Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (33)

23 юни

Тази вечер се обадиха от полицията и поискаха да вземат дневника ми като „доказателство“ и така се решава въпросът с доносничеството; не аз ще доноснича, дневникът ми ще доносничи вместо мен.

Обадиха се малко след като дойде чичо Джайлс и когато баща ми затвори телефона и ни каза какво са поискали, чичо Джайлс се изсмя някак кухо и каза: Нали ти казах, че ще си доволен, ако водиш редовно дневника си.

После чичо Джайлс дойде в моята стая, седна на леглото и прочете целия ми дневник, мисля, че го прочете абсолютно целия, това му отне няколко часа, така че аз взех да чета „Студеният дом“, май не е толкова досадна, след като понавлезеш.

Когато изчете дневника ми, чичо Джайлс го затвори тихо, сякаш беше вратата на библиотека или нещо такова, и ме гледа загрижено доста време.

После изведнъж докосна коляното ми и каза нежно: „Полковник Уини“ — и аз разбрах, че той седи срещу мен и аз съм му симпатичен, а всички други бяха възмутени от мен и, е, мислех си, че съм изплакал сълзите си, но, изглежда, бяха останали още малко, та ги изплаках пред чичо Джайлс, навярно плачех за Дон и за себе си, и за бъдещето, от което сега се страхувам, и за още нещо, което не разбирах, защото сега всичко е толкова различно. Някога имах това щастливо чувство за книгите и за знанието, че няма нещо, което да не мога да науча, но сега се появиха толкова много неща, които не разбирам, а не знам дали някога ще мога да ги разбера. И така, изглежда, няма да може просто да уча и да проумея всички неща, които искам да знам, и още — изглежда, че има някои проблеми, с които хората трябва просто да се борят, да се борят, докато самата борба не се превърне в някакъв отговор. Просто да се борят.