Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (3)

27 май

Край на срока, последен ден на училище. При това само половин ден, но и толкова ми стигаше, за да се набъркам в един идиотски спор с две от момчетата.

Санди Пърсън каза, че момичетата не се оригвали и взехме да спорим за това, а моят добър приятел Пийт Бънч се изтърсва и заявява:

— По дяволите, недей да спориш с Уини^[1] Уейн бе, човек. Как може тя пък да не знае?

А Санди отговаря:

— Прав си, никога не съм чувал Уини да се оригва. Оригни се, Уини!

После няколко момчета взеха да ме карат да се оригна, не ме оставяха на мира, така че трябваше да се махна. Хората наистина могат да бъдат жестоки. И при това аз не съм от тия момчета, които ги предизвикват да бъдат жестоки. Пийт започна, да ме нарича Уини и много от момчетата ми казват така сега. Много ми е неприятно, че точно той ще идва в Хай Пайнс.

Майка ми винаги повтаря: „Малките неща имат голямо значение“, аз по принцип не обръщам голямо внимание на приказките на майка ми, но днес в книгата на Херодот ми направи впечатление, че Дарий станал цар, защото конят му изцвилил, а това, взето само по себе си, е нещо твърде малко. Та тъй, все повече и повече мисля за това как дреболиите стават причина да се случват големи неща.

Виж ти, днес остава още място, но нямам какво повече да напиша.