Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (6)

5

Вече няколко часа Скот Фин четеше стенограмата на показанията под клетва за едно от делата му, когато телефонът на бюрото му иззвъня.

Той натисна бутона на интеркома и изрече:

— Какво има, Нанси?

— Тук има двама души, които искат да разговарят с вас — заяви секретарката му, след което добави шепнешком: — Имат полицейски значки!

— И какво искат?

— Да говорят с вас.

— Хубаво, покани ги. Но след пет минути ми звънни и се престори, че ми напомняш за някаква важна среща!

Полицейски значки значи. Като адвокат, той не би трябвало да се притеснява от среща с подобни хора. Докато работеше като обществен защитник често му се налагаше да се изправя очи в очи с представители на закона, така че досега би трябвало да е превъзмогнал страха си от тях. Но истината бе, че полицейските значки все още му напомняха за някои от по-мрачните моменти в неговата младост — за времето, когато все още не бе успял да хване юздите на собствения си живот.

Пое си дълбоко дъх и оправи вратовръзката си. Точно в този момент Нанси въведе двамата полицаи.

Първата реакция на Фин беше искрено изумление. Жената, която вървеше след секретарката му, беше зашеметяваща. Имаше дълга до раменете тъмна коса, отметната назад простичко, но изключително стилно, а лицето и тялото й бяха като на фотомодел. Ала веднага след това зърна неандерталеца, който пристъпваше след нея. Беше по-нисък от него самия, но далеч по-набит и як. Цялото му излъчване подсказваше, че не е за препоръчване да го ядосваш.

— Господин Фин? — обърна се към него детектив Флеърти. Усмихваше се, обаче тонът й съдържаше твърде странен оттенък, който като че ли напомняше за съчувствие. Усещането притесни адвоката. — Аз съм лейтенант Линда Флеърти от Бостънското полицейско управление. А това е партньорът ми, детектив Том Козловски. Бихме искали да ни подарите няколко минути от своето време, ако нямате нищо против!

— Разбира се! Заповядайте, седнете! — изрече Фин и посочи двата малки дървени стола, сбутани в тясното пространство срещу бюрото му, точно до стената. — Какво мога да направя за вас?

— Бихме искали да ви зададем няколко въпроса.

— Да, секретарката ми вече ме уведоми. Мога да ви уверя, че за каквото и да става въпрос, не съм го направил аз! Имам свидетели!

С тази шега Фин се надяваше да поразведри атмосферата. Не успя. Усмивката на лейтенант Флеърти можеше да се определи в най-добрия случай като угодническа, а Козловски продължаваше да се взира все така кръвнишки в него.

— Господин Фин — започна отново дамата.

— Моля ви, просто Фин. Никой не ме нарича „господин“.

— Господин Фин, бихме искали да ви зададем няколко въпроса за Натали Колдуел.

До този момент той се беше привел напред, опитвайки се да разтопи леда между себе си и полицаите, за да установи няколко опорни точки. Но след това изявление се отпусна автоматично назад. Самозащитата беше негова втора природа, а точно в този случай не желаеше да бъде разпитван от полицията за близка приятелка.

Промяната в отношението му вероятно стана очевидна и за полицаите, защото забеляза, че те си размениха погледи. Явно, че партията шах беше започнала.

— Какво искате да знаете за Нат?

Много отдавна бе разбрал, че е за предпочитане да задаваш въпросите, а не да им отговаряш. И затова, когато му се налагаше да се сблъсква с подобни ситуации, си бе изработил навика автоматично да превключва и да минава в нападение. Зачуди се какво ли е сгафила Натали. Най-вероятно е взела мерника на някого от общината. Тя си беше агресивна, а повечето мъже ненавиждаха силните и налагащи се жени. Вследствие на тази своя черта Натали често си създаваше врагове. Сигурно този път е настъпила някого особено болезнено.

— Ами, като за начало, кога я видяхте за последен път?

Адвокат Фин огледа внимателно красивата брюнетка и мълчаливо преброи до пет. Това беше друга полезна техника, усвоена през годините — винаги контролирай ритъма на разпита, защото така хората губят самообладание. Нито изражението, нито позата му претърпяха някаква промяна. Просто не откъсна поглед от нея, докато не стигна до пет.

— И защо толкова искате да знаете кога съм я видял за последен път?

