Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (16)

8 юни

Този миризлив плъх Джордж Меридел се промъкна зад мен снощи и грабна дневника от ръцете ми, и то точно когато пишех за разголения му мозък, и побягна в тъмното. Не можах да го хвана и ужасно се ядосах. Той избяга, искал е да остане сам, на спокойствие, дано хубавичко да се е порадвал на местата, където пиша за него.

А после какво е направил той? Ето какво: отишъл и предал моя дневник на Франк Райли, докладвал му, че чета разни работи от Крал Маркс. Ето какво направил. Франк изпрати да ме извикат и ми върна дневника, но преди това здравата ме нахока. Но все пак в крайна сметка Джордж остана много излъган, защото като последица на хокането Франк ме покани да стана член на Върховния революционен комитет с чин капитан. Уха, хващам се на бас, че моя приятел Меридел го е втресло, като е научил за това.

Не можах да си обясня защо ми направи това предложение, след като все пак не съм писал само хубави неща за революцията, а също и за Франк, пък самият Франк ми каза, че нещата, които съм писал в дневника си, са контрареволюционни, странно беше да те издигнат в чин точно след като са те обвинили в контрареволюционна дейност, особено като се има предвид, че за същото обвинение Франк Дивордих го биха с колан.

Е, има известни предимства да си член на Върховния революционен комитет (наричат го ВРК), например имаш възможност да научаваш какво е положението във всеки момент, което напоследък се е превърнало в един вид привилегия. Така или иначе, сега съм капитан Уейн и все още съм председател на комитета за пропаганда и трябва да призная, че Франк се отнесе много добре с мен, прояви доброжелателство, особено като имам предвид, че съм написал някои неща за него, които са по̀ така, а той положително ги е видял.

Мислех си, че първата ми работа като член на ВРК ще бъде да разоблича Джордж Меридел като контрареволюционер, но не можех да измисля за какво, освен за петицията му, а Франк Райли вече се беше погрижил за това. Можех да изтъкна, че Джордж Меридел е откраднал лични документи на един офицер, но не исках да привличам повече внимание върху моя дневник, така че не можех да направя нищо.

Франк свика съвещание рано следобед в административната сграда на Лоу Пайнс и ми каза да взема Библията си, взех я и пътувах с него, Мануел Ривас и Стенли, а Блакридж и Пол вече бяха там. Докато пътувахме, Франк каза:

— Тази вечер ще има забава, Уейн. Зная, че ти съобщавам малко късно, но цялата организация на забавата позакъсня. Щом се върнем в Хай Пайнс, искам твоят комитет за пропаганда да се заеме с разпространяването на новината. Танци, музика, алкохол — всичко. В столовата на Хай Пайнс. Момичетата, които поискат да дойдат, ще дойдат, според Сузи означава около четиридесет, а може и повече, така че ще бъде истински бал.

Попитах Франк защо трябва да има алкохол. Мануел Ривас се засмя:

— Сигурно на тебе не ти трябва, а, малкия? Сигурно и ти си като мен, а? Роден съм под ъгъл тридесет градуса и оттогава насам все съм на градус.

Франк не беше в настроение да се смее, което в неговия случай е добър признак:

— Обещах на момчетата забавления и ще им ги осигуря. Държа на обещанията си, Уин, ще се убедиш.

Каза ми още, че забавата ще започне в седем и половина и всички са поканени.

Съвещанието на ВРК се отнасяше почти изцяло за забавата тази вечер, а преди него се запознах с едно доста хубавичко момиче, казва се Ивлин Райт и е председателка на комитета за пропаганда в Лоу Пайнс (но Франк й даде да разбере, че ми е подчинена в пропагандния отдел). На Ивлин, която е два месеца по-голяма от мен, възложиха задачата да рекламира забавата в лагера на момичетата. Струва ми се, че изобщо не съм й симпатичен, не зная по какви причини, но тя пък не е кой знае колко умна, мен ако питате. Както и да е, тя не е член на ВРК.

На това съвещание Франк каза също така, че революцията още продължава, че още не е завършила. Това ме смая, не можех да си представя какво още ще трябва да се направи, но Франк Райли представи нещата така:

— Няма нищо, което да стои на едно място. Всяко нещо или расте, или загнива — това е всичко, което научих по биология. Телата се движат или в една посока, или в друга — това е всичко, което научих по физика. Хората клонят или наляво, или надясно — това е всичко, което научих по история. Единственото нещо, което научих в училище, е, че няма нищо, което да стои на едно място — щом нещо спре да расте, то започва да намалява. Ако революцията е престанала да расте, тя се е провалила, а това е моята революция и тя няма да се провали, докато аз не се откажа от нея. А аз няма да се откажа от нея, докато не изпълня обещанието си за много забавления. Когато настъпи краят на революцията, искам всяко момиче и момче, които са участвували в нея, да съжаляват, че е свършила. Постарайте се да го разберете още сега. Джери Блакридж направи важно предложение. Той каза, че трябва всички да положим клетва за вярност, да се закълнем във вярност към революцията за времето, докато продължава. И още — трябва да се уговорим, че всеки, който наруши тази клетва, ще бъде наказван както заслужава.

