Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (21)

20

Фин седеше на масата в конферентната зала точно срещу Престън Холанд. До него се бе настанил Ник Уилямс. Освен тях на заседанието присъстваха и шестима младши адвокати, както и трима секретари — екипът по делото „Танъри“, готови да планират стратегии и да обсъждат тактики. По цялата махагонова маса бяха разпръснати документи и свидетелски показания.

— В крайна сметка всичко по делото се свежда до експертите — продължаваше лекцията си Холанд. — Фактите са неоспорими. Агенцията за транспортна безопасност на Масачузетс е наела компанията „Хюрън Сикюрити“, за да извършва охранителна дейност по влаковете. Нито самата агенция, нито компанията са фокусирали вниманието си върху охраната на железопътното депо — и причината за това е, че нито един от федералните експерти не им е препоръчал да го направят! Следователно същинските въпроси, с които ще трябва да се борим по време на съдебното разглеждане, са: първо, дали агенцията или „Хюрън“ са получили някаква информация или съвет относно охраната на железопътното депо от страна на федералното правителство, но са предпочели да я пренебрегнат? И второ, можели ли са агенцията или „Хюрън“ да сторят нещо, което да попречи на самоубийствено настроени терористи да постъпят така, както стана? Отговорите и на двата въпроса са еднозначни: категорично не!

— Остава ни само да убедим и съдебните заседатели — добави кисело Ник Уилямс.

— Точно така — кимна Холанд. — И точно тук се появяват нашите експерти! Те с готовност ще подкрепят всеки наш аргумент. Десетимата най-големи специалисти в областта на тероризма са готови да се закълнат пред всеки съд, че за която и да е агенция на практика е невъзможно да предотврати какъвто и да било самоубийствен терористичен акт!

— Кои са експертите ни? — обади се един от младшите адвокати с явен скептицизъм в гласа.

Холанд се извърна по посока на старшите си адвокати, за да им подаде топката за отговор. Посланието му беше недвусмислено. Всички участници в съответния адвокатски екип са длъжни да познават всяка подробност по делото си. Онова, което за повечето им колеги изглеждаше като напълно невинен въпрос, за работещите в кантората „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“ бе равносилно на признание, че някой не си е свърши работата.

Погледът на Престън подсказваше и на Уилямс, и на Фин, че държи съответният млад колега да бъде автоматично поставен на място. Ник и Скот се спогледаха, за да решат кой ще излезе напред, за да разчлени нищо не подозиращата жертва. И когато Уилямс повдигна предизвикателно вежди, Фин разбра, че този път честта се пада на него.

— Все още не сте се запознали с доклада на експертите, така ли?! — започна Фин.

— Ами, не — смотолеви Спърлър. — Бях зает с анализа на документите, които предадохме на другата страна, като се опитвах да идентифицирам най-важните. Мога ли да го прочета сега?

Уилямс се изхили и поклати глава — младият им колега пак сгафи. После изрече тихо:

— Грешен отговор, момче!

Фин се облегна на стола си и впи очи в провинилия се:

— Нека ви попитам следното: щом ключът към разплитането на нашия случай са експертите, а вие дори нямате престава кои са те, а още по-малко — какво се гласят да кажат пред съда, как тогава ще определите кои от документите са най-важните? — С периферното си зрение забеляза, че Престън Холанд очевидно се наслаждава на шоуто.

— Много съжалявам — промърмори Спърлър. — Никой не ме предупреди, че трябва да се запозная и с докладите!

— Колега, това не ви е юридическият колеж, нито пък сладката работа във Върховния съд! Не си въобразявайте, че тук някой ще ви държи ръката и ще ви казва какво да правите! Очаквах по-голяма инициативност от човек, завършил в Йейл и работил на такова престижно място! Но очевидно съм ви надценил!

Алън Спърлър кимна, признавайки поражението си. Мълчанието в залата продължи още известно време. Престън Холанд отново взе думата:

— И за да отговоря на въпроса на господин Спърлър, трябва да ви уведомя, че основният ни експерт е самият Лийланд Слафски — бившият държавен секретар по въпросите на вътрешната сигурност! — Младите адвокати ахнаха. — Предвид безспорната му репутация и забележителните му успехи в предотвратяването на редица местни опити за терористични атаки, смятаме, че неговите свидетелски показания ще бъдат онзи куршум, който ще пробие окончателно защитата на ищците! Освен това на наше разположение са изпълнителните директори на двете най-големи охранителни компании в страната, които с готовност ще ни помогнат. Те също имат интерес обвинението в небрежност срещу която и да е охранителна компания да не се превърне в прецедент. Заедно с това съдебните заседатели ще имат удоволствието да видят и чуят как шефовете на двете най-мощни конкурентни на „Хюрън“ фирми свидетелстват, че колегите им не са допуснали никаква грешка. Това би трябвало да бъде достатъчно убедително!

