Филип Кер
Мирът на Хитлер (28)

Приложение

Откъси от творчеството на Уилард Майер

Да си доволен, означава да си достигнал границите на човешкия разум и опит; и в приемането на онова, което не може да бъде доказано логически, има повече удовлетворение, отколкото във всички проблеми на етиката, изучавани някога от човека. Разумът е инертен като благороден газ и функционира емпирично, чрез отношението си е реално съществуващото и фактологичното. И онова, което не може да се тества емпирично и следователно валидността му не подлежи на достоверна преценка, по дефиниция не може да бъде обект на нашия разум. Да бъдеш емпирик, означава да се водиш от опита, а не от разни софисти, шарлатани, попове и демагози.

Из „За емпиризма“

Всички наши обекти на възприятие са или впечатления, които извличаме от наличните усещания в базата си данни, или идеи, които ако са логични, отново произлизат от впечатление. В стремежа си да откриваме значението на нещата, ние трябва да подхождаме емпирично по отношение на фактите и аналитично по отношение на идеите. Но фактите са факти и не е нужно да влизат в логически отношения помежду си — че фактите са факти, винаги е логически вярно, независимо от рационалния анализ. И понеже идеите също могат да съществуват като идеи, независимо от рационалния анализ, става ясно, че единствено тук, на нивото на обикновеното разбиране, съществува възможността за философия и за научна преценка кое може и кое не може да се твърди логически. По същата причина, понеже обратното на всеки факт може да съществува като идея, макар и нелогична, възниква парадоксът, че философската демонстрация на който и да било факт става невъзможна.

Из „За емпиризма“

Достатъчно е човек да бъде убеден само в два от принципите на философията, за да се освободи от всички долнопробни вярвания, независимо колко привлекателни му се струват те — първо, че във всеки обект сам по себе си няма нищо, което да ни подскаже неща извън обекта; и второ, че нищо не ни подсказва неща за наблюдавания обект извън онези наблюдения, до които сме стигнали чрез пряк опит. Нека го кажа отново — ако всеки човек отдели нужното време да вникне в тези два философски принципа, да ги приеме и да живее според тях, тоест според принципите на емпиризма, то ще стане ясно как всички ограничения на невежеството ще отпаднат от само себе си. Именно по този начин съвременната философия хвърля божествената светлина на науката върху най-тъмните ниши на човешката психика.

Из „За емпиризма“

Изписаха се тонове хартия напоследък за това как нацистите организирано изгарят книги. Истината обаче е, че християните първи са организирали подобни клади като начин да представят вярата си (виж „Деяния на апостолите“ 19:19–20). Един от студентите ми днес ме попита дали изгарянето на която и да било книга може да бъде оправдано и ми цитира „Алмансор“ на Хайне в подкрепа на становището си, че не може. Казах му, че всяка философска книга би трябвало да изгори в пламъци, ако съдържа експериментални или абстрактни разсъждения за фактите от живота, човешкото съществуване или математиката, защото такава книга по правило е пълна с лъжи и празно словоблудство. Той ме зяпна сащисано и с уплаха, после прошепна, че навярно имам предвид „Моята борба“ на Хитлер и че трябва да бъда по-предпазлив. Не ми даде сърце да му кажа, че всъщност говорех за Библията.

Из „Виенски дневник — 1936“