Разисквахме тази идея на Блакридж известно време, на мен никак не ми хареса. Например ако се бях заклел във вярност към революцията преди два дни, нямаше да имам право да се оттегля, ако набият някого, дори ако е Пол или Хам или Дон Егрис, вместо Франк Дивордих. Блакридж заяви, че ако не беше набил Франк Дивордих, нямало да имат брой момчетата, които щели да се опитат да си тръгнат. Франк се съгласи, че трябвало да се направи нещо с контрареволюционерите, но това било работа на ВРК и не можело Блакридж сам да решава как да постъпи с тях.

Накрая гласувахме и гласовете бяха шест на четири в полза на клетвата за вярност и съответно наказание за този, който я наруши. Аз, Пол, Бърнис Ройър и Една Кей бяхме четиримата, които гласувахме против. Франк, Стенли, Джероум Блакридж, Мануел Ривас, Сюзан Лангер и Джийн Локлин гласуваха за. Разбира се, всички знаят, че Джийн Локлин е лапнала по Мануел Ривас и ще гласува така, както гласува той, макар да знае, че Мануел харесва онова другото момиче — Мей. После се оказа, че Блакридж вече е написал клетвата и всички ние трябваше да я кажем незабавно, още тук, с ръка върху моята библия: „Кълна се във вярност към революцията в Хай Пайнс и в Лоу Пайнс и към нейните водачи и никога няма да й изменя, заклевам се.“ Заклехме се всички, въпреки че като съм атеист, признавам си го, не бях убеден дали трябва да се чувствувам обвързан. Мисля си, че атеистите трябва да държат на обещанията си, тъй като нямат Бог, в който да се кълнат.

И с това сбирката свърши, ако не се смятат кратките доклади за лагера на момчетата (от Франк) и на момичетата (от Сюзан — от думите й излезе, че момичетата се забавляват по-добре от момчетата, защото вече са въвели програма за игрите и забавите в своя лагер, докато момчетата все още чакат някакви забавления), изглежда — и Франк, и Сюзан мислеха, че лагерите им са умиротворени и не очакваха да възникнат някакви сериозни неприятности. Реши се малко след седем часа колите да започнат да извозват момичетата за забавата довечера. С това съвещанието на ВРК приключи.

Получих разрешение от Франк да разширя състава на комитета за пропаганда и сега целият комитет се помещава в нашата барака номер девет, която вече се нарича пропагандна щабквартира. Разполагам с малко бюро и циклостил, взети от административната сграда, а членовете на моя комитет сега са следните: Хам Пъмпърнил, Боб Маккарти, Франк Дивордих (за когото трудно може да се каже, че е много умен, но откакто го биха, се разбираме по-добре, съжалявам го малко), Гого Бърнс, Тейлър Уок и Сам Габрения. Хам още си е лейтенант и отговаря за комуникациите, но Франк реши, че комуникациите са всъщност част от пропагандата, така че в моя „щаб“ има лейтенант. Когато чу, че съм капитан, Хам каза:

— Какво ти говорих? Ти си роден за лидер. Ще станеш генерал, преди да е свършила тази история, и тогава какво ще правиш?

— Ще освободя момичетата — отговорих и всички го взеха за шега. Добър комитет се получи, защото всички се разбираме чудесно.

Да рекламираш забава е лесно, особено когато слушателите ти няма къде да ходят. Написах десетина различни обявления и прочетох четири от тях, а останалите оставих на другите да ги прочетат. Говорехме, че ще има хубави неща за ядене, танци, но не споменавахме нищо за алкохол, тъй като мистър Уорън и ръководителите можеха да чуят от ареста.

Самата забава започна, след като пристигнаха момичетата от първите коли и влязоха в столовата — Мануел Ривас веднага пусна грамофона, с няколко скока прекоси помещението, което беше разчистено от маси и пейки, и избра за танц приятелката си Мей, започнаха да танцуват някакъв бърз танц и аз не можах да се сдържа — разсмях се. Изобщо не знам да танцувам, дори не знам как се казват разните танци, но този беше доста смешен. После някои други момчета отидоха и избраха други момичета и много скоро почти всички танцуваха, затова се насочих към ъгъла, където имаше пунш, мислех си само да го опитам, а нататък се беше насочило и едно момиче, така че тръгнах с него и попитах:

— Искаш ли пунш?

Момичето беше дребничко, пък и при всяко положение нямаше повече от дванайсет години, но пък, разбира се, на мен ми трябват по-нисички момичета, ако искам да изглеждам голям, така че за мен беше много подходящо на ръст.

