Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (18)

10 юни

Днес отново започвам да се плаша. Трябваше да присъствувам на специално заседание на ВРК, в което участвуваха само Франк, Стенли, Сюзан, Блакридж и аз. Обсъждахме продължаването на революцията и необходимостта от лоялност. Възложиха ми специална задача, която се състоеше в това да отида до Уелбърг с Джероум Блакридж. Трябваше да намеря карта на Уелбърг и да отбележа върху нея къде се намират някои сгради: общината, съдът, училищата и полицейските участъци. Попитах Франк защо трябва да го направя, а той стана неспокоен, запримигва с моравите си очи, намръщи се и каза:

— Това е специален курс по география, Уин. Не задавай въпроси. По дяволите, какво общо имат тия въпроси с лоялността? Картата ни трябва, повече не ти е необходимо да знаеш. Акцията ще протече така: Джери заминава до града за зеленчуци или каквото е там, няма значение, и ще те закара с колата. Ако някой започне да се интересува от вас, Джери е ръководител тук, а теб, Уин, никой няма да те заподозре, че си прекалено любопитен за някои неща, защото си малък. В крайна сметка, Уин, ти си председател на комитета за пропаганда, а тази задача има много общо с пропагандата.

Поклатих глава и казах:

— Все пак не разбирам защо ни трябва такава карта.

— Всичко ли трябва да знаеш, синко? — обади се Стенли Рънк. — Ще ти се изтърка умът още преди да навършиш петнайсет години. Ще станеш за смях. Момичетата ще те отбягват. Само тази задача ще те спаси, нещастнико, от преждевременна старост. Скачай в колата и млъквай.

Със Стенли изобщо не може да се разговаря, но аз попитах Франк:

— Няма да завземаме Уелбърг или нещо от този род, нали?

Франк не искаше да разисква въпроса, попримига още няколко пъти и каза:

— Пак ли започваш да ме разпитваш, Уин? — Още малко оставаше да избухне, та не посмях да кажа нещо друго, освен „Не“.

Сега пък Стенли Рънк избухна:

— Отговаря се: „Не, сър“, малкия!

— Млъквай, Рънк! — озъби му се Франк.

— Какво означава това „млъквай“? — нахвърли се Стенли върху Франк. — По ранг не стоиш и на един сантиметър по-високо от мен, а напоследък се опитваш да ми се налагаш. Търсиш си белята, а, Райли?

Франк изгледа сърдито Стенли, направо се изненадвам, че Стенли не се опари от тоя сърдит поглед.

— Слушай, Райли — закани се с пръст Стенли, — не забравяй чия е революцията. Не е твоя, моя е, идеята беше моя и ти не би могъл да я осъществиш без мен. И когато аз реша, че е дошъл краят, Райли, тогава край. Свършено. Когато аз реша. Затова не ме предизвиквай.

Франк продължи да гледа сърдито към Стенли още малко, после извади цигара, запали я и, изглежда, най-после се овладя и каза:

— Хайде, Уин. Приготви се да тръгнеш с Джери не по-късно от един час.

— Добре — отговорих му аз, но доста се разтревожих.

— Да, да — измърмори Стенли, — а ти, Блакридж, купи малко джин от Уелбърг. Тази вечер имаме забава. Дай му още малко мангизи, Райли.

Франк дръпна от цигарата си, без да погледне към Стенли, и каза тихо:

— Имаме достатъчно джин за три забави, а парите ни много намаляха.

Стенли, който беше седнал на един стол, отново се изправи:

— Казах да се купи още джин, Райли.

Най-после Франк погледна Стенли:

— Имаш ли свои пари, Рънк?

Стенли поклати бавно глава и аз се уплаших, че ще извади ножа, но той само каза:

— Внимавай, Райли. Много внимавай. Ние с теб не сме братя. — После Стенли стоеше и гледаше втренчено, а Франк също стоеше и го гледаше втренчено, но не с оня изпепеляващ поглед, сега го гледаше с такава студена омраза, че аз изтръпнах. После Стенли се обърна и излезе от стаята.

Известно време никой не проговори, а след това Франк ме смая, като нареди на Блакридж:

— Искам да арестуваш Рънк, Джери!

Блакридж примигна.

— Искам от теб да го арестуваш, Джери — повтори Франк, — прецени кое е най-подходящото време и място и го вкарай в ареста, преди да тръгнеш за Уелбърг. Внимавай и ми донеси ножа му. Запуши му устата, ако се оплаква прекалено много. Разбра ли?

Блакридж кимна, но стоеше като зашеметен.

— Добре. Това е всичко — каза Франк.

И така аз поех към бараката си, защото не ми се искаше да се мяркам, когато Джероум Блакридж арестува Стенли Рънк. Представях си, че навярно ще са необходими десетина души, за да арестуват Стенли, но по пътя към Уелбърг Джероум Блакридж ми каза, че било лесно и че Стенли се разплакал, когато му взели ножа, плакал със сълзи, а Блакридж примираше от смях, като ми го разправяше. Каза, че ръководителите и готвачите били страшно учудени, като видели кой идва да им прави компания. Попитах как са мистър Уорън и другите, а Блакридж спря да се смее и ме погледна малко особено, сякаш искаше да ми покаже, че това изобщо не ми влиза в работата, но после ме увери, че нямало защо да се безпокоя за затворниците, там чудесно им понасяло. Каза, че момчетата от революционната полиция (РП) имали строга заповед да се отнасят добре със затворниците и да се грижат за тях — за всичко, от храната им до прането. Но Блакридж изказа съжаление, че му се налага да напусне лагера точно когато Стенли Негодника ще се опитва да се приспособи към компанията на мистър Тейбър и мистър Лоденселър.

