Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (25)

24

Пол Стоун го забеляза почти веднага. Изглеждаше в средата на тридесетте и беше нисък, с пясъчноруса, пооредяла по темето коса. В стремежа си да прикрие плешивината, мъжът бе пуснал отзад косата си по-дълга, след което я бе сресал напред. Резултатът бе точно обратен на намеренията му. Приличаше по-скоро на жертва на някоя среднощна телевизионна реклама за препарати против оплешивяване.

При други обстоятелства Стоун изобщо не би го погледнал втори път, но след като преди седмица изпусна онзи тип, който нападна проститутката, беше решил да удвои усилията си и да следи внимателно всички посетители в клуб „Кис“. Господин Телешоп привлече вниманието му още на втория оглед.

Мъжът седеше съвсем сам на масичка до стената, непрекъснато въртеше очи и се оглеждаше. Със странно сресаната си напред коса и колосаната, закопчана догоре бяла риза, въобще не се вписваше в обстановката. А онова, което най-много стресна Стоун, беше изражението на очите му. Непознатият наблюдаваше работещите момичета, които се носеха наоколо, с пресметлив, вледеняващ поглед.

Да, тук всички мъже следяха жените, но погледът на този тип беше различен.

Полицай Стоун се изправи и се премести в противоположния край на бара, за да го огледа от друг ъгъл. Новата му позиция не промени ни на йота първоначалната му преценка, затова реши да не откъсва поглед от него до края на вечерта.

* * *

Имаше толкова богат избор, че направо не можеше да си намери място от радост! След още няколко минути внимателен оглед най-сетне откри онова, което търсеше — онази, която Бог искаше.

Тя седеше на бара, съблазнително кръстосала крака, и разбъркваше питието си с крайчеца на показалеца си. Правеше го особено чувствено, като прокарваше пръст по ръба на чашата, от време на време го натопяваше, а след това го вдигаше към устата си, за да го оближе демонстративно с език. Това беше обичаен номер от представлението на пропадналите жени, но пък ефективността му беше стопроцентова.

Вторачи се в нея, наблюдавайки добре обиграните й жестове. Беше доста по-стара от повечето проститутки тук — може би в средата на тридесетте. Но едновременно с това беше и зашеметяваща. Изглеждаше така, сякаш възнамерява да седи в този бар цяла вечност — да изкушава слабите и да позори Божието дело. Омразата го изпълни като порой.

След няколко минути тя улови погледа му. Не беше необходимо никой да му казва, че и този трик е бил изпилван дни наред пред огледалото. Усмихна му се, после извърна очи, после отново го погледна и накрая по лицето й се разля усмивка, в която не се забелязваха нито задръжки, нито почтеност. Той не успя да й се усмихне в отговор, но все пак поклати глава.

Остана още малко на мястото си, тъй като нямаше представа какъв точно е протоколът — дали той трябва да стане и да се приближи към нея, или да я изчака. Вече беше сигурен, че точно тя е онази, която иска Господ, но открай време имаше проблеми с осъществяването на контакти на публично място. Все още продължаваше да седи, скован от нерешителност, когато тя слезе от високия си стол и тръгна към неговата маса.

Седна до него, без да я покани. Не изчака нито да се запознаят, нито дори да й кимне в знак на съгласие. Просто се настани срещу него, сякаш беше в правото си да му натрапва присъствието си. Заради арогантността й той я намрази още повече, но същевременно се изпълни с радост, защото знаеше каква отплата й готви Господ.

Курвата вече му се усмихваше! Усмихваше му се, блудницата му мръсна, като че ли очакваше от него да се омърси чрез нея и да принизи цялото си съществувание! И на всичко отгоре да й плати за тази привилегия! Говореше му, мръсницата, говореше му, като че ли имаше право да комуникира на равни начала с Божия пратеник на земята! Да, ще си плати за арогантността — точно както се говори и в пророчеството!

— Здравей! — усмихна се тя. — Казвам се Ева. А ти как се казваш?