— Дори и ти ли?

— Съжалявам, приятелю. Аз ценя репутацията си повече от един хонорар, колкото и висок да е той. За Бога, та аз дори имам за клиенти големи кантори, които ми плащат повече. Ако не ми беше симпатичен и не те харесвах, нямаше да се отзовавам на твоите обаждания.

Фин издиша продължително.

— Този човек е невинен, Смити. Не-ви-нен. Знаеш ли какво означава тази дума?

— Да. Означава, че някой го е прецакал — ако си прав, разбира се. Не е нито първият, нито последният. Такъв е животът. В тази страна има два милиона затворници. Когато имаш толкова много народ зад решетките, нормално е от време на време и да си сгрешил.

— И ти понасяш този факт спокойно?

— Естествено. И съм убеден, че не искам и мен да ме пратят там за лъжесвидетелство. Независимо колко си ми симпатичен.

— Да, разбирам — отвърна Фин. — Прав си. — Той се замисли. — Има ли начин да оспорим това съвпадение? Нещо да ми подскажеш?

— Ако бях при теб сега, щях да ти купя бира. Но не съм, така че…

— Нищо? Никакви идеи?

— Добре. Да предположим, че ти си прав и този тип наистина е невинен. Това ще означава, че някой е манипулирал доказателствата, или случайно, или нарочно. Тогава логичният въпрос е кой би могъл да го направи.

— Ченгетата — отвърна Фин, без да се замисли.

— Най-вероятно — съгласи се Смит. — Ченгетата имат най-голяма възможност да натопят някого. Но защо Салазар?

— Не знам. Но пък и не ме интересува. Единственото, което ме вълнува, е да изкарам на свобода моя човек. Салазар е осъден, че е стрелял по полицейски служител. Може би те просто са искали да намерят виновник на всяка цена.

— Възможно е — немного убедено отвърна лаборантът. — За момчетата в синьо не е добре, когато прострелят техен и бъде разгласено, че престъпникът се е измъкнал от ръката на закона. Понякога ченгетата предпочитат да арестуват някого — когото и да било — отколкото да оставят случая официално неразрешен.

— Значи — продължи да разсъждава на глас Фин. — Да допуснем за миг, че ченгетата са го направили нарочно. Как биха могли да го осъществят? И по-важното, как ние можем да докажем, че са манипулирали доказателствата?

— Интересен въпрос. Най-лесният начин е да се излъже пред съдията. Да се твърди, че двата отпечатъка съвпадат, докато в действителност те не съвпадат. Но тук подобно нещо е изключено. Както ти казах, отпечатъците съвпадат.

— Добре. Как по друг начин биха могли да го направят?

— Биха могли да измамят за самите отпечатъци, които са били сравнявани.

— Не те разбирам.

— Ами те са имали отпечатъци от пистолета, отпечатъци на Салазар и отпечатъци на истинския извършител. Сменили са името на извършителя с това на Салазар. После са казали истината, че отпечатъците съвпадат, но са излъгали за това чии отпечатъци са.

— Могат ли да сторят подобно нещо безнаказано?

— Защо не?

— Не знам. Не би ли забелязал някой, че отпечатъците не са на Салазар?

— Как? Никой не може да разпознае отпечатъци само от пръв поглед. Бих могъл да прожектирам на екрана чиито и да било отпечатъци и да кажа, че са твоите и ти няма да знаеш дали наистина е така. В действителност съдебните заседатели са склонни да повярват на всяко така наречено вещо лице-дактилоскоп, независимо как изглеждат отпечатъците.

— Малко е смущаващо да чуя, че можеш толкова лесно да натопиш човек и да се измъкнеш безнаказано. Добре, да допуснем, че точно това е станало. Как ще го докажем?

— Лесно. Просто ми прати пресни пръстови отпечатъци на Салазар — такива, които ще си уверен, че са негови. Ако те не съвпадат с двата отпечатъка, които са при мен, значи сме ударили джакпота. Ще знаем, че някой е измамил системата.

