Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (27)

18 юни

Тази сутрин и Дон, и аз се събудихме рано и пак разговаряхме.

— Аз пък — каза Дон, — аз просто не искам да се боря, нито за, нито против нещо. Не искам да се създават неприятности. Негрите и без това си имат достатъчно неприятности, но трябва да си негър, за да го разбереш. Пък и твърде много негри са глупави.

Възмутих се:

— Ужасно е да се говори така.

— По дяволите, истина е! Баща ми е глупав, а също и майка ми. И те няма да те разберат, както и аз не те разбирам. По дяволите, та едва преди двеста години са ни отвлекли от Африка. Аз, разбира се, съм доволен от тая работа. Не се виждам как щях да стрелям с отровни стрели срещу великите бели ловци или да се обличам в леопардови кожи, или пък цял ден да пия бананов сок, да не говорим за козето мляко и разните помии. Но така, както аз си го представям, може би точно затова майка ми и баща ми са по-глупави от майка ти и баща ти.

— Моят баща също е глупав. Той е инкасатор.

— Какво толкова глупаво има в това да събираш пари?

— Аз също съм глупав, защото събирах пари за революцията. Не казвай, че това не беше от глупост.

— Метнал си се на стария, а? — засмя се той. — Слушай, малкия, ти си умен.

— И много отдавна, а също и днес, както навярно е било винаги, в Африка е имало много велики хора, много умни хора. Ти вестници не четеш ли?

— Дрън-дрън. Дори и в Библията пише, че негрите са били роби още от началото. За какви умни хора ми говориш?

— Това не е вярно, защото някои негри може да са били роби, но господарите им са били също негри, нали? А те са построили онези големи храмове и са измислили календар, който е по-добър от гръцкия, и са построили градове и дворци, и са преместили цялата река Нил, и са построили пирамидите и сфинксовете, и са имали писменост, и са имали велики царе — като Сезострис, а също и философи, и са били най-великата цивилизация в целия свят. А по-нататък от Египет се намира Етиопия, която била толкова силна, че дори Камбис не е могъл да я победи, как така ще говориш, че негрите нямали история?

— Ей ти, да не би да искаш да кажеш, че египтяните са били цветнокожи?

— Дори това ли не знаеш? Така пише Херодот — пресегнах се и му подадох книгата от Херодот, — а той е ходил там, нали?

Дон погледна книгата и рече:

— Да не би фараоните да са били черни като мен? — Той се разсмя, сякаш смяташе, че книгата е само забавна, и попита:

— Добре де, какво е станало с тях? Сега египтяните не са негри.

— Мисля, че се е случило следното: по-късно са дошли персите и са завладели цялата страна, настанили се и според мен са я превърнали в нещо като колония. Докато дойде време да не е вече колония, не са останали много чисти египтяни. По-голямата част били от новите заселници. Значи днешните египтяни би трябвало да са потомци на тези колонизатори.

Замислихме се и двамата над този въпрос, а после Дон започна да прелиства книгата ми и ме попита:

— Тия работи тук ли са написани?

— В тази книга има най-различни истории за какви ли не страни, царе, битки и събития, а Херодот е ходил в Египет и по други страни, проучил е тези неща и ги е написал. Много е интересно.

Той се загледа в една страница и си повтори:

— Херодот. Ама че име. Ще взема да я потърся от библиотеката на затвора.

— Можеш да задържиш книгата, Дон.

Той я погледна и събра устни:

— Не, книгата си е твоя. Аз ще си намеря друга.

— Давам ти я като подарък, вземи я.

Накрая Дон каза „Окей“ и я остави до себе си.

После Стенли Рънк започна да хърка по-силно и изведнъж се събуди, разтърси глава, разтърка очи, седна в леглото и попита:

— Какво правиш, Егрис? Четеш ли?

— Може пък да е гот, Рънк. — Дон взе книгата. — Защо не опиташ и ти?

