Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (27)

26

Откакто се помнеше, Фин живееше като самотник и всеки опит да промени статуквото бе завършвал с крах. Ала този път си позволи да поиграе с идеята за любовта — подобно на дете, на което са подарили нова играчка. И той започна да я обръща и разглежда, за да провери дали работи.

Когато не мислеше за Линда, мислеше за Натали, както и за вероятността смъртта й да не е следствие от произволния избор на серийния убиец, а целенасочено убийство, извършено от човек, когото тя е познавала.

Прекоси дневната на своя апартамент в Чарлстаун и се насочи към втората спалня, която беше превърнал в домашен кабинет. Беше обещал на Линда, че ще й даде списък на високопоставените особи, с които Натали е работила.

Така и така не можеше да заспи, защо да не започне още сега?!

Започна от най-лесните. На първо място постави Рич Лоринг — главния прокурор на Масачузетс. Натали бе работила с него във функцията си на помощник-главен прокурор, когато той беше специален агент и отговаряше за клона на ФБР в Бостън. Не бе говорила често за него, но Фин бе наясно, че двамата са разнищвали заедно случая „Уайти Бългър“. Знаеше също така, че Лоринг е в края на четиридесетте, женен и изключително привлекателен мъж. Сред затворените среди на юридическата общност се носеха слухове, които му приписваха доста любовни връзки.

На второ място постави Джими Трибинио. Трибинио бе навлязъл в политиката на ниско ниво — от местните профсъюзи. Беше посветил десет години от живота си в прилежно култивиране на зародишите на властта и в раздаване на подкрепата си за други, по-известни политици, докато накрая прецени, че вече е натрупал достатъчно позиции, за да се изстреля към върховете. Но тъй като властта на този човек се базираше преди всичко на контрола му над местната политическа машина, а не на някакъв ясно дефиниран публичен имидж, сведенията за него бяха твърде оскъдни. Натали се бе заела да му помогне в предизборната компания, но изрично бе изтъкнала, че го прави не заради самия него, а като услуга на някакъв неин приятел.

Не трябваше да се забравя и Даниел Долън. Той беше влиятелен политически консултант, избрал Бостън за център на своята дейност. Носеше му се славата, че е допринесъл за успешната кариера на няколко видни политически лица, както и че има връзки на всички нива на щатската политика. Натали го представляваше, когато срещу него беше повдигнато обвинение за нарушение на етичните норми по закона за лобирането на щата Масачузетс.

Шелдън Сийли — окръжният прокурор на окръг Мидълсекс, също бе работил няколко години с Натали в криминалния отдел на главния прокурор, преди да бъде избран за окръжен прокурор. Натали бе изключително пестелива в отзивите си за него, но Фин бе останал с впечатлението, че двамата се познават доста добре. Не беше само сигурен дали Сийли е женен или разведен, но знаеше, че има две деца.

И накрая идваше губернатор Кларк. Натали бе работила за него съвсем наскоро — във връзка с инициативата му „Справедливо възмездие за престъпленията“.

Фин се облегна на стола и се загледа в списъка. Лоринг, Трибинио, Долън, Сийли и Кларк. Биваше си я тази групичка! Всички до един пасваха на описания от Натали високопоставен приятел. Всички бяха достатъчно възрастни и достатъчно влиятелни, за да подпомогнат кариерата й. И всички до един имаха политически интереси, които биха били силно застрашени дори и от най-невинния слух за любовна връзка.

След още минута-две Фин надраска имената на още няколко политически еднодневки, които също пасваха донякъде на общия профил, но веднага си даде сметка, че първите петима са най-вероятните.

Дали пък не пропуска някого? Не може да няма и други, но точно сега паметта отказваше да му помогне. Докато седеше, вторачен в списъка, го озари интуитивно прозрение — знаеше, че между тези хора има някаква съществена връзка, но на този етап не бе в състояние да определи каква точно е тя.

Усети, че клепачите му натежаха. Погледна за последен път списъка и реши, че утре ще й го връчи лично.

„Тук човек наистина може да полудее“ — помисли си Фин, докато вървеше по големия коридор на полицейското управление. Навсякъде гъмжеше от журналисти, оператори и репортери.

— Извинете! — обърна се Фин към дежурния сержант. — Трябва да говоря с лейтенант Флеърти.

— Нареди се на опашката, мой човек! От коя медия си?! Ей Би Си? Ен Би Си?

— Не съм репортер, а адвокат.

Дежурният сержант го изгледа свирепо:

— Да не би да защитаваш онази отрепка?!

— Коя отрепка? — изуми се Фин. — Какво е станало?

