Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (17)

9 юни

Комитетът за пропаганда сега трябва да чете всички писма, които се пишат до хора извън Хай Пайнс, това важи и за писмата на момичетата, както и на момчетата, трябва да съм сигурен, че в тях няма нищо, което дори да загатва за революцията. Убеждаваме всички да се опитат да накарат родителите си да не идват тук следващата неделя в деня за посещения, затова от всички се изисква да напишат поне едно писмо до вкъщи. Франк насрочи голяма забава в неделя и даде да се разбере, че забавата естествено няма да се проведе, ако дойдат гости, по този начин принуждаваше децата да не канят родителите си да дойдат, тъй като дори тези, които не се интересуват от забавата, не желаят да си имат неприятности с тези, които искат да има забава.

Трудна работа е да четеш всички тези писма и не е приятно, когато се наложи да ги цензурираш, защото това означава да ходиш при момчетата и да ги караш да преписват всичко отново, а някои от тях, особено по-малките, пишат бавно или не обичат да пишат и започват да протестират.

Джордж Меридел се обърна лично към Франк с молба да се въведе като точка от правилника всички да казват клетвата за вярност и да пеят националния химн всяка сутрин, а Франк му каза, че ВРК ще разгледа молбата му на следващото заседание. Също така Джордж напомни на Франк, че съм чел книга, в която има писано от Маркс, странно му се струвало, че човек, който искал да казва клетвата за вярност и да пее националния химн всяка сутрин, не е дори офицер, още по-малко член на ВРК, а в същото време човек, който чете Маркс, отговаря за пропагандата, има офицерски чин и е член на ВРК. Наложи се да уточня, че в книгата ми се говори за най-различни неща в политиката, че не всичко мога да разбера, но Франк каза, че всичко е наред, но може би е по-добре да се придържам към Библията или най-малкото да не чета нещата, написани от Маркс, в книгата ми за политическата философия. Това пък възбуди любопитството ми към Маркс, тъй като той е единственият философ в цялата книга, от когото всички се интересуват, и днес следобед започнах да чета написаното от него, но то е доста трудно за разбиране.

Маркс пише за буржоазията по същия начин, както Томас Джеферсън пише за краля на Англия и оставам с впечатление, че нетърпимостта има много общо с политиката. Много е трудно да разбереш какво точно е буржоазията, но изглежда, има много общо с търговците и бизнесмените, особено тези, които работят за своя сметка. Чудя се дали баща ми се числи към тази буржоазия и ако е така, дали и аз спадам към нея. Ако ли спадаме към нея, както разбирам, Маркс не одобрява нито баща ми, нито мен, нито цялото ни семейство.

Маркс пише също така някои странни неща, не по-малко странни от тези, които срещнах и у Херодот. В крайна сметка, изглежда, той е против почти всичко на света и за всичко обвинява буржоазията. Например той е против частната собственост, което, предполагам, означава, че той е против това някой да притежава къща или парче земя, или каквото и да било. Дори е против съществуването на семейството, въпреки че това не ми стана много ясно. Мисля, че той е още и против патриотизма, когато пише, че „работниците нямат родина“. Той е против това децата да наследяват родителите си. Твърди, че християнството е зло, защото прави така, че бедността да изглежда като някакво благо и учи хората да се примиряват с това, че са бедни. Той действително е против много неща. Аз знам едно: Ако Маркс е против това да си имаш семейство и къща, значи на мен не ми харесва. Може и да не се разбирам кой знае колко добре с Хауард или дори с баща ми и мама, но ако трябва да оставя семейството си, за да разбера Маркс — е, в такъв случай не ща да го разбирам и толкоз. Самата идея е възмутителна.

От тази книга най-много съм чел Томас Джеферсън, Джон Стюарт Мил и Хенри Дейвид Торо, въпреки, че единствено Томас Джеферсън не е прекалено труден за мен, а дори и той е доста труден на някои места. Най-хубаво според мен пише Торо, но колкото по-красиви са думите му, толкова по-трудно се разбира. А Джон Стюарт Мил много ми напомня онази книга „Религиите в света“, там, където пише за Конфуций. Естествено където разбирам Мил, го харесвам, тъй като самият той, изглежда, много обича хората и има голямо доверие в тях, пък за себе си не знам дали бих могъл да имам такова доверие в хората като него — изглежда, той мисли, че почти всички имат еднакви възможности и че всеки може да успее, като се съревновава с другите. Но това пък би означавало, че хората, които по рождение са по-силни или по-умни, ще постигнат най-хубавите неща, а обикновените хора, които не са толкова силни или толкова умни, няма да имат най-хубавите неща само защото не са толкова надарени от природата. Трудно ми е да си го обясня, но някак си това не ми изглежда като равни права. Питам се дали това има нещо общо с факта, че Маркс е против търговците и бизнесмените, защото те винаги се съревновават, нали има конкуренция. Както и да е, не мога да знам всичко, а честно казано, това ме вбесява. Сега спирам да пиша и започвам да чета.