Смешно беше, Стенли се засмя, а после се изправи на леглото си и започна да удря с юмруци по решетките на прозореца, зарита по стената с крака и закрещя:

— Закуска! Закуска! Закуска!

Чух как отвън няколко момчета се присмиват на Стенли.

След като ме пуснаха от ареста, отидох направо в бараката, за да скрия дневника и книгата за политическите философи (която също крия, откак решиха, че е подривна), прибрах и фенерчето си и едва тогава отидох в столовата. Но преди да намеря Хам или Пол, Дик Ричардсън откри мен и каза, че Франк бил заповядал, щом изляза от ареста, да отида направо в административната сграда — защо не съм отишъл. Отговорих му:

— Никой не ми е казал.

— Ето, сега ти казвам. Тръгвай!

Отидох до административната сграда, Франк беше там със Сюзан Лангер и ми казаха да седна. Франк се усмихна и ме попита:

— Как ти се хареса в ареста? — Отвърнах, че е било много добре. — Искаш ли да се върнеш там? — подхвърли ми той, все още усмихнат. Казах му, че хич няма да ми е неприятно. Тогава той ме попита: — Първо на първо, ти защо удари Боб Дейли? — Признах, че просто не ми е особено симпатичен и предупредих, че може пак да го ударя. Франк ме нарече същинска луда глава, но добави: — Всичко е наред. Харесва ми, че не падаш духом. Според мен повече ти допадаше да си майор и председател на комитета за пропаганда. Това ли ти е болката? — Отвърнах му, че дават еднакво по количество ядене и също толкова отвратително, колкото и на един обикновен член на доброволните сили на реда, само че там има по-малко работа и дори в ареста ми е било по-добре, защото съм разполагал с повече време за подривни разсъждения и не е трябвало да марширувам. Франк отново се засмя: — Слушай, дребосък — каза той и веднага стана сериозен, — трябва да ти е ясно, че лошо ни се пише и без да се забъркваме в неща, които дори само намирисват на истинска подривна дейност. Господи, Уин, на всички тук неприятностите ще се увеличат, а на нас, които сме начело, ще ни дадат доживотни присъди, ще кажат, че се опитваме да промием мозъците на всички деца тук. Не мога да допусна такова нещо. Ако се наложи да отида в затвора след цялата тази история, добре, но не искам да отида в затвора като предател, няма да го допусна.

— Аз не съм предател — прекъснах го аз.

— Знам. — Франк вдигна ръце, като че ли се канеше да ме благослови. — Знам, че не си. — Той говореше за революцията, а аз говорех за страната. — Просто съм особено чувствителен на тази тема, Уин. И с право, защото моята задача е да не допусна проблемите да излязат извън контрол. Застани с лице към проблемите, Уин. До главите ни дойде да се занимаваме с убиец, а и убитият беше обвинен в почти толкова тежко престъпление, на всичкото отгоре половината от момчетата тук може и да се окажат обвинени в същото, наложи се да цензурираме писмата, струпаха ни се твърде много неприятности, за да прибавяме към тях и нещо комунистическо.

— А Дон Егрис не е убиец — заявих аз на Франк.

Франк се вбеси. Вбеси се дотам, че заби длани една в друга и отряза:

— Убил е човек! Всеки ще ти каже, че това е убийство.

— Защото някой му е подхвърлил пистолет, а той е трябвало да се защитава, така са се развили нещата.

— Добре! — За миг Франк се свъси към мен, а после погледна Сюзан Лангер.

Обърнах се към нея и ми се стори, че се кани да каже нещо, но тя само сведе очи към земята. Личеше си, че никак не е доволна и останах с чувството, че Франк я държи в ръцете си по някакъв, начин и че тя навярно щеше да говори също като мен и щеше да се опита да сложи край на революцията, ако не бяха Франк и още двама-трима като Блакридж и Ричардсън, или пък Ривас, понеже самият Блакридж се оказа в немилост.

