Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (35)

34

Рич Лоринг, главният щатски прокурор на Масачузетс, седеше на бюрото си, когато в офиса му се появи лейтенант Флеърти. Бюрото беше от чист махагон, с кожена тапицерия и внушаваше власт и влияние. Всъщност, подобно впечатление налагаше и цялото помещение, с тъмната си ламперия и тапети в масленозелено.

От прозорците се виждаше заливът на Бостън, а от другата му страна — сградата на федералния съд, издигаща се в близост до небостъргачите. Постройката беше завършена съвсем наскоро, през 1998 година — ярък символ на безграничния икономически прогрес на страната и на оптимизма на времето.

Четвъртъкът беше към своя край и доколкото се виждаше, прокурор Лоринг се подготвяше за дълъг уикенд. „Едно от предимствата да бъдеш шеф“ — помисли си Флеърти. В единия край на бюрото му се кипреше малък сак и ракета за тенис.

— Дълъг уикенд със семейството, а? — обади се Флеърти и очевидно го стресна. Когато вдигна глава, изражението му беше като на момченце, хванато в разгара на някаква пакост.

— Как влязохте тук? — извиси глас той.

— Извинявайте, но в стаята на секретарката нямаше никой, а вратата ви беше отворена, така че се осмелих да надникна.

— Алис! — извика прокурорът раздразнено.

— Не е там, повярвайте ми!

— Бих я уволнил на часа, но надали ще ми позволят! — изръмжа прокурорът. — Е, да ви видя вас дали ще успеете да уволните държавен служител с шестнадесет години стаж! По-лесно е да разделиш питбул от сочен кокал!

— Дааа! Цената да бъдеш политическа номинация в един бюрократичен свят!

— Самата истина! — почти се усмихна Рич Лоринг. Но после си спомни кой е и вече с по-сериозно изражение допълни: — Вижте какво, ако Алис беше тук, щях да я помоля да ви запише среща с мен за следващата седмица. Тръгвам за една юридическа конференция. Бихте ли й се обадили, за да се уговорите?

— Надали ще ви отнема повече от една-две минути. А ако толкова бързате, можем да поговорим на излизане.

— Няма да стане — поклати глава прокурорът. — Но щом толкова настоявате, ви отпускам една минута. Но само една!

Отиде до вратата и я затвори, но преди това все пак надникна в другото помещение. После се върна при бюрото си и я загледа очаквателно.

— Напълно достатъчно — кимна Флеърти и приседна на единия от тапицираните столове срещу бюрото му.

— Като че ли се налага да ви поздравя — обяви неохотно Лоринг, като също се отпусна в своя луксозен въртящ се стол. — Залавянето на Малкия Джак е безспорен успех в кариерата ви!

— Да, но по-голямата част от заслугите се падат на инициативността на сержант Козловски и на интуицията на полицай Стоун. Иначе всички сме доволни от развоя на събитията.

— Странна работа. По медиите никъде не споменават Козловски и Стоун. Сигурно е някакво недоразумение — отбеляза с иронична усмивка Лоринг.

— Ако щете, вярвайте, но съм ги споменавала във всяко едно интервю — сряза го кисело Флеърти. — Наясно съм, че после орязват част от думите ми, но все още не съм се отказала да ги повтарям.

— Вероятно смятат, че сензацията им ще бъде много по-голяма, ако в центъра й стои жена — рече прокурорът, като вече не правеше никакви усилия да прикрие сарказма си. — Както и да е. Аз също се радвам, че го хванахте. Особено заради Натали Колдуел. Надявам се, че най-сетне душата й ще почива в мир.

— Точно затова съм тук. Колко добре познавахте Натали Колдуел?

— През двете години, докато тя беше в Министерството на правосъдието, а аз — във ФБР, работихме заедно по няколко случая. В професионално отношение се разбирахме добре, но не бих казал, че станахме особено близки.

— По кои случаи работихте заедно?

— Две-три разследвания за наркотици. Предимно онези с азиатските банди, които внасяха дрога от Провидънс.

— А не сте ли работили заедно и по случая „Уайти Бългър“? — продължи да настъпва Флеърти. Постара се да звучи нехайно, обаче въпросът беше прекалено целенасочен, за да убегне от вниманието му.

— Да, сега, като го споменавате, бих казал, че наистина работихме заедно и по този случай, но не съм особено сигурен какво общо има с нейната смърт!

— Познавахте ли госпожица Колдуел и в социален план?

— Какво, за бога, би трябвало да означава това?

— Означава това, което чувате. Виждали ли сте се с нея извън работата?