— Добре — отвърна ми момичето и аз почаках на опашка, налях две чаши пунш и дадох едната на него. Отидохме към този край на помещението, който гледа към реката, по всичко личеше, че ще бъде чудесна забава и че досега сме пропуснали много. Така мислех, поне преди да опитам този пунш. Ако някога сте си мечтали за фъстъчен сладолед, разбъркан с бензин, този пунш можеше и да ви хареса. Изплюх го веднага, така направи и момичето, името му е Айрини Манъринг.

— Боже — извика Айрини, — какво е това?

— Буламач — отговорих аз и двамата се засмяхме.

— Какво ще кажеш за гроздов сок? — предложих аз, идеята й хареса и аз отидох да се наредя при малките.

Постояхме известно време и пихме гроздов сок, Хам Пъмпърнил се приближи, тупна ме по гърба и каза:

— Роден лидер.

Той пък пиеше цитронада, представих го на Айрини. Хам й каза:

— Това е Уинстън Уейн, най-младият член на ВРК.

Тя ме попита:

— Член ли си на Върховния революционен комитет?

— Председател съм на комитета за пропаганда.

— Трябва да си най-малко капитан. Председателката на нашия комитет е само лейтенант.

— Знам, лейтенант Райт. Тя ми е подчинена.

Представих Хам като лейтенант Пъмпърнил, завеждащ комуникациите, и го нарекох „най-старшия по чин член на щаба за пропаганда“, което прозвуча доста добре според мен. Направихме впечатление на Айрини. Попитах я как вървят работите в Лоу Пайнс и дали й харесва революцията, а тя каза:

— Отначало на повечето от нас никак не ни се харесваше, но Сюзан Лангер ни обясни, че всичко е на шега и така или иначе ние не носим отговорност и ми се струва, че сега можем да правим повече неща, отколкото преди.

Не каза нищо повече от това, само свиваше рамене. Останах с впечатлението, че иска да каже нещо такова — много от момичетата усещаха, че се държат с тях като с възрастни, чувствуваха се по-големи, можеха сами да си избират какво да правят и какво да ядат, да говорят каквото си искат и така нататък. Но тя изглеждаше доста неспокойна, когато попита:

— Само че колко ще продължи това?

Отговорих, че не знам, но навярно още няколко дни, и добавих:

— Франк, тоест генерал Райли, казва, че революцията все още не е завършила. Мисля, че има предвид някаква контрареволюционна дейност, която го тревожи, нещо такова.

Казах й, че за малко да ми прикачат обвинението, че и аз самият съм контрареволюционер, а тя отвори широко-широко очи и попита:

— Наистина ли?

Разбрах, че това й направи по-голямо впечатление дори от факта, че съм член на ВРК.

— Можеш ли да танцуваш? — попита ме Айрини.

Аз пък я попитах тя дали може, а тя ми каза:

— Ела, ще те понауча малко.

Айрини остави чашата си на парапета, а аз се поизплаших, защото не съм най-кръшното момче на света, пък и на всичко отгоре досега дори не съм докосвал момиче, така открито — изобщо бях нервен. Така или иначе, тя ме заведе на дансинга и се опита да ми покаже как да си движа краката, но честно казано, и те не можаха да се справят с такта по-добре от главата ми, все пак се постарах да танцувам известно време, след това се върнахме да си допием гроздовия сок.

Почти цялата забава прекарах с Айрини, показвах й кои са приятелите ми и бърборех. Пол Индиан танцува с около осем момичета, пък Мануел Ривас почти през цялото време танцуваше със своето момиче — а тя е голяма сладурана. Стана ми интересно, като забелязах, че Дон Егрис е дошъл на забавата и дори потанцува с едно бяло момиче и с едно цветнокожо. Стенли Рънк се напи пръв, но не остана единствен. Джероум Блакридж и още няколко момчета взеха да вдигат доста шум, а също и Еди Хоуг, май си беше пийнал повечко от пунша. Брат ми Хауард дойде на забавата, потанцува доста и през цялото време мъкнеше със себе си една чаша пунш, но мен ако питате, надали е изпил много, защото не изглеждаше пиян.

Около полунощ шумът най-после започна да поутихва и Франк каза, че забавата трябва да свършва (всеобщ ропот), но после добави:

— Следващата забава ще се състои в петък вечерта по същото време, на същото място. — Възторжени викове и след това момичетата започнаха да си тръгват.

Изпратих Айрини до комбито, попитах я дали иска да бъде с мен в петък вечерта и тя каза: „Разбира се“, като че ли изобщо няма защо да разсъждава върху това. Стана ми много приятно.

Мисля, че в крайна сметка днес не беше толкова лош ден, защото дори Дон Егрис изглеждаше доволен на забавата, а, от друга страна, сега, когато съм във ВРК, сигурно ще мога да научавам повече за това какво става с революцията.