— Добре. — Франк вдигна ръка и изтри свъсения израз от физиономията си, после започна отново да примигва, както преди няколко дни. — Мислиш, че не знам ли? Мислиш, че не съм се досетил ли? Точно за това говорехме със Сюзан. Да, знаем кой го е направил и що се отнася до нас, той е не по-малко виновен.

— Кой?

— Блакридж, кой друг — каза Франк. — Единствено той освен теб и мен знаеше къде се намира револверът, а в това време теб те съдеше военният съд, не съм бил и аз, защото присъствувах там.

— Аз също предполагах, че е Блакридж.

— Няма съмнение. Е, не се безпокой. Ние сме се заели с него, ето сега, в същата тази минута. Какво мислиш за това?

Бях смаян.

— Ще арестуваш Блакридж?

— Точно с това сме се заели. Той се опита да забърка възможно най-голямата каша. Защо? Може би е искал да види един хубав бой, ей така, заради емоциите. Кой знае? Мен това не ме интересува, но знам много добре, че такива каши са контрареволюционни.

— Ти беше прав първия път — каза мрачно Сюзан Лангер, макар и да не можех да разбера дали е ядосана или само раздразнена. — Това беше убийство.

— Добре — каза Франк. — Уин, работата е в това, че разследвах едно-друго, след като те осъдихме, и разбрах, че Джордж Меридел е накарал онова момиче да каже, че ти си поискал отличителният знак за майор да е червена звезда. Сега тя призна, че не е истина, но какво можех да направя тогава? Тя ми го каза и аз побеснях. Но можех да не й повярвам.

— Да, но тя излъга. А ти можеше да разследваш, преди да ме изправите пред военния съд, не след това.

— Бях побеснял — Франк поклати глава, сякаш отвратен от себе си. — Моята задача е да се тревожа за всичко, така че е лесно да ме обезпокоят и да взема прибързани мерки. Виж какво, затворил съм момичето в стаята за провинилите се в Лоу Пайнс за предателство спрямо офицер на революцията. И да ти кажа всичко докрай — ще се наложи да арестуваме и Меридел по същото обвинение. В края на краищата той е съчинил лъжата. Но ние няма да се примиряваме с лъжите, особено щом нанасят вреда на момчета като теб, които истински допринесоха за успеха на революцията. Уин, извиках те тук, за да ти кажа, че ще възстановим справедливостта спрямо теб. — Той замълча и добави: — Майор Уин.

Обмислих всичко това. Но много трудно можеше да се прецени. Доколкото разбирах, той искаше да каже, че отново ще бъда член на ВРК и председател на комитета за пропаганда, а също и майор и нещо повече — Джероум Блакридж и Джордж Меридел ще бъдат арестувани. Първото, което ми мина през ума, беше, че Дон Егрис няма да се радва на много добра компания, но си помислих също и за това, което говорихме с Дон, как ако успея да вложа в революцията някакви идеали, тя може и да осъществи нещо хубаво.

Накрая попитах:

— Ами Дон Егрис?

— Какво Дон Егрис? — намръщи се Франк.

— Щом Блакридж е виновен, необходимо ли е все още да наказвате Дон Егрис?

— Какво очакваш от мен? Той е убил човек. Ако го пусна, ще се опита да избяга отново. Не мога да направя нищо, освен да го задържа до края на революцията, а след това да предам и него, и Блакридж на полицията.

Не можех да го разбера:

— Но ти нямаше намерение да предадеш Мейсън на полицията.

— Убийството е друго. Боже господи, не го ли разбираш? Трябва да отговаряме защо липсва едно момче. Мейсън е мъртъв. Трябва да отговаряме за това, По-различно е.