Разучих картата на Уелбърг главно докато пътувахме през града — купихме я от една бензиностанция — и видях, че това е доста малко градче. Някои здания, като общината и съдът, вече бяха отбелязани на картата, но трябваше да се поразходя малко, за да открия полицейските участъци (два на брой — единият до съда, а другият много далеч по Краб Крийк Роуд), както и сградата на пощата — тя беше точно срещу съда и не се оказа много трудно да я открия. Нанесох също и мястото и часа, когато видях един полицай с патрулна кола, още един друг без кола, защото това ми се стори, че спада към административните подробности, от които Франк се интересуваше. После нанесох също къде се намират някои магазини, една банка, една голяма сграда, която изглеждаше обществена, и всички училища. Накрая се върнахме в Хай Пайнс и предадох картата на Франк.

Франк разучи картата само за една-две минути, после ме погледна някак много топло, сякаш бяхме много близки приятели, и каза:

— Майор Уейн, свършил си страшно добра работа.

— Майор ли съм?

— Тази сутрин изгубихме генерал, дяволите да го вземат, мисля, че можем да си позволим да плащаме на майор.

Блакридж се намръщи, но на мен ми стана приятно и попитах през смях:

— Каква е новата ми заплата?

— Засега — отговори ми Франк — по този въпрос можеш да занимаваш единствено енергичния си мозък, Уин, но нищо чудно наистина да получиш заплата, преди революцията да завърши. Сега обмислям точно това.

Шашнах се, сериозно ви говоря.

— Само че на никого нито гък — предупреди ме Франк, думите му прозвучаха едва ли не ядосано, сякаш съжаляваше, че изобщо е споменал за това. — Аз наистина имам намерение да се погрижа момчетата, които са най-полезни тук, да не вършат всичко даром, както досега. А ти продължавай да си работиш така, както досега и толкова.

Добре, но не знам откъде Франк възнамерява да намери пари, за да плати на когото и да било, освен ако самият той има повече пари, отколкото съм си мислел, чудя се колко ли пари се кани да ми даде. Естествено беше ми приятно, че съм вече майор. Това означава, че има само трима в цялата революция с по-висок ранг от моя и те са Франк, Блакридж и Сюзан Лангер, тоест сега се изравнявам по чин с Мануел Ривас и Една Кей.

— Знаеш ли защо те повиших в чин? — попита Франк, преди да изляза от административната сграда. Отговорих му, че не знам и той продължи: — Защото винаги правиш нещата по-добре, отколкото ти е било наредено. Правиш повече от това само да изпълняваш заповеди. Ти си умен, Уин. Знаеш да мислиш.

През цялото това време Блакридж ми се хилеше подигравателно, но ми беше ясно, че той също мисли. И така изкозирувах и с това аудиенцията ми приключи.

Като разбра, че съм станал майор, Хам ме попита (но преди това ми напомни, че съм „роден лидер“) дали не мога да окажа влияние, за да го повишат в капитан, понеже в действителност той се явява офицер за комуникациите и в двата лагера, а не само в единия. Ако стане капитан, това ще означава Хам да влезе във ВРК и аз му казах, че ще помоля Франк.

Днес из лагера се носи ужасен слух, че всъщност Стенли Рънк е арестуван, защото убил с нож един от ръководителите, но това, разбира се, са глупости, защото аз присъствувах, когато Франк заповяда на Блакридж да арестува Стенли. Прецених, че този слух е опасен и тази вечер съобщих за него на Франк, а той каза:

— Да се обясни, че съм вкарал Рънк в ареста, защото се опасявам, че е достатъчно щур да направи такова нещо. — Но аз забелязах, че Франк се притесни от слуха. Крачеше напред-назад, дори целият се изпоти и когато от време на време поглеждаше към мен, сигурен съм, че не ме виждаше изобщо и по едно време ми мина през ума, че може да не му е добре. После пък започна да ми говори за неща, за които не ми е споменавал преди това, навярно защото сега бяхме сами. Той говори за Платон и ме попита за моята книга от Херодот, а после поговори за баща си, който е бил свещеник, и така както говореше за него, останах с впечатление, че не го е обичал много-много. Попита ме дали съм религиозен, но не ми даде възможност да му отвърна, ами започна да говори за някои места в Библията, за които се съмнявал, че не са много логични. После изведнъж сложи ръка на тила си, спря да говори и ме загледа втренчено. Струва ми се, че минаха няколко минути, преди да проговори, и тогава ме попита:

— Знаеш ли какво искам аз, Уин? — И си отговори сам: — Искам да направя всичко по-добро. Справедливо. Съвършено. Това разбираш ли го?

Но и този път не ми даде възможност да отговоря, само пусна един смях, като че ли направо от дробовете си и ме погледна така, сякаш не би и очаквал момче на моята възраст да разбере смисъла на думите му. И мисля, че горе-долу това беше положението, макар и да ми се щеше да го попитам какво има предвид. Само че той не искаше да разговаря повече и ми каза:

— Хайде да прескочим до забавата, майоре.

Тазвечерната забава доста приличаше на забавата в сряда, с тази разлика, че вместо бисквити, имаше голямо количество понички. Всъщност не останах на забавата през цялото време, защото с Айрини отидохме на разходка, но знам едно — беше доста шумно, защото където и да отидехме, все се чуваше. Според мен Айрини е много хубава. Живее близо до мястото, където живее Пол, и малко го познава. Мисля си, че в известен смисъл сега тя е приятелката ми.