Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (2)

26 май

Още един ден училище. Днес разбрах, че Пийт Бънч и Еди Хоуг също ще ходят в Хай Пайнс, в същия лагер, където отивам и аз, и тръгват същия ден. Дори да имах желание да отида, то положително би се изпарило след тази новина. Пийт Бънч е вече на четиринадесет, оставал е една година. Обича да се разхожда по шорти покрай волейболните игрища на момичетата, перчейки се с глупавия си гръден кош и глупавата си глава.

Еди Хоуг пък днес след училище заедно с Норман Пул стоеше зад гимнастическия салон на момичета, учудих се, като ги видях с Мардж Пинели и Дороти Уилс до телената ограда: прегръщаха ги, притискаха ги — изобщо всичко е ясно. Норман ме видя и подхвърли:

— Искаш ли Мардж за малко?

Аз отвърнах само „Не“. Момичетата се засмяха и Дороти Уилс каза:

— Радвам се, че има поне едно добро момче тук.

Ще речеш, всички други в училище освен мен са я опипвали. Така излизаше. Работата е там, че на момичетата им харесваше, пък аз се почувствувах много гадно, че отказах на Норман и отминах. Не знам защо, но чувствувах, че трябва да опипам поне една от тях, ей така, за лице.

Вече ще трябва да крия този дневник, защото ако майка ми го намери, леле-мале, ще четем главата за Йов чак до Коледа.