— Лейтенант, изумявате ме! Въпросът ви е крайно необичаен! Дотолкова, че започвам да се питам дали да не се обидя! Да, виждал съм я понякога и извън работата, когато с колегите се отбивахме за по едно питие. Но нищо повече от това. Все пак съм женен човек!

— Да, известно ми е — кимна спокойно Флеърти. — Значи, с изключение на колегиалните почерпки, не сте се срещали с нея, така ли? Даже и след като е напуснала Министерството на правосъдието?

— Тонът ви никак не ми харесва, детектив! — изсъска прокурорът. — За какво е всичко това, ако смея да запитам?

— Просто в убийството на Колдуел има няколко несъответствия, които се опитваме да изчистим.

Рич Лоринг пое дълбоко дъх и като че ли потъна в размисъл. Накрая изрече:

— В такъв случай смятам, че наистина трябва да се почувствам обиден! Не ми харесва, че пристигате тук, за да задавате неоснователните си въпроси за отношенията ми с убитата жена, особено като се има предвид, че очевидно търсите допълнителен материал за медийната машина, която от известно време храните така щедро!

— Уверявам ви, че изобщо не желая да си пъхам носа в личния живот на хората. Но все пак се налага да получим отговори на някои въпроси!

— Както вече изтъкнах, в случая няма нищо, в което да си пъхате носа. А що се отнася до вашите въпроси, разполагате с всичките възможни отговори! А сега можете да си тръгвате! — опита се да я отпрати той.

— Значи не сте се виждали с Натали Колдуел извън работата, дори и след като е напуснала Министерството на правосъдието? — не се предаваше тя.

Тук Лоринг вече се вбеси, обаче беше прекалено добър адвокат и политик, за да си позволи да избухне.

— Не, лейтенант, не съм се виждал с Натали Колдуел извън работата, дори и след като тя напусна Министерството на правосъдието. И отново ви напомням, че аз съм женен мъж и че държа да изразя крайното си неудоволствие от насоката на вашите въпроси! Днешната ми позиция е плод единствено на моя упорит труд, затова съм убеден, че заслужавам повече уважение от онова, което вие в момента ми засвидетелствате. И бъдете сигурна, че ще се оплача на началниците ви заради вашето поведение! Ясен ли съм?

— Ако държите да обявите публично, че името ви е излязло във връзка с разследване за убийство, ваша воля — оплачете се! Но аз съм сигурна, че с нищо не съм нарушила правилата, които разследването ми позволява.

В този момент вратата се отвори с трясък и на прага се появи привлекателна млада жена.

— Ама че гадна седмица — извика тя. — Нямам търпение да се махна оттук и да си почина на…

Едва сега забеляза седналата пред бюрото Флеърти. Зоркият поглед на лейтенанта автоматично фиксира неудържимата руменина, избила по бузите на прокурора.

— Извинявай, Рич! — промърмори притеснено жената. — Нямах представа, че имаш посетител. Ще те изчакам навън.

— Не, няма проблеми — обади се Флеърти. — Тъкмо си тръгвах.

Стана и се обърна към застаналата на прага жена. Изглеждаше в края на двадесетте, висока, със зашеметяваща червена коса и красиво лице. През рамото й висеше сак, а в ръката си държеше ракета за тенис.

Флеърти премести погледа си от сака на жената към сака върху бюрото на прокурора, а после и към самата жена.

— Извинете, но като че ли не се познаваме. — И протегна ръка за здрависване, което накара непознатата да се чуди къде да си сложи ракетата.

— Приятно ми е, аз съм Джанет Рийд — изрече тя, все още сконфузена от нахлуването си в кабинета.

— Госпожица Рийд е адвокат в нашия криминален отдел — обади се с притеснен глас Лоринг. — Поканена е на същата конференция, на която ще ходя и аз. Чисто делова среща.

Флеърти насочи целенасочено поглед към двете ракети за тенис и заяви:

— Както изглежда, вас двамата ви очакват няколко изключително напрегнати дни на професионална активност.

— После се обърна към прокурора и добави: — Благодаря ви за помощта, господин Лоринг! Извинявам се, ако въпросите ми са ви обидили с нещо. И ви уверявам, че в никакъв случай не желая да допринасям с каквото и да е за необоснованите слухове относно личния ви живот!

Седналият зад бюрото си Лоринг кипеше, но не смееше да стори нищо. Дори да се защити.

— Ще ви уведомя, ако пак се нуждаем от вас! — завърши усмихнато Флеърти, промуши се покрай Джанет Рийд и напусна офиса на щатския прокурор.