Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (22)

21

Флеърти заяви, че трябва да му зададе няколко допълнителни въпроса и го помоли да се видят. Фин прие с радост, но й обясни, че работният му ден е прекалено претоварен и предложи да вечерят заедно.

От другата страна на линията настъпи мълчание.

— Не съм особено убедена, че е уместно.

— Можем да си поделим сметката, ако така ще се почувстваш по-спокойна!

Този път мълчанието от другата страна бе по-продължително.

— Добре, да се видим на вечеря. Обаче аз няма да ям!

— Както желаеш. Какво ще кажеш за седем и половина в Къщата на пържолите в „Плаза“?

Пристигна в ресторанта още в седем и петнадесет. Тъкмо сядаше, когато чу гласа й зад гърба си.

— Господин Фин, оценявам готовността ви да се срещнете с мен!

Изцяло делова. Да, Фин като че ли го очакваше — нали в крайна сметка тя провежда разследване за убийство!

— Ако наистина оценяваш готовността ми, то тогава те моля да изоставиш официалностите и да ме наричаш просто Фин!

— Добре, Фин — предаде се тя. — Имам към теб няколко въпроса за госпожица Колдуел. Няма да ти отнема много време.

— Няма проблеми, обаче съм умрял от глад и ще трябва да говорим, докато се храня! — Той кимна на салонната управителка, която на свой ред помаха на един сервитьор, който ги поведе към масата им.

— Аз наистина не възнамерявам да ям — отсече Флеърти, когато се настаниха.

— Да, вече ме предупреди — отвърна Фин. — Поне едно питие!

— Не, благодаря. И така съм си добре.

— Смятам, че разговорът би бил по-продуктивен, ако изоставим формалностите.

— Добре — кимна тя след кратък размисъл. — Ще пия едно шардоне.

Фин направи знак на сервитьора, за да поръча виното, и се обърна към нея:

— Е, лейтенант, за какво искаше да ме питаш?

— Първия път, когато разговаряхме, ти спомена, че госпожица Колдуел се е срещала с някого. Доколкото си спомням, ставаше въпрос за по-възрастен мъж. Искам повече информация за него.

— Казах ти всичко, което знам. Освен това разбрах за тази връзка едва в онзи съдбоносен петък, пък и разговорът ми с нея не продължи дълго.

— А защо е повдигнала пред теб този въпрос точно онази вечер?

Фин усети, че се изчервява като домат. Да, въпросът бе повдигнат в отговор на опита му за сваляне, за да се отърве от него. Преживяването беше толкова унизително, че нямаше намерение да се връща към него, особено пред тази красива детективка.

— Не съм много сигурен — излъга той.

— Разговорът ли тръгна натам? — продължаваше тя.

— Може би — сви отбранително рамене той. — Просто не си спомням.

— Били сте любовници, нали?

Твърдението й дойде толкова бързо и неочаквано, че го свари неподготвен. Нямаше смисъл да отрича.

— Да, някога ходехме заедно, но за кратко. — Веднага долови напрежение в другия край на масата. — Всъщност, беше преди две години, не беше особено сериозно.

— Имаш предвид няколко бързи спортни срещи, така ли?

— Не точно — рече тихо Фин. — Тя значеше много за мен, вероятно много повече, отколкото която и да е друга жена преди нея. — И отново извърна поглед.

— И колко продължи? — попита лейтенантът.

— Натали не беше от жените, които обичат сериозните връзки. — Усмихна се тъжно: — В някои неща беше страхотна, но човешката близост не беше сред тях. Вероятно в известна степен точно по това си приличахме.

— И какво стана накрая?

— Въобразявах си, че става въпрос за нещо много повече. Погрешно възприех едно приятелство със съмнителни облаги за нещо по-значимо. Тя скъса с мен в мига, в който осъзна, че за мен връзката ни е нещо много повече от гола страст. Целеше се далеч по-високо!

— Заболя ли те? — не отстъпваше детективът.

— Разбира се — кимна Фин. — В някои отношения тя беше забележителна — страхотен приятел, страхотен адвокат, страхотен мозък, но си имаше свой собствен дневен ред, който следваше. Колкото и да се опитвах да не му обръщам внимание, аз бях наясно с него, затова не се изненадах особено. И точно защото не се изненадах, успяхме да съхраним приятелството си.

Флеърти внезапно си даде сметка, че от прекалено дълго време се е вторачила в очите му и сведе притеснено своите.

— Хей! — подвикна весело той, опитвайки се да разведри атмосферата. — Мога ли да те наричам по някакъв друг начин, освен „детектив“ и „лейтенант“? Така се чувствам по-скоро като адвокат или бивш престъпник!

— Линда.

— Линда — повтори той. — Защо все пак ми задаваш всички тези въпроси? Ако Натали е била убита от Малкия Джак, то тогава става въпрос за случайно убийство, нали? И не би трябвало да има значение с кого е ходела в миналото си!

— Все още не сме напълно сигурни…

— Има ли нещо, което те кара да се съмняваш в тази версия?

— Не — излъга тя. — Но все пак сме длъжни да обмислим всички възможности.

Той се загледа в нея. Беше красива и му харесваше, но точно сега не бе напълно убеден, че му казва истината.

— Хайде, бъди откровена с мен!

— Нямам право да обсъждам разследването с никого! Като бивш обществен защитник би трябвало да го знаеш!

— Ей, та аз бях неин приятел! И заслужавам да знам какво става!

Този път се вторачи в него за по-дълго. Да, беше красив, никой не можеше да го му отрече, но пък досега никога не си бе падала по красавци. И не красотата я караше да изпитва онова, което изпитваше в момента. Имаше нещо много повече — нещо в очите му. Реши да се довери на интуицията си и отвърна:

— Виж какво, Фин, знаеш, че не мога да ти изброя подробностите, но все пак ще ти кажа, че в убийството на Натали се забелязват известни несъответствия с начина на убийството при останалите момичета.

— Какви несъответствия?

— И без това вече казах повече, отколкото трябваше да казвам, и ти отлично го знаеш!

— Единственото, което знам, е, че Натали е мъртва и че ти искаш да ти помогна да разбереш кой я е убил, но не желаеш да споделиш никаква информация с мен!

— Добър опит, но не мога да направя нищо повече, затова по-добре да спрем дотук!

— Добре, но при едно условие!

Тя скръсти ръце и го погледна предизвикателно:

— Какво условие?

— Вечеряй с мен!