Не знаех какво да мисля и му казах, че съм разсъждавал за революцията и че ако тя трябва да продължи, може би ще е по-добре да вложим в нея някакви идеали, така че момчетата да се борят за нещо, казах му също, че в Америка все още има неща, за които да се борим, така че наистина можем да осъществим нещо хубаво, вместо да се занимаваме с много работи, които завършват зле. Франк отговори, че му се ще да помисли върху това, звучало му добре, затова аз да напиша какво имам предвид и той щял да го обмисли. После ми каза:

— Можеш да разлепиш и онези съобщения, ако искаш, за това, че лагерниците трябва да казват клетвата за вярност само ако вярват в Бога.

— Нали това противоречеше на установения ред?

— По дяволите, Уин. Това беше, защото тогава ти действуваше на своя глава. Сега ти казвам, че може. Заповед от горе. Виж какво, Уин — той подхвърли молива на бюрото си, — ти си ми симпатичен. Умен си, а в нашата революция не можем да се похвалим с много умни хора. Нали така, Сузи? Имаме недостиг на ум. Мисля, че революцията има нужда от теб. А Меридел е глупак. Единственото, което може да измисля, са наредби. Искаше да въведе закон всички в двата лагера да научат наизуст Гетисбъргското обръщение^[1]. Искаше да конфискуваме Библията ти и всяка вечер да правим вечерни служби. Всяка вечер! Като че ли малко неща имам на главата си. Това е единственото, което прави този човек: съставя наредби и ми ги носи. Когато ти беше председател на комитета за пропаганда, беше друго. Ти вършеше работата си внимателно и докрай. Меридел изпълнява заповедите ми, но ако аз не обмисля всяка подробност, твърде много неща не могат да станат. Слушай, Уин. Аз ти вярвам. Имаме нужда от теб. Съжалявам, че те окаляхме, но ще възстановим справедливостта. Обещавам. Райли ти обещава. Какво ще кажеш? Имам едно нещо наум. Пазех го като изненада за тържествената церемония, но ще ти го кажа. Издигам те в чин полковник и те назначавам адютант, Уин, повече от това не мога да ти предложа. Издигаш се толкова близко до генерал, че всъщност изтиквам настрана себе си, малки хитрецо, но чувствувам вина за това, което се случи с теб. Окей?

До този момент не си бях дал сметка, че Франк наистина иска да се върна. Мислех си, че се опитва да компенсира чувството си за вина, но сега започнах да се питам дали не съм по-умен, отколкото си мисля, а може би Франк наистина има нужда от мен, въпреки че не мога да разбера защо.

Прецених всичко това и попитах:

— Мога ли да събера стария си комитет за пропаганда?

— Разбира се. Индиан и Пъмпърнил бяха прави да те защитават. Те също ще бъдат реабилитирани. И двамата ще са капитани.

Е, това всъщност беше повишение за Хам, така че накрая се съгласих, като мислех, че щом аз, Хам и Пол сме във ВРК, може би наистина ще успеем да вложим идеали в революцията. Също така може би ще мога поне да облекча положението на Дон.

Сюзан Лангер трябваше да се връща в Лоу Пайнс и си тръгна в също такова мрачно настроение, в каквото беше през цялото време тук. Мисля, че тя никак не е доволна, но не знае какво да прави и може би се страхува да не арестуват и нея. Може би тя се подчинява на Франк по причини, подобни на моите, за да използва високия си чин, така че да облекчава колкото е възможно положението в лагера на момичетата.

След като тя си тръгна, Франк се облегна назад стола си и ме загледа втренчено. Помислих си, че нищо чудно да промени решението си за всичко, което ми съобщи, толкова начумерено беше лицето му, но после той се усмихна и каза:

— По дяволите, Уин, ти си най-дребният полковник, когото съм виждал. Полковник Уейн. Значи искаш да вложим някакви идеали в революцията, така ли?

Казах му, че ще бъде полезно за повдигане на духа, ако успеем да осъществим нещо хубаво, каквото и да е, тогава може би след революцията хората ще изпитват към нас поне мъничко симпатия.

