Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beautiful Sacrifice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta 63 (2016)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Красива саможертва

Преводач: Пепа Стоилова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 05.10.2012

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Атанаска Парпулева

ISBN: 978-954-26-1149-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7530

История

  1. — Добавяне

3.

— Съществуват още много празнини в митологията на маите, които са отворени за интерпретации — говореше Лина Тейлър пред своите притихнали студенти. — Което трябваше да се очаква, като се има предвид, че хората все още се борят с тълкуванията на широко достъпните текстове, превеждани от различни култури… Това се практикува повече от две хиляди години.

Никой не се изкашля, нито пък се раздвижи. Тя знаеше, че незаинтересованите от лекцията й студенти все още спяха в леглата си. И тайно им завиждаше, особено ако бяха в обятията на любовниците си. Ала нищо в изражението й не подсказваше за бушуващите в нея емоции.

— Самият факт, че такава част от митологията и науката на маите е изчезнала само за една нощ от ръцете на епископ Ланда[1], означава, че може и никога да не узнаем фактическите имена на божествата им. Като например бог К, за който някои предполагат, че е Кава’ил. Още по-малко пък за тънката разлика в тяхната йерархия и власт, религия и начин на живот.

Някаква блондинка, облечена като тийнейджърка, прилежно си водеше записки от мястото си на първия ред.

Дали изобщо някога се поглежда в огледалото?, мислено се запита Лина. Или пък има нужда от очила?

— Подробностите за древните маи може да са завинаги изгубени за нас — продължи тя, — но гениалността им е очевидна за всички. По много начини непроменена още откакто във варовика е била изваяна първата фигура.

Натисна бутон на дистанционното и залата потъна в мрак. С още едно натискане включи широкия проектор и върху него се показа снимка на джунгла, насечена само от реставрираните останки на зигзагообразен лабиринт, строен от маите, който се виждаше в далечината. Древната постройка изглеждаше сива и нащърбена под мрачното небе. На преден план около голям огън се бяха събрали хора, наметнали ярки шалове върху пъстроцветни дрехи. Всеки от тях носеше като дар цветя, ръчно изработени кръстове или малки стъклени бутилки с течност. Когато групата се оттегли, даровете останаха в краката на традиционните божества на маите, обградени със замазка, изписана с християнски имена.

— Обърнете внимание на еклектичната същност на празненството — каза Лара, използвайки лазерната си показалка. — Тя е смесица от елементи на християнството и древните местни традиции. Тази кадри са заснети миналата година по време на празника на Изгубените дни и изгубените нощи, недалеч от Чичен Ица[2]. В приблизителен превод празненството представлява нещо като тяхната версия на Марди Гра[3] — езически карнавал, в който също се смесват елементи от християнството и други религии и който се провежда в последната неделя преди Великденските пости.

Сетне показа снимка на дървен кръст, по-висок от човека, който стоеше до него. Тежките греди бяха обвити с царевични стъбла и листа и се създаваше впечатление, че кръстът беше жив и продължаваше да расте.

— Въпросът, който закономерно поражда този кадър, е: Кое е по-важно за хората, живеещи в това село? Символът или зеленината?. Бихте могли да свалите царевицата от него, но с това ще изчезнат и богомолците. Двата елемента не могат да бъдат разделени, като при това нито единият от тях не е доминиращ.

Репортерът, допуснат до последната част на лекцията, засягаща пророчеството за края на света на 21 декември 2012 година, веднага попита:

— А този кръст с царевицата дали няма да доведе до отлив на хората, които приемат своята религия на сериозно?

— Маите винаги са се отнасяли към вярванията си с уважение. Просто не подхождат към тях по типичния за западното християнство начин. Осмислянето на този факт стои в основата за разбирането на тяхната култура…

— Това не звучи много убедително за основните религии — настоя репортерът. — Олтари са намирани навсякъде по протежението на границата. Говори се, че са правени кървави жертвоприношения, също като в древните времена.

— Това е много съмнително — весело възрази Лина. — Сред най-значителните жертви, които може да направи един цар на маите, е да раздере кожата на слабините си до кръв с гръбнак от риба скат, а после бавно да прекара усукана връв през раната. Смятате ли, че днешните мъже имат достатъчно вяра, за да си причинят подобна болка?

Репортерът се намръщи и се извърна, сякаш искаше да се защити.

— Говорех за човешки жертвоприношения.

— А не е ли същото да осакатиш половите си органи в името на бога, когото се надяваш да умилостивиш? — попита Лина, доволна от смущението му.

— А какво ще кажете за изтръгването на сърцето на жертвите? — припряно подхвърли той.

— Понякога военнопленниците са били принасяни в жертва. Смятало се, че по този начин войната се е превръщала в свещена, справедлива. Наистина са изваждали сърцата им още докато са туптели. Но тези жертвоприношения не са били сред най-значимите.

— И по-страшни ли има?

— Тези, при които се е отнемал животът на някой от царското семейство. За маите кръвната връзка е била в основата на религията им. Сигурността на хората, здравият им разум и душата им са зависили изцяло от това да бъдат управлявани от цар, който може да докаже родството си с напътстващото го божество, смятано за негов кръвен предшественик. Принасянето в жертва на някой с царска кръв е било страшен дар, породен от отчаяние, и се е правело само в екстремни обстоятелства.

— Какво е това обстоятелство, което може да накара хората да изтръгват живи сърца? — попита репортерът.

Лина си наложи да бъде търпелива. Човекът вършеше онова, което смяташе за своя работа. Гонеше заглавия за първите страници, търсеше сензация.

— Съществуват скулптури, показващи такива жертвоприношения — обясни тя. — Обикновено това ставало, след като хората от някое царство изгубят война, страдат от глад и лишения или ги мъчи суша. Бедствията са били смятани за доказателства, че царят е прекъснал кръвната си връзка с божеството си. В такива случаи е бил жертван самият той, най-често заедно с целия му род, а останалите са тръгвали след нов, по-силен водач. След човек, който е получил благословията на боговете.

— Това е доста варварско, не мислите ли?

— Ако мога да си позволя да перифразирам Шекспир — сухо отвърна Лина, — най-несигурно стои главата, която носи короната. Каквато и да е корона. Маите са били народ, не по-варварски от европейците или китайците по онова време.

С периферното си зрение тя забеляза висока, мускулеста фигура да се промъква в залата. Кожата му беше загоряла от слънцето, тялото — стегнато. Косата не беше нито кестенява, нито черна, а просто тъмна и блестеше на светлината на луминесцентните лампи. Ризата му беше гаябера[4]. Би стояла на мястото си на всеки един пазар на маите — избеляла, спортна, скроена да се носи върху панталоните, за да позволява на тялото да диша в горещата, влажна джунгла. Дънките му също бяха избелели, а ботушите бяха протрити от продължителното носене. Въпреки гладко избръснатото му лице, около него витаеше някаква суровост, която не беше поза. Просто беше естествена.

Хънтър Джонстън се беше върнал.

Бележки

[1] Диего де Ланда — хронист, който разглежда човешките жертвоприношения на маите като модерен етнографски шедьовър, въпреки ролята си в унищожаването на летописите и културата им. — Б.пр.

[2] Древен град, културен и политически център в цивилизацията на маите преди идването на Колумб. — Б.пр.

[3] Католически празник, в буквален превод от френски — Мазен вторник. Провежда се винаги в последния ден преди Великите пости. — Б.пр.

[4] Вид мъжка риза, характерна за Мексико и особено за Куба. — Б.пр.