Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paranoia, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джоузеф Файндър

Заглавие: Параноя

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 14.06.2004

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-541-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4786

История

  1. — Добавяне

37.

— Мамицата му! — прошепна Николас Уайът.

Цели няколко милисекунди черупката му на арогантност и самовлюбеност остана пропукана. Мисля, че дори ме гледаше с нещо близко до уважение. Искам да кажа, почти. Както и да е, пред погледа ми се бе разкрил един съвършено нов Уайът и ми доставяше удоволствие да го наблюдавам.

— Ти наистина ще ме умориш — каза той, все така замислено загледан в мен. — Дано не е майтап. — И най-сетне отмести поглед от мен. Изпитах облекчение. — Това е просто невероятно!

Седяхме в частния му самолет, който се намираше на земята. Чакахме появата на поредната празноглава красавица, за да излетят двамата за Хаваите — той имаше вила в курорта Хуалалай. Бяхме тримата: аз, Уайът и Арнолд Мийчъм. Досега не се бях качвал на частен самолет, а този беше страхотен — „Гълфстрийм G-IV“, салон с широчина три метра и половина и дължина към двайсет. Не бях виждал толкова просторно празно пространство в самолет. Тук спокойно можеше да се играе футбол на малки вратички. Имаше не повече от десет седалки, отделна заседателна зала и две големи бани с душове.

Аз обаче нямаше да летя до Хаваите. Той просто искаше да се изфука. Двамата с Мийчъм щяхме да слезем, преди самолетът да излети. Уайът бе с черна копринена риза. Надявах се да хване рак на кожата.

Мийчъм се усмихна на Уайът и призна:

— Гениална идея, Уайът.

— Е, трябва да отдадем дължимото на Джудит — каза Уайът. — Защото всъщност идеята е нейна. — Той бавно поклати глава. — Но се съмнявам, че дори тя си е представяла това развитие на нещата. — Взе клетъчния си телефон и набра две цифри. — Джудит, нашето момче вече работи директно за шефа. Най-големия шеф, нали се сещаш? Специален помощник на изпълнителния директор. — Той направи пауза; гледаше Мийчъм. — Не, изобщо не се шегувам. — Нова пауза. — Джудит, мила, искам да хванеш нашия младеж за експресен курс. — Пауза. — Точно така, това явно се превръща в основен приоритет. Искам Адам да познава онзи тип, както не го е познавала и майка му. И държа да стане най-добрият шибан помощник, който онзи някога си е представял, че може да съществува. Именно! — И прекъсна връзката. — Не зная дали го съзнаваш, но ти току-що си спаси задника, приятелю. Арни?

Мийчъм го погледна, сякаш само това бе чакал.

— Превъртяхме всички имена по проекта „Аврора“, които ни даде — мрачно ме извести той. — Нито едно от тях не изникна в никакъв контекст.

— Какво означава това? — попитах объркано. Боже, колко мразех този човек!

— Означава, че нямат номера на социалните осигуровки, нямат нищо. Не се ебавай с нас, приятелче!

— Какво говориш? Та аз ги дръпнах директно от сайта на „Трайон“.

— Да… е, в такъв случай това, задник нещастен, просто не са истински имена. Имената на хората на административна длъжност са истински, но не и онези на хората, занимаващи се с развой — те очевидно са прикритие. Разбираш ли сега колко дълбоко са засекретени, щом липсват дори от официалния сайт на компанията? Досега не бях чувал за такова нещо.

— Тук нещо не е наред — казах и поклатих глава.

— Дано си искрен с нас. — Мийчъм ме погледна. — Защото ако не си, ще те смажем. — Обърна се към Уайът. — Нашият човек може да е манипулирал имената. Питам се дали не замисля нещо.

— Досиетата им ги нямаше, Арнолд — обадих се аз. — Преместени са. Тези типове са изключително предпазливи.

— С какво разполагаш за „женската“? — смени темата Уайът.

Усмихнах се.

— Имам среща с нея следващата седмица.

— Среща?

Свих рамене.

— Тя май ме хареса. Работи в „Аврора“. И е директна връзка към секретния им развой.

За моя изненада Уайът кимна одобрително.

— Отлично.

Мийчъм, изглежда, долавяше новия начин, по който духаха ветровете. Той беше готов да се заяжда с мен за това, че съм провалил операцията в отдел „Личен състав“ и че имам нещо общо с подмяната на истинските имена на работещите по „Аврора“, но шефът му изглеждаше склонен да се съсредоточи върху развилите по успешен начин неща, върху удивителния обрат на събитията, и Мийчъм не искаше да изпуска контрола.

— Сега ще имаш достъп до кабинета на Годард — каза той. — Можеш да монтираш там няколко устройства.

— Това направо е невероятно! — Уайът не можеше да повярва.

— Мисля, че вече не се налага да му плащаме старата му заплата от „Уайът“ — обади се Мийчъм. — Не и при това, което сега изкарва там. Боже, това хвърчило сигурно печели повече от мен.

Уайът се усмихна злорадо и каза:

— Не. Вече сме се договорили.

— Как ме нарече? — попитах Мийчъм.

— Има определен риск да превеждаме по корпоративен път средства в сметката на хлапето, без значение как се опитваме да скрием произхода им — обясни Мийчъм на Уайът.

— Нарече ме „хвърчило“ — настоях аз. — Какво означава това?

— Мислех, че го правим по непроследим начин — каза Уайът на Мийчъм.

— Какво е „хвърчило“? — Бях като куче с кокал и нямаше да се откажа, колкото и да бе неприятно това за Мийчъм.

Мийчъм даже не ме слушаше, но Уайът ме погледна и промърмори:

— Това е термин от икономическия шпионаж. „Хвърчило“ е специален консултант, който отива на място и събира нужната информация, без да подбира средствата.

— Хвърчило? — повторих.

— Като вдигнеш хвърчило във въздуха и то се закачи в дърво, отрязваш му кордата — с нежелание обясни Уайът. — Отричане на всякаква връзка с уличения, не си ли чувал?

— Отрязваш кордата — повторих тъпо. От една страна, не бих имал нищо против това да се случи, защото моята корда всъщност бе нашийник. Но усещах, че за тях „отрязването“ означава да бъда изоставен нависоко и без подкрепа.

— Само ако нещата се развият зле — опита се да ме успокои Уайът. — Не допускай това да се случи и няма да има никакво отрязване на кордата… Къде, по дяволите, се запиля тази кучка? Ако не дойде до две минути, излитам без нея.