— Какви идеали?

Започнах да му говоря за негрите и за това, че те, както и някои други раси, имат големи трудности, после му говорих за свободата на вероизповеданието и за това, че имат късмет само хората, силни или богати по рождение, и в днешно време само те могат да участвуват в конкуренцията без никакви пречки.

Франк присви очи и се замисли:

— Сигурен ли си, че това не е комунистически начин на мислене?

Казах, че не знам какъв начин на мислене е, но съм чел предимно Томас Джеферсън, Торо и Джон Стюарт Мил.

— Значи ти мислиш, че в цялата страна трябва да стане друга революция, така ли?

Този въпрос ме свари неподготвен, нямах намерение да кажа такова нещо. Помислих и казах:

— Имах предвид, че трябва да насочим революцията към борба за някои добри неща.

Франк кимна:

— Да, но ако революцията ще продължава и ако ще се разраства, а няма да се съкращава, ако хората започнат да я харесват, вместо да я мразят, значи според теб тези неща са наистина важни, прав ли съм?

Почувствувах се неудобно, че той ми задава такъв въпрос. Та в края на краищата нали ми казаха, че Франк е пълен отличник, а аз може и да съм добър ученик, но той е по-голям, от къде на къде ще пита мен кое е важно. Отговорих му:

— Това са неща, за които аз самият смятам да се боря.

— Добре — каза Франк и ме освободи малко неочаквано.

И така, тази революция става все по-заплетена и по-заплетена, няма шега. Франк е най-мрачният човек на света. Но ето ме и мен, полковник Уейн, председател на комитета за пропаганда, адютант на главнокомандуващия и като такъв предложих на Франк да не променяме закона за клетвата за вярност, защото ритуалът за вдигане на знамето е нещо поучително и полезно за реда, а да изясним, че присъствието на церемонията не е задължително и после да махнем думите „под божията закрила“, така че революционното правителство да няма нищо общо с религията, защото тя не подлежи на разпореждания от управниците, както е казал Томас Джеферсън. Франк одобри идеята ми, но каза, че трябва много внимателно да обясня защо пропускаме тези думи от клетвата за вярност. Попита ме още дали съм се заел вече с пощата и добави: „Меридел чете много бавно.“ Казах му, че се е натрупал голям куп писма, които трябва да прегледам, а Франк ми нареди непременно да присъствувам на обедното събрание в столовата и на съвещанието на ВРК в три часа. Бях отишъл при него, за да му поискам бележка, с която да освободя Хам и Пол от взводовете им и Франк ми я написа.

След като ги намерих, отидохме до ареста, за да проверим дали наистина Блакридж и Меридел са вътре, а Пол каза:

— Не мога да си обясня как така нещата са веднъж така, после точно обратното.

— Не можеш да спреш роден лидер. Опитваш се да го смъкнеш надолу, а той изскача още по-високо — отговори му Хам.

Що за дивотии! И така, отидохме до ареста, където забелязах Дик Ричардсън с отличителния знак за майор, той ми козирува, загубихме минута-две да се чудим кой на кого още да козирува и накрая престанахме. После погледнах през прозореца и видях вътре добре познатия ми Джордж Меридел с подута от рев физиономия, добре познатия ми Джероум Блакридж, бълващ ругатни и клатещ заплашително глава към добре познатия ми ухилен Негодник, но Дон беше изчезнал.

— Къде е Дон Егрис? — попитах уплашен.

— Генерал Райли и майор Ривас го откараха в Лоу Пайнс — отговори Ричардсън.

— Защо?

— За да даде показания по онова дело там, за какво друго?

Попитах кога ще го върнат, изобщо не разбрах за какво дело говори Ричардсън.

— О, не ме питай, полковник — сви рамене Ричардсън и ми се захили глупаво. — Аз съм само майор.

