Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (36)

35

От офиса на губернатора се откриваше величествена гледка. Уилям Кларк стоеше пред импозантните прозорци и съзерцаваше зеленината на обществения парк — зеленото сърце на бостънския урбанистичен дизайн. Беше притиснал телефонната слушалка до ухото си толкова силно, сякаш се опитваше да извие вратовете на думите, които излизаха оттам.

— Да, разбирам — тъкмо казваше той. — Крайно разочароващо. — Пак пауза. — Ще уведомя нашите приятели.

Обърна се и постави слушалката върху един от четирите телефона, подредени върху бюрото му, без да отлепя поглед от ширналата се пред погледа му панорама на града.

Зад него стоеше Уендил Шор. Даже перфектните ръбове на панталоните му и блясъка на скъпите му обувки не бе в състояние да прикрие напрежението, което се излъчваше от него.

— Е? — осмели се да се обади той след няколко секунди.

— Изглежда Флеърти има някакви съмнения относно убийството на Колдуел. Не е особено сигурна, че е извършено от Таунсенд и продължава с разследването.

— Налага се да я спрем — изрече безизразно Уендил. Въобще не му се мислеше за онова, което разследването би могло да извади наяве. Беше дал прекалено много от себе си, за да спечели на губернатора пост, чиято давност като че ли изглеждаше безкрайна. А някои от старейшините на партията дори бяха започнали да си шушукат за президентска номинация на Кларк.

— Как? — попита губернаторът, но като че ли по-скоро себе си, отколкото своя събеседник. — Възможно ли е да съществува такъв прецедент, при който губернаторът се намесва, за да прекрати полицейско разследване, при това за убийство? Ще породи прекалено много въпроси, при това такива, на които със сигурност не бих могъл да отговоря. — Замълча, очевидно обмисляйки дали да сподели със своя началник на канцеларията и другите новини. След известно време, очевидно решил, продължи: — За съжаление имаме и още един проблем.

— Какъв?

— Скот Фин, онзи способен адвокат от фирмата, като че ли е започнал свое собствено разследване.

— Какво по-точно? — настоя Уендил. Никак не му харесваше, че нещата излизат извън контрол.

— Относно убийството на Колдуел, разбира се — отговори губернаторът. — Очевидно той е човекът, който е предоставил на Флеърти информацията, че Колдуел е имала възрастен любовник. А вчера дори е посетил Таунсенд в затвора!

— И какво иска от Таунсенд?!

— Отговори. Господин Фин не е останал дълго, но източниците ни твърдят, че дискусията е била твърде оживена.

Между двамата се възцари продължително мълчание. Навън слънцето вече бе преминало върховата си точка за деня и постепенно се плъзгаше на запад, обагряйки небето в бледооранжево, което щеше да се задържи поне още няколко часа.

„Да, есента наближава“ — помисли си Уилям Кларк. Винаги очакваше този сезон с нетърпение. За района на Нова Англия есента представляваше истински парадокс на прераждането. И точно затова може би жителите му се идентифицираха по-скоро с мрачните зимни месеци, отколкото с горещината на лятото. Всеки първи септември от годината бележеше началото на нов цикъл — децата се връщаха на училище, бизнесмените рестартираха часовниците си на нов фискален календар, а брилянтният есенен листопад измиваше всички грехове на лятото.

— И какво ще правим сега? — наруши мълчанието Уендил Шор.

Кларк се замисли за момент, след което отговори бавно:

— Двамата с теб ще се заемем с Флеърти. Мисля, че сме в достатъчно добра позиция, за да се справим с нея. Що се отнася до господин Фин, той вече е проблем на други хора.