Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (38)

37

Тази вечер Фин реши да се прибере пеш, както правеше често през топлите летни вечери. А и се надяваше да подреди мислите си. Джон Таунсенд не бе убиецът на Натали.

Вече го знаеше с абсолютна сигурност. Полицията, тъй като не бе в състояние да припише на Таунсенд и убийството на Натали, очевидно ще продължи да търси и други заподозрени. А на този етап той изглеждаше най-вероятния кандидат за тази роля. В същото време задълженията му към делото „Танъри“ бяха нараснали неимоверно. Ако се заемеше с лично разследване по убийството на Натали, щеше да предаде не само Престън Холанд, но и всичко, за което бе работил до този момент във фирмата.

Не знаеше как да постъпи. Продължаваше да крачи бавно през Чарлстаун на път към къщи. Апартаментът му се намираше в модерния район Монюмънт Скуеър. Макар и само на няколко преки от бедните общински коптори, където бе преминала по-голямата част от младостта му, неговият двустаен апартамент се намираше на светлинни години далече от корените му. Чарлстаун беше квартал на крайностите — побираше в границите си и имащите, и нямащите. Мигът, в който Скот бе постъпил на работа в „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“, бе ознаменувал пресичането на тази граница.

Намираше се само на няколко крачки от вратата си, когато зад гърба си долови един непогрешим шум. Беше изминала цяла вечност, откакто бе вървял по улиците в постоянен страх, винаги нащрек, затова рефлексите му за самоотбрана бяха позакърнели, но все пак успя да парира първия удар.

Първият младеж сграбчи насочената му в отбрана ръка и я изви назад, а веднага след това Фин зърна пред лицето си юмрук, въоръжен с нещо тъмно и тежко. Лакътят му инстинктивно се насочи към гърдите на нападателя и фиксира слънчевия му сплит, ала когато се извърна, за да посрещне удара от втория младеж, върху врата му се стовари тежестта на огромна бухалка. Фин се свлече на колене. Дясната му ръка увисна безпомощно.

През мъглата, настъпваща пред очите му, зърна краката на втория нападател и си даде сметка, че това е единственият му шанс да направи нещо, преди да получи втория и може би фатален удар. Протегна здравата си ръка, подхвана коленете на младежа и се опита да го събори на земята.

Нападателят се залюля и заразмахва бухалката си, опитвайки се да го уцели. Той обаче се заизвива наляво-надясно, мина в настъпление и най-сетне го събори на земята. Усети, че чувствителността на дясната му ръка се завръща, сви я в юмрук и го насочи към лицето му. Но преди да успее да изпълни намеренията си, дошлият на себе си след удара в слънчевия сплит първи нападател го хвана и го прикова към тротоара.

И двамата мъже, вече седнали върху него, го налагаха безмилостно. Фин бе преживял достатъчно улични битки, за да е наясно, че без нечия помощ няма да си възвърне контрола над ситуацията. Единственото, което можеше да направи, бе да се свие в ембрионална поза, за да предотврати засягането на някои важни жизнени органи. Оставаше му само да се надява, че ще оцелее.

И точно тогава ударите спряха. Но нападателите му бяха все още тук, очевидно приведени над него, проверявайки го дали е още жив. Единият приклекна до главата му, но Фин не отвори очи. За свой огромен ужас чу изсвистяване от отварянето на автоматичен нож и само миг по-късно усети острието му върху гърлото си.

— Това беше само предупреждение! — просъска мъжът. Гласът му беше тих, със силен бостънски акцент — точно от вида, който Фин бе опознал толкова добре през детството си. Грубият, съкратен език на улиците, а не провлеченият и изискан говор на Бийкън Хил. — Не си прави труда да защитаваш онази отрепка Малкия Джак! Мръсникът ще си получи заслуженото! И остави мъртвото момиче на мира — иначе си мъртъв! Разбра ли?!

Веднага след това Фин усети как острието се плъзга по гърлото му, а веднага след това дойде и топлото, смъдящо усещане на рукваща кръв.

А после двамата младежи се стопиха в нощта — така неусетно, както бяха и дошли.