Не ни оставаше нищо друго — Пол, Хам и аз си тръгнахме, а Джероум Блакридж дойде до прозореца и ни сподири с ругатни.

Естествено бях вбесен и уплашен, задето бяха закарали Дон в Лоу Пайнс. Там откараха и мистър Уорън, и ръководителите, и готвачите и оттогава никой от нас не ги е виждал. Мина ми през ума, че може би Франк иска да държи Дон по-далеч от мен, тъй като съм приятел на Дон и мога да се възползувам от високия си чин, за да му помогна. Това също ме вбеси, нали съм полковник и както Франк каза, негов личен адютант, а да не ми кажат, когато местят мой приятел затворник.

Франк се върна едва по обяд, когато се проведе церемонията, за да ме произведат полковник, а Хам и Пол — капитани; връчиха ми и медал „Герой на революцията“, направен от син плат с избродирана жълта звезда в жълт кръг. Дик Ричардсън също официално беше повишен в чин майор и Франк накара всички да викат три пъти ура за нас, а после три пъти ура за „жълтото и бялото“. Беше ми малко неловко, но и доста смешно, а момчетата се забавляваха от цялата тази уж военна история. И така, вече не съм в немилост и сега лоши неща се говорят за Джордж Меридел и за Джероум Блакридж.

Честно казано, не се почувствувах по-добре от всичко това, така че по-късно попитах Франк защо е трябвало Дон да ходи в Лоу Пайнс, а Франк ми отговори!

— Процесът още не е приключил и Дон също е привлечен, тъй като застреля Джон Мейсън.

— Какъв процес? — попитах аз.

— По делото Мейсън, разбира се.

— Но той е мъртъв.

— Кажи го на Телма Хоган — ухили се Франк и се изкиска, но от това изглеждаше само по-жалък. — Мисля, че тя ще поиска от нас да екзекутираме и духа му.

Това ми каза Франк и, изглежда, Дон трябва да остане в Лоу Пайнс до свършването на процеса по делото на Джон Мейсън. Нищо не разбирам от тази работа, звучи ми, като че ли съм попаднал в лудница. Не казах нищо на Франк, защото бях объркан и защото все още се страхувам от Франк, когато изпадне в нервно състояние. Но бях толкова ядосан и ми беше — толкова неприятно, като си представя, че Дон ще трябва да обяснява как е убил Мейсън на такъв един процес, че направо не знаех какво да правя, но ми се струва, че точно тогава започнах да мисля за контрареволюция, за да спра Франк от налудничавите неща, които прави сега. Защото според мен Франк е луд.

За това мислех още преди да чуя съобщението по високоговорителите:

— Говори Франк Райли. Днес по обяд станахме свидетели на едно доказателство за демократичния дух на революцията в лагерите Пайнс: възстановиха се предишните права на един офицер, който беше дискредитиран, видяхме как той получи повишение като награда, че изтърпя обидата мълчаливо, със смелост, достойна за един офицер. На полковник Уейн ще бъде връчена и награда от десет долара, която се полага заедно с медала „Герой на революцията“. Поздравяваме полковник Уинстън Уейн! Поздравяваме тези, които го защитиха! По-рано ви информирах, че предателят Егрис е имал съучастници в опитите си да предаде революцията и да предаде всички в ръцете на злонамерени хора. Предателите са Джероум Блакридж, на когото оказвахме доверие като шеф на революционната полиция, и Джордж Меридел, който с лъжи се опита да придобие положението и почестите, заслужено отдавани на героя полковник Уинстън Уейн. Предателите са арестувани. Предатели са тези, които се опитват да се облагодетелствуват и да се издигнат чрез измама, които се присъединяват към ръководството, неподготвени да разберат нашата позиция и заради които ще пострадаме всички. Бъдете бдителни, за да не допуснем предателство! Засвидетелствувайте уважението си към полковник Уейн. Засвидетелствувайте уважението си към преданите офицери капитан Индиан и капитан Пъмпърнил. Засвидетелствувайте уважението си към революцията, която ви защитава. Говори генерал Райли. Дочуване.

