Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (1)

25 май

Днес е моят тринадесети рожден ден, а този дневник е от чичо ми Джайлс. На корицата с релефни златни букви е написано името ми — Уинстън Уейн. Никога не съм виждал такъв голям дневник. Сигурно щеше да тежи много, ако листовете му не бяха толкова тънки. Чичо Джайлс каза, че ще бъда много доволен от себе си, ако го водя редовно, пък догодина щял да ми даде още един.

Чичо Джайлс ми подари и „Студеният дом“ от Чарлс Дикенс, защото преди няколко месеца му казах, че „Дейвид Копърфийлд“ ми е харесала, попрочетох малко от „Студеният дом“, но тази книга не ми се струва много хубава, изглежда ми доста сълзлива. Чичо Джайлс ми е много симпатичен, но ужасно се дразня от подаръци, които не са ми по вкуса. Пък и сега чета Херодот, и той ми е много интересен, така че просто ще трябва да прибера „Студеният дом“ в библиотеката си.

Денят мина отвратително, поне по-голямата част от него. По нищо не приличаше на рожден ден. А най-лошото от всичко беше подаръкът от родителите ми — карта за един от онези евтини летни лагери, организирани от градската управа.

Познавам момчета, които ходят на тези лагери — там не правят нищо друго, само тичат нагоре-надолу, крещят, играят бейзбол и плуват. Аз съм прекалено кльощав и не съм добър по плуване. Предполагам, че баща ми е избрал такъв подарък, защото си мисли, че ще е хубаво и аз да съм като другите момчета. Ще ме изпратят за един месец някъде из планините, до реката над Уелбърг, заедно с куп хлапета, които непрекъснато ще бягат или ще се боричкат, или ще пищят, или ще говорят мръсни думи и ще се кикотят. Чудя се защо баща ми иска да приличам на другите момчета.

Ще трябва да пиша с малко по-ситни букви. Не ми стига мястото. Та така, седя си в леглото и чувам, че мама идва, което значи, че носи Библията, което пък значи, че е време за тазвечерната глава. Прочели сме цялата Библия веднъж, сега я четем отново и сме стигнали до Петокнижието. На нея нищо не й е ясно, но непрекъснато се опитва да ми обяснява местата, където има насилие, сякаш те са мръсни прозорци и може би ще успее да ги скрие с красиви като дантела думи. Да, но аз съм атеист вече почти цяла година.

Мястото не ми стига, защото пиша много бързо, щеше ми се да попиша още, но страницата свършва тук.