Нямаше да е лесно, но Фин щеше да се погрижи това да стане, и то бързо.

— Добре. А сега да предположим, че се е случило друго. Как по друг начин биха могли да натопят Салазар?

— Може да са поставили отпечатъците на Салазар върху пистолета.

— Как точно?

— Взели са предмет с ясни отпечатъци от пръстите на твоя човек — чаша или нещо друго, върху което отпечатъците се съхраняват добре — наложили са лепкава лента върху отпечатъците, отлепили са я и после са я залепили върху новата повърхност — в този случай повърхността на пистолета. Отлепяш лентата и вече разполагаш с подправени доказателства, които са достатъчни да пратиш някого зад решетките.

— Може ли да се установи, че доказателствата са подправени?

— Зависи колко добре е изпълнена процедурата. Понякога по повърхността остават частици от лепилото на лентата. Това не доказва, че отпечатъците са подправени, но поне предизвиква съмнение.

— Точно съмнения ми трябват в момента.

— Недей да възлагаш прекалено големи надежди, Фин. След петнайсет години е малко вероятно, че ще откриеш нещо. Заслужава си да се опита, но аз не бих залагал на това. Можеш ли да се сдобиеш с пистолета?

— Не знам. Защитата по принцип е имала право да се запознае с веществените доказателства по делото по време на процеса, но той вече е осъден. Разполагам само с това, което районният прокурор ми дава. Те едва ли ще се съгласят да ми дадат пистолета лесно.

— Сигурен съм, че няма.

— Ще гледам да измисля нещо. Сещаш ли се за друг начин за подправяне на доказателствата.

— В момента не, но ще помисля.

— Моля те. Ще съм ти много благодарен.

— Не, ще ми платиш. Ако ти работиш безплатно, аз — не.

— Съгласен. Изпрати ми сметката и аз ще се погрижа за нея.

— Това вече е друго нещо. Изпрати ми пресни отпечатъци на Салазар, ако можеш. Ще ги сравня с отпечатъците тук.

— Непременно. И, Смити?

— Да?

— Благодаря ти.

* * *

Фин прекара остатъка от сутринта в интернет, четейки за идентифицирането на пръстови отпечатъци. Да ползва услугите на Смити беше добре, но независимото проучване не можеше да се замени с нищо. Освен това Смити възприемаше дактилоскопията като абсолютно точна наука, докато той имаше причини да не споделя мнението му. Описанието на процеса, което му даде експертът, изненада Фин и той нямаше търпение да научи повече за него.

Откритото в интернет го шокира. Той винаги беше смятал, че дактилоскопията е обективна наука: отпечатъците или съвпадаха, или не. Но в действителност това съвпадение по-често беше предмет на субективно мнение, отколкото на факт, и имаше многобройни примери на грешна идентификация от последните години. През 2004 година в Орегон един мъж бил арестуван на основание съвпадение на неговите пръстови отпечатъци с тези, открити по предмети, свързани с терористичните атентати във влаковете в Мадрид, при които загинаха десетки. Двама специалисти от ФБР потвърдили съвпадение на отпечатъците и мъжът излежал шест седмици в затвора, докато те продължавали разследването. В крайна сметка се установило, че отпечатъците, макар и много сходни, не съвпадали и мъжът бил пуснат на свобода. Очевидната грешка предизвикала няколко съдилища да се усъмнят и да проверят дали заключенията за съвпадение на отпечатъците се базират на достатъчно точни научни данни, за да бъдат допуснати като доказателства по делото. И въпреки че никой съд не забранил тази практика, пълната увереност в тази наука била разклатена.

Фин се беше съсредоточил в проучването си, когато телефонът иззвъня. Той остави Лиса да вдигне.

— Адвокатска кантора на Скот Фин? — Чу я да казва. — Да, тук е, за кого да предам? — Тя погледна към него.