— А къде идват свидетелите по фактите? — обади се друг от младшите адвокати.

Фин погледна към Престън, за да провери дали не трябва да даде още един урок, но по-възрастният адвокат не реагира.

— В момента на терористичната атака служителите на „Хюрън“, работещи по различни железопътни линии, са били повече от хиляда — отговори той. — Затова съдията се разпореди от тях да подберем само десет, които да свидетелстват по време на самото дело. Вече сме подготвили предварителен списък…

— Точно затова исках да разговарям с теб, Престън — прекъсна го Фин. — Във файла открих няколко допълнителни имена. — Разлисти документите пред себе си и добави: — Става въпрос за Мартинсън, Филип и Картър. Не ги бях срещал досега, но имам усещането, че си струва да бъдат проверени.

— Фин, вече сме избрали нашите десетима свидетели. Не ми се ще да губим време в доказване на едно и също нещо по два пъти.

— Да, знам, но във файла на Натали тези имена бяха специално повдигнати! А тя умееше перфектно да напасва свидетелите към съответния екип съдебни заседатели. — Произнасянето на името й все още го затрудняваше, но като че ли нещата бяха започнали да се пооправят.

— Хубаво, провери ги, но не си губи времето с тази работа!

* * *

Фин вдигна телефона и първо набра номера на Дарил Картър, но дочу познатият безличен запис от телефонната централа: „Набраният от вас номер е изключен. За съжаление не разполагаме с други данни за абоната“.

Фин затвори. Погледна номера, записан в бележките, и отново набра. И още веднъж записът от централата го уведоми, че телефонът е изключен. „Странна работа!“ — помисли си адвокатът. А от „Хюрън“ продължаваха да представят този номер в досието на Картър. От друга страна повечето хора, които се хващаха някъде като охрана, при първата предоставила им се възможност напускаха, така че бе напълно възможно и Картър да е постъпил така. Фин си отбеляза да прехвърли работата на един от своите частни детективи.

След това взе досието на Мануел Филип. Информацията на „Хюрън“ го представяше като четиридесет и двегодишен, женен, с две деца. Набра номера. Този път на записа се чу мъжки глас: „Номерът, който сте набрали, е непълен. Моля, проверете отново и наберете!“.

Фин затвори и пак набра записания номер. Резултатът беше абсолютно същият. Не му се струваше особено логично човек в четиридесетте, с жена и деца, ей така да си вдигне чукалата и да напусне работата си. Но когато се прехвърли на досието на Мартинсън, озадачението му бе заменено от раздразнение. Човекът бе записан като двадесет и двегодишен, наскоро завършил местния колеж. Фин набра записания номер, почти очаквайки отново да чуе поредния безличен запис, но този път отговори жена с нисък, дрезгав глас.

— Ало, може ли да се обади Джон Мартинсън?

— Набрали сте грешен номер, господине!

Фин отново провери номера от досието. Може пък наистина да го беше набрал погрешно. Повтори опита си.

— Ало? — Беше същата жена.

— Опитвам се да се свържа с Джон Мартинсън!

— Казах ви, че сте сбъркали номера! — извика ядосано жената.

— Извинете, но това не е ли номер 555-1209?

— Точно това е, обаче тук няма никакъв Джон Мартинсън!

— Още веднъж ви моля да ме извините, но бихте ли ми казали откога имате този номер? Наскоро ли сте го получили?

— Е, ако двадесет години за вас е скоро…

— И никога не сте чували за Джон Мартинсън?

— Нямам представа кой е!

Фин се извини и затвори. Така и не успя да разбуди мистерията защо Натали се е фокусирала точно върху тези трима служители в охранителната фирма. Предполагаше се, че е разговаряла с тях и е преценила, че са превъзходни свидетели. И нищо чудно да е точно така, обаче защо бяха изчезнали така изведнъж?! Знаеше, че Престън не би имал нищо против да предаде задачата на някой от частните детективи, които работеха с фирмата — да направят бърза проверка на адресите. Реши да използва Бостик. Двамата с него бяха достатъчно близки, за да не се налага да минава през Престън за разрешение — ще му каже, само ако излезе нещо.

Все още бе потънал в мислите си, когато телефонът иззвъня. Протегна ръка и вдигна слушалката, а когато чу гласа от другата страна на линията, по лицето му се разля усмивка.

— Здравейте, лейтенант Флеърти! Радвам се да ви чуя!