Франк издума всичко това, сякаш беше изпаднал в пристъп на бяс, това са думите му, нищо не съм изпуснал, до края на живота си няма да забравя как ми прозвуча. Десет долара! Не мога да го обясня, но имах чувството, че така се опитва да купи нещо от мен. Той е луд. Дори да нямаше нищо друго, само това съобщение ми беше достатъчно, за да изгубя отново доверието си във Франк, защото едно нещо знам, при това знам го със сигурност — Дон никога в нищо не е имал за съучастници Джероум Блакридж и Джордж Меридел, затова се разсърдих още повече на Франк, че по този начин се опитва да забърка Дон в още по-големи неприятности, и в последна сметка свиках извънредно заседание на комитета за пропаганда.

Събрахме се всички в щаба за пропаганда, както и преди, но този път аз само попитах:

— На кои от вас тази революция е дошла до гуша?

Никой не ми отговори, дори Хам и Пол. Уплашиха се. Веднага разбрах, че не ми вярват, мислеха, че се опитвам да науча дали някой от тях не поддържа контрареволюционни идеи и ще ги издам на Франк.

Заявих им:

— Възнамерявам да организирам контрареволюция.

Това ги изплаши дори още повече.

— Но нали си положил клетва за вярност? — промърмори Пол.

Сам Габрения каза:

— Не ща да си търся белята с разни революции, полковник, това ще ти отговоря, сър.

— Разберете, говоря сериозно! Говоря сериозно, а що се отнася до клетвата ми за вярност, ще се наложи да я наруша и толкова, нещо повече — това не ме интересува, защото съм атеист и Франк не биваше да ме кара да се кълна в каквото и да било върху Библията. Първо на първо, аз бях против клетвата за вярност и го казах, но Франк само ме увери, че ще приемем закон да няма побои, след като набиха теб, Дивордих, но той забрави да въведе закон против това да се убиват хора и да се обвиняват несправедливо, и да се проследяват, и да се заплашват, и да им се заканват, и да ги превръщат в машини, и да ги учат на мръсни хватки, забрави да издаде закон против това да се казват лъжи, които причиняват на хората сериозни неприятности, затова аз казвам, че ако законите не са абсолютно съвършени, дотолкова абсолютно съвършени, че да не нанасят никому вреда, тъй като хората — всички хора — са защитени от тези закони, тогава да се полага клетва за вярност е грешно. Така казвам аз, грешно е. — И им разказах как Дон Егрис описа боя си с Мейсън, а Гого Бърнс ми отговори:

— Добре, така да е, някой е подхвърлил пистолета, може да е бил Блакридж, но все пак Егрис е застрелял момчето.

— Така или иначе — Франк Дивордих се чешеше ту тук, ту там по лицето, — Франк арестува Блакридж и дори вкара Меридел в ареста, защото казаха лъжи за теб, сега от какво се оплакваш? По дяволите, та ти дори излезе от тази история с десет долара отгоре.

— Няма да взема пари от Франк.

После им обясних плана си: сега вече бях полковник и ако се отърва от този единствен човек на върха, а след това взема в ръцете си цялата революция, ще стана генерал и оттам нататък просто ще положа усилия, да доведа революцията докрай, ще се погрижа революцията да има някакви хубави идеали и да стане така, че всички наистина да отстояват нещо хубаво дотогава, докато е невъзможно революцията да се преустанови, ако наистина възникнат неприятности и не може да се преустановява. Опитах се да говоря възторжено като Франк и когато свърших, огледах, лицата едно по едно.

Никой нищо не каза. Май това беше най-дългото мълчание в света, ще речеш, че всички наблюдавахме луната и медитирахме или пък седяхме в библиотека, или пък си играехме на войници на пост до някоя сграда. След известно време разбрах, че те изобщо нямат намерение да отговорят. Поогледах се и реших, че всички учат наизуст Гетисбъргското обръщение за всеки случай, ако Джордж Меридел си възвърне положението.

