Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Et après…, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Владимир Атанасов, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2019)
Издание:
Автор: Гийом Мюсо
Заглавие: И след това…
Преводач: Владимир Атанасов
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: Изток-Запад
Град на издателя: София
Година на издаване: 2005
Тип: роман
Националност: френска
Излязла от печат: януари 2005
Художник: Дима Недялкова-Каприева
Коректор: Мария Вачева-Щърбанова
ISBN: 954-321-104-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9887
История
- — Добавяне
13
Размишлявай върху това, моля те, денем и нощем.
В началото миналото и бъдещето не съществуваха.
Това бе преди Големия взрив. Той породи материята, пространството и времето.
В енциклопедиите човек може да прочете, че историята на нашата вселена започнала преди петнадесет милиарда години. Тази е и възрастта на най-старите звезди.
Що се отнася до Земята, тя се е образувала преди по-малко от пет милиарда години. Много бързо, сиреч един милиард години по-късно, на нейната повърхност се появили първите елементарни живи същества: бактериите.
После дошъл редът на човека.
Всички са учили за това, но всички го забравят: времето на човечеството си остава пренебрежимо малко в сравнение с времето на вселената. И във вътрешността дори на тази безкрайно малка трошица чак през неолита хората започнали да водят уседнал живот и да изобретяват земеделието, градовете и търговията.
Един друг разлом се очертал малко по-късно, в края на XVIII век. Постепенно икономиката придобила все по-голямо и по-голямо значение, което позволило увеличаването на произведените богатства. Сетне се заговорило за промишлената революция и за модерността.
При все това, в навечерието на този период надеждата за продължителност на живота не надвишавала тридесет и пет години.
Смъртта витаела навсякъде. Тя била нещо нормално. Хората я приемали.
От началото на света повече от осемдесет милиарда човешки същества преди нас са живели, строили градове, писали книги и творили музика.
Днес живеят само шест милиарда души. Нашите мъртъвци, следователно, са почти четиринадесет пъти повече.
Те гният и се разлагат под нашите крака и в нашите глави. Те придават уханието на нашата земя и на нашите храни.
Някои от тях ни липсват.
Скоро, след няколко милиарда години, Слънцето ще изчерпи резервите си от водород и обемът му ще се разшири стотици пъти. Температурата на Земята тогава ще надвиши 2000°С, но твърде възможно е човешкият род далеч преди това да е изчезнал от нейното лице.
Що се отнася до вселената, тя без съмнение ще продължи да се разширява и да се освобождава от всичките си галактики. С течение на времето звездите също ще угаснат, за да образуват гигантско гробище в космоса.
Тази вечер небето е ниско и нощта е спокойна.
В своя апартамент Натан дел Амико се е оставил да го заливат светлините на града, които се качват към „Сан Ремо“.
Той слуша шумовете на Ню Йорк, това непрекъснато специфично бучене, смесица от писъка на клаксоните и воя на сирените от покривите на линейките и полицейските коли.
Той е сам.
Той изпитва страх.
Неговата жена му липсва.
Той знае, че скоро ще умре.