Филип Кер
Мирът на Хитлер (29)

Бележки на автора

Тази книга е художествена измислица, стъпила на реално историческо събитие — конференцията на Големите трима в Техеран през 1943-та. Снимките на Сталин, Чърчил и Рузвелт — Големите трима — от Техеран, а по-късно и от конференцията в Ялта през февруари 1945-а, са се превърнали в нещо като икони на Втората световна война. Рузвелт почина преди Потсдамската конференция през юли същата година. Но най-важните решения бяха очертани още в Техеран.

Някои от имената, персонажите, организациите, местата, събитията и случките в книгата са продукт на писателското ми въображение, но други са действителни. Много от второстепенните събития, описани в книгата, наистина са се случили, и аз сметнах, че за читателя ще е интересно, ако изброя някои от тях.

Те са следните, в произволен ред:

• Самнър Уелс, помощник държавният секретар, си подава оставката през септември 1943-та, след разкритието за „акт на непростима морална низост в интимната компания на чернокож служител от железниците“.

• „Уили Д. Портър“, кораб от американския боен флот, изстрелва торпедо по „Айова“, също кораб от американския боен флот, докато Рузвелт е на борда му, на път за Северна Африка. Президентът и генералите от Обединеното командване на косъм избягват смъртта от ръцете на ескортиращия ги разрушител.

• През 1943-та тайни мирни преговори между германците и руснаците, от една страна, и германците и американците, от друга, наистина са били обсъждани сериозно. Бившият германски канцлер и посланик в Турция, Франц фон Папен, наистина се е срещнал с командир Джордж Ърл в Анкара, на четвърти октомври 1943-та. Според мемоарите на Фон Папен, Ърл е заявил, че „е бил натоварен от президента Рузвелт със задачата да обсъди с мен възможността за ранен мир“, и е показал на Фон Папен документ „който можел да послужи като основа за мир с Германия“. Фон Папен твърди, че Ърл го убеждавал да отиде в Кайро, където да се срещне със самия президент, но той отказал, докато не получи „писмено доказателство от президента Рузвелт, че действително е склонен да преговаря при така обсъдените условия“. Така разговорите с Фон Папен не дали резултат. Както казва самият той: „Можех да стигна единствено до заключението, че президентът не желае да поеме риска за по-конкретни действия“. По подобен начин, докато Химлер е в Позен, неговият масажист, Феликс Керстен, наистина е в Стокхолм, където осъществява контакт със специалния представител на президента Рузвелт, Абрам С. Хюит. Хюит се е срещнал и с генерал Шеленберг в Швеция. Преди това Химлер възлага на своя адвокат, Карл Лангбеен, да опипа почвата за мирни преговори в Швейцария. Руснаците не остават по-назад в желанието си да преговарят с германците и след битката за Сталинград посланикът им в Стокхолм, мадам Колонтай, се е срещала не един път с представители на Фон Рибентроп.

• Операция „Дълъг скок“ е била действително проведена. Повече от сто немски парашутисти са били спуснати в Иран със задачата да убият Големите трима. Всички те са били убити или заловени.

• В Бекетовка наистина е имало лагер за немски военнопленници, под номер 108. Приложените в книгата данни за броя на немските войници й офицери, умрели в руските лагери за военнопленници, са добре документирани.

• Убийството на четири хиляди полски офицери в Катинската гора беше потвърдено от руския президент Борис Елцин през 1992-ра. Но за съдбата на стотици хиляди поляци, депортирани в трудовите лагери на съветската система Гулаг, не се знае нищо и до днес.

Голяма част от случилото се на конференцията в Техеран все още е забулено в мистерия. Но следните любопитни факти са неоспорими:

• Двама американски генерали — генерал Джордж К. Маршал и генерал Х.Х.Арнолд — се оттеглили без разрешение от Техеранската конференция и отишли на екскурзия в горите край града. Защо?

• Веднага щом Рузвелт кацнал в Техеран, Сталин заявил, че неговото НКВД е разкрило заговор за покушение над Големите трима. Предложил на Рузвелт — но не и на Чърчил — да се възползва от сигурността на непревземаемото руско посолство. Рузвелт, изглежда, повярвал на версията за заговора и противно на всяка логика се съгласил да се премести в руското посолство, макар това да означавало, че разговорите на делегацията му ще бъдат подслушвани. Имало ли е нещо вярно в историята със заговора? Възможно ли е Рузвелт да не е съобразил, че всичките му разговори на територията на руското посолство ще бъдат подслушвани? И ако го е знаел, то какво е искал да постигне? Дали не е имало и друга причина да приеме поканата на Сталин?

• В Техеран Чърчил неведнъж демонстрирал раздразнение от поведението на Рузвелт и пак там приятелството между двамата приключило. Защо?

• В Техеран Рузвелт получил остри стомашни болки. Дали е бил отровен? Някои смятат, че е било така.

• Преди, след и по време на Техеранската конференция Фон Папен, германският посланик в Анкара, е бил информиран за случващото се от шпионин, който работел като личен прислужник на британския посланик в Анкара, сър Хю Начбул-Хюгесен.

• В Техеран Чърчил бил изтикан встрани от повечето обсъждания. Защо?

• В Техеран Сталин изказал мнение, че най-добрият начин да се премахне немската заплаха за сигурността на света е да се изкорени издъно войнолюбието на Германия и за тази цел съвсем сериозно предложил сто хиляди немски офицери и подофицери да бъдат екзекутирани. После с неохота се съгласил, че и петдесет хиляди екзекуции биха свършили работа. Чърчил горещо възразил. Рузвелт казал, че според него и четиридесет и девет хиляди би трябвало да стигнат! Подобно изказване е било крайно нетипично за Рузвелт. Защо го е направил? И защо отстъпил Полша и Финландия на Сталин? Възможно ли е Сталин да го е държал с нещо, макар и временно?

• Въпросът за разстрелите в Катинската гора, които тежали на съвестта на руснаците, така и не бил повдигнат от Рузвелт в Техеран.

• Всички вярвали, че командването на съюзническия десант през юни 1944-та ще бъде поверено на генерал Маршал. Но Рузвелт предпочел Айзенхауер. Този избор не бил обяснен по никакъв начин, макар че предизвикал широки спекулации на времето. Дали причината не е имала нещо общо със самоволното отлъчване на Маршал от конференцията в Техеран?

• През 1944-та в „специалните лагери“ загинали повече евреи, отколкото във всяка друга година от началото на войната.