— Твоят клиент е.

— Кой клиент?

— Салазар. Ти кой мислиш?

— На телефона?

— Не, под бюрото ми. Естествено, че на телефона. Вдигни.

Той натисна бутона за прехвърляне и вдигна слушалката.

— Винсенте?

— Господин Фин, извинете, че ви безпокоя.

— Няма проблем. Просто не очаквах да се обадиш. — Той погледна часовника си. Единайсет и половина. — Не си ли в килията си? Мислех, че ви водят на обяд в дванайсет.

— В лазарета съм — отвърна Салазар.

— Ах, да, забравих, че работиш там.

— Обикновено е така. В момента обаче съм по-скоро пациент. Обаждам се да ви предупредя, че сте в опасност.

От сериозния тон на Салазар Фин го полазиха ледени тръпки. Не беше нито истеричен, нито мелодраматичен, а съвсем спокоен и равен.

— Какво се случи? — попита Фин.

— Нападнаха ме. Опитаха се да ме убият.

— Кой?

— Този, който стои зад това.

— Почакай. Започни от начало.

Салазар му обясни какво беше станало сутринта в лазарета, като наблегна върху по-зрелищните и смущаващите аспекти на разказа, за да подчертае колко е сериозно положението.

— Добре ли си в момента? — попита го Фин, след като изслуша разказа му.

— Имам раната на главата. Лекарите я зашиха. С изключение на това съм добре. Засега.

— Ще могат ли отново да се доберат до теб?

— Трудно е да се каже. Лекарите ще ме оставят в лазарета колкото се може по-дълго, за „наблюдение“. Което обаче не може да трае вечно. Администрацията на затвора няма да го позволи. Ще се усъмнят. Освен това, ако тази сутрин е показателна за нещо, то е, че дори и в лазарета не съм в пълна безопасност. А щом ме върнат при другите затворници, ще трябва много да внимавам и да бъда нащрек.

— Какво мога да направя аз? — попита адвокатът.

— Нищо… Изкарайте ме от тук. Това е, което можете да направите.

— Работя по въпроса.

— Знам — гласът на Салазар беше дрезгав и слаб и си личеше, че е изтощен. — Имам едни книжа в килията ми. Записки, дневник, такива неща. Ако нещо се случи с мен, искам да се погрижите дъщеря ми да ги получи.

— Нищо няма да ти се случи.

— Разбира се. Вече знам намеренията им и това ми дава известно предимство. Ще ги очаквам. Ще съм подготвен. Но ако…

— Ще се погрижа да ги получи.

— След като бъде убит затворник, първото нещо е да изчистят килията му, за да направят място за нови затворници. Изхвърлят всичко в боклука. Затова ще трябва да действате бързо и ясно да им кажете, че знаете за тези книжа и че ги искате. Те са единственото нещо, което ще оставя на Росита. Обещайте ми, че ще ги запазите за нея.

— Обещавам — отвърна Фин. — Ще те измъкнем оттам.

— Струвате ми се уверен. Излязоха ли резултатите от ДНК тестовете?

— Още не.

— А пръстовите отпечатъци и свидетелските показания?

Фин не знаеше какво да каже.

— Още работим по дадени следи — излъга. — Ще пратя човек днес, да ти вземе отново отпечатъци, става ли?

— Защо?

— Просто интуицията ми подсказва.

— Добре.

— Ще те измъкнем оттам — каза отново Фин, но вече не беше убеден.

— Благодаря — отговори Салазар.

— Има ли нещо друго, с което да ти помогна?

— Да. Да внимавате. Този, който стои зад всичко, вече уби Марк Добсън. Сега се опита да убие и мен. Те няма да се поколебаят да посегнат на всеки, който ми помага. В опасност сте.

— Мога да се погрижа за себе си.

— Надявам се — рече Салазар. — Силно се надявам.