— Ти не слушаш ли новини, бе човек?! Хванахме онзи тип, Малкия Джак, дето убиваше проститутки!

Новината го свари толкова неподготвен, че нямаше представа как да реагира. Фин се насочи към пейките покрай стената и седна. Сведе поглед към списъка в скута си. Листът с имената на политическите приятели на Натали бе сгънат и поставен прилежно в един плик. Но Линда сигурно вече нямаше нужда от него. Да, крайно време беше да се омита от участъка.

В този миг от дъното на коридора се появи тя. От едната й страна вървеше онзи неандерталец Козловски, а от другата някакъв млад полицай, когото не беше зървал до този момент. Тримата вървяха бързо, насочвайки се към изхода, но след няколко крачки бяха обкръжени от журналистите.

Фин се изправи, чудейки се какво да направи. Виждаше я съвсем ясно сред гъмжилото наоколо, но тя бе свела глава и си проправяше неотклонно път напред. Някъде към средата на коридора тълпата стана толкова голяма, че дори и мускулите не бяха в състояние да й помогнат да се вклини. И точно тогава Козловски извади пистолета си.

— Дами и господа! — изкрещя той. — Това е полицейски участък и ние няма да позволим на никой да ни пречи на служебните задължения. На този етап няма да правим изявления, но в късния следобед можете да очаквате пресконференция пред входа на участъка.

При тези думи Козловски направи знак на дежурния полицай. Само след миг в залата се материализираха няколко едри полицаи и започнаха да изтласкват навън представителите на медиите.

Един от тях се насочи към Фин. В ръката си държеше палка и я размахваше предупредително. Когато се приближи достатъчно, изкрещя:

— Измитай се веднага оттук!

— Аз не съм репортер! — извика Фин.

— Какъв си тогава?

— Казвам се Скот Фин. Лейтенант Флеърти ме помоли да й предоставя една информация.

— Дайте ми, каквото носите, и аз ще й го предам!

— Съжалявам, трябва да й го предам лично!

Полицаят се обърна към другия край на помещението и извика:

— Лейтенант! Тук има един човек, който твърди, че сте искала да говорите с него!

Най-сетне Флеърти го забеляза и кимна.

— Няма проблеми, Джими! Пусни го! — После прошепна нещо на Козловски и другия полицай и тръгна към него. Зад гърба й Фин забеляза, че младият полицай го сочи и обяснява нещо на сержанта. — Какво правиш тук? — попита тя.

— Нали ме помоли да ти предам списък на политическите величия, с които е работила Натали. Но като гледам, може би вече нямаш нужда от него.

— Нищо подобно! — отсече тя и пое плика. — Всяка информация ще ни е от полза. Но иначе си прав — смятам, че хванахме нашия човек. Тъкмо сега отиваме да го разпитаме.

— Какво знаете за него?

— На този етап не предоставяме никаква информация — отвърна след кратко колебание тя. — Но ти обещавам, че веднага, щом стане възможно, ще те уведомя!

— Добре тогава. Ще поговорим по-късно — отвърна той.

Тя му кимна и се отдалечи с бърза крачка.

* * *

Флеърти настигна Козловски и Стоун и тримата се отправиха към изхода. Двамата мъже си размениха многозначителни погледи. Заговори Козловски:

— Този какво правеше тук?

— Помолих го да състави списък на вероятните заподозрени по случая „Колдуел“ — във връзка с възрастния й приятел. И той ми го предостави.

— Сигурна ли си, че просто не е искал да получи информация относно разследването?

— Даже не е имал представа, че сме заловили убиеца, когато е дошъл тук.

— Искаш да кажеш, че не чете вестници? — не повярва Козловски. — Или не слуша новини?!

— Нямам представа. Отбил се е на път за работа. Какво толкова си се заял с него, сержант?!

Той кимна към Стоун и отсече:

— Кажи й!

Стоун сви рамене:

— Този е човекът от бара.

— Какъв бар? — погледна го неразбиращо лейтенантът.

— От клуб „Кис“. Преди няколко вечери именно той удари проститутката, която приличаше на Колдуел. Веднага докладвах, но тогава не успях да го настигна и затова не предоставих никаква конкретна информация за него. Но мъжът, с когото вие току-що разговаряхте, е същият от онази вечер.

Тримата продължиха в пълно мълчание към паркинга. Никой не знаеше какво да каже. Накрая се обади пак Козловски:

— Сметнах, че е най-добре да го знаеш. Съжалявам!

— Разбирам! — кимна Флеърти. А наум си каза: „Знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина!“