— Е, и?

— Какво? — попита Тейлър Уок.

— Вие, момчета, ще ми помогнете ли?

Мълчание.

— Ами ако те хванат? — попита Хам.

— Все ми е едно. Вече бях в ареста и там беше по-добре, отколкото да седиш на съвещание на ВРК, най-малкото докато и Дон е в ареста.

— Как ще го направиш? — попита Хам.

— Ами няма нищо трудно. Единствената трудност е да вкараме Франк в ареста.

— Така ли? — Пол цъкна с език. — Ами Ричардсън? Ривас? Момичетата? Революционната полиция?

Е, всъщност не бях обмислил всичко това, така и им казах, навярно действително ще имаме нужда от още няколко момчета.

Франк Дивордих поклати глава.

— Но не и аз, мене не ме брой.

— Нямаш никакъв шанс — измрънка Пол.

Боб Маккарти каза:

— А откъде да знам, че ще е по-добре, ако ти станеш генерал? Революцията е виновна за всичко.

— Виж какво, искам да й сложа край, нали го казах?

— Същото иска и генерал Райли според това, което казва — обади се Сам Габрения.

— По дяволите, Уин — намеси се Хам, — откъде знаеш, че момчетата ще ти се подчиняват, ако станеш генерал? Ти си доста малък.

Това ме смути, но отговорих:

— Защото съм роден лидер, затова.

Хам се засмя, но Пол каза:

— Хам е прав. Франк ръководеше всичко от самото начало и ако него го няма, тогава цялата революция навярно ще пропадне.

— Чудесно! — отговорих му аз.

Като чуха това, те се умълчаха за известно време и всички изведнъж си дадохме сметка, че ако изключим Франк от революцията, може би всичко ще свърши, защото няма да има кой да я поддържа. И все пак момчетата не искаха да имат нищо общо с една контрареволюция, твърде много се страхуваха от това да бъдат контрареволюционери, така че накрая трябваше да закрия заседанието.

Пол предупреди:

— Ако някой изпусне нещо за това, което говорихме тук, ще се разправя с всички останали. Разбрано?

— Точно така — съгласи се Боб Маккарти, — гледайте никой нищо да не изпусне, че лошо му се пише.

А Хам добави:

— Аха, имаме си вече предостатъчно проблеми.

Аз не казах нищо повече, освен това, че заседанието е приключило и могат да си отиват, за да правят каквото си искат: да плуват, да пушат, да ходят в гората с момичета…, изобщо каквото искат.

Щеше ми се да остана малко сам, за да помисля, но единственото, което успях да измисля, ако ще го правя сам, беше да намеря пистолета и да подкарам Франк към ареста. Но това положително не можех да го направя сам, защото той щеше да ми вземе пистолета с ясното съзнание, че аз никога не бих го застрелял. Така че нищо не мога да направя.

Утре следобед в столовата Франк е запланувал специална забава само за малките. Мисля, че някои от тях никак не са харесали забавите с пиене, танци и така нататък, ето защо на Франк му хрумна тази идея. Попита ме какво е моето мнение, а според мен щом нещо спомага да се избегнат забавите с танци и алкохол, които причиняват само неприятности, значи е добро, затова му казах, че идеята е хубава. Трябваше да напиша обяви, а членовете на моя комитет се редуваха да ги четат. Само момчета и момичета до единайсет години включително могат да отидат на тази забава, без да се смятат някои от висшестоящите офицери — аз също може да отида, въпреки че Франк ми каза нещо за някаква специална задача, която утре щял да ми възложи. Надявам се да не ми намери работа, защото ми се и иска да отида на тази забава. Може би Айрини ще бъде там. Питам се какво ли мисли сега за революцията.