— Водим разследване, което е свързано с нея. Вашият шеф господин Холанд ни подсказа, че от всички колеги във фирмата вие сте най-близък с нея, така че решихме да започнем с вас.

— Разследване, свързано с нея?! Не бихте ли могли да бъдете по-конкретни? Може пък това да помогне! — Да, вече бе започнал да си играе с нея и това му доставяше удоволствие. Наистина беше красавица!

— Нека да започнем с уточнението кога я видяхте за последен път.

Точно в този момент телефонът иззвъня. Точно навреме!

— Да, Нанси? — изрече спокойно Фин. После направи пауза, сякаш получаваше особено важна информация. — Да, наистина! Благодаря ти, че ми напомни! — Затвори, обърна се към полицаите и заяви: — Налага се да тръгвам за важна среща. Вижте какво, ако става въпрос за разследване, свързано с Натали, може би е най-добре да разговаряте със самата нея? Офисът й е точно зад ъгъла. Отбихте ли се да видите дали не е там?

— Не сме. Но сме напълно сигурни, че тя не е там.

— И как бихте могли да сте сигурни, щом като не сте се отбили? — заяви Фин и ги дари с най-добрата си покровителствена адвокатска усмивка, на която беше способен. „Това би трябвало да свърши работа“ — отбеляза си наум.

Този път отговори Козловски.

— Защото снощи открихме трупа й във водите на Бостънското пристанище.

Изрече го толкова спокойно, безчувствено и безстрастно, че Скот първоначално помисли, че не го е чул правилно. Това бе единственото логично обяснение. Но дори и да се държеше като гадняр, което си беше точно така, полицаите не биха си позволили да се пошегуват с подобна новина, особено пред адвокат. Щяха да си навлекат едно хубавичко дело.

Обърна се към лейтенант Флеърти. Изражението й излъчваше същото съчувствие, което бе забелязал още при влизането им. И в този момент Фин осъзна, че съвсем правилно е чул казаното от Козловски.

— Какви ги говорите, за бога?! — извика той.

— Съжалявам, господин Фин — изрече лейтенант Флеърти. — Смятаме, че намереното снощи във водите на пристанището мъртво тяло е на госпожица Колдуел. И сега разследваме обстоятелствата около смъртта й.

— Смятате или сте сигурни?

Тук отново се намеси Козловски:

— Пръстовите отпечатъци на трупа съвпадат напълно с базата данни на ФБР, където госпожица Колдуел има досие. Както вероятно знаете, тя няма нито родители, нито близки роднини, така че все още не сме успели да открием никой, който да идентифицира трупа, но сме деветдесет и девет процента сигурни, че е тя.

Флеърти прекъсна колегата си:

— Отново ви молим да приемете нашите съболезнования, господин Фин, но все пак бихме желали да ви зададем няколко въпроса.

Фин усети как кръвта нахлува в ушите му. Красивата лейтенантка продължаваше да говори нещо, но той не я чуваше. Светът около него сякаш изведнъж се сви и мозъкът му блокира върху изречението, което се повтаряше отново и отново: разследваме обстоятелствата около смъртта й.

Изправи се и се насочи към прозореца. Загледа се към хоризонта и зърна жълтата полицейска лента, която все още ограждаше района в близост до моста. Вече беше останал само един полицай. Раздвижването от сутринта беше заглъхнало.

— Била е Натали, нали? — попита той, без да се обръща.

— Моля? — не го разбра лейтенантът.

— Вестниците днес говорят за Натали, нали? Номер седем. Била е тя. Малкия Джак отново се е развихрил, нали?

— На този етап все още не можем да бъдем сигурни.

— Сутрешните вестници ми се сториха доста сигурни.

— Да — въздъхна Флеърти. — Подобни събития се продават по-добре, ако са свързани със сериен убиец. От друга страна, възможно е човекът действително да е същият. Една от версиите, по които работим, е точно тази…

Скот Фин продължаваше да се взира към местопрестъплението от другата страна на канала. И внезапно осъзна — никога повече няма да има възможността да се извини на Натали за поведението си в петък вечерта. И тя никога няма да може да му прости. И никога нищо няма да бъде наред.

— Точно затова се нуждаем от вашата помощ — обади се Флеърти.

Той си пое дълбоко дъх, сложи си най-добрата покерджийска маска и се обърна.

— С какво мога да ви бъда полезен?