Юлиане Сартена
Условие за влюбване (7) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Фотостудиото се намираше в самия център на града. Всичко в него беше модерно и елегантно.

Щефани остана в чакалнята, докато принцеса Елена беше представена на организаторите.

— Това е Марион. Тя ще се погрижи да изглеждате добре на снимките.

Марион — симпатична и много дейна млада дама, кимна приятелски на Елена.

— Гримът и прическата ви са наша грижа — каза й тя с усмивка.

Принцеса Елена никога не беше ползвала тежък грим. Тя много рядко прибягваше до гримиране изобщо, тъй като нямаше какво да крие по лицето си. Беше учудена да види стотиците кремове, пудри, червила, сенки и козметични средства, които дори не знаеше за какво са. Колко много атрибути само за един грим!

Докато Марион се занимаваше с първия слой на грима й, до нея дойде една фризьорка и започна да оправя прическата й.

— Прическата и гримът отнемат доста време, но накрая ще сте доволна от резултата — каза й Марион, оправяйки и оформяйки веждите й.

Резултатите наистина бяха забележителни. След като приключиха, принцеса Елена изглеждаше по-прекрасна от всякога.

— Добре, ние сме готови — каза Марион. — Можете да отидете в чакалнята на студиото и да си вземете кафе или енергийна напитка, за да се освежите за фотосесията.

Елена отиде на посоченото от Марион помещение и си взе само вода. Тя не понасяше кафе или други тонизиращи напитки. Това може би се дължеше на факта, че още от малка леля й Луизе я беше научила да пие само чай.

Точно отпиваше първата глътка от водата, когато в стаята влезе тъмнокос мъж и седна до нея.

Елена го погледна, стремейки се да не показва, че го зяпа. Той беше облечен в дизайнерски дънки, широка бяла риза и изглеждаше много добре. Младата принцеса си помисли, че й напомняше на пират и се усмихна леко.

„Пиратът“ я погледна.

— Здрасти — каза той.

— Здравей — отвърна Елена.

— За коя фотосесия си? — попита „пиратът“.

— О, аз не съм модел… тук съм… случайно — объркано отвърна Елена.

Мъжът се усмихна.

— Щом седиш тук, не си „случайно“. Не и с този професионален грим и прическа.

— Да — отговори принцесата. — Тук съм за „новото лице на сезона“.

Елена се замисли и се улови, че не си се представяше в ролята на „ново лице“, може би не можеше да свикне с всички нови неща, които видя тук в студиото. Младият мъж до нея явно знаеше какви фотосесии се провеждаха, очевидно беше в бранша.

— Чух за това — каза той. — Надявам се да имаш късмет и да се появиш на корицата.

— Благодаря. И ти ли си модел? — събра смелост и го попита тя.

„Пиратът“ се засмя.

— Да. Работата е много добра — приятна и добре платена. Имам късмет, че се търсят мъже с моята външност.

Елена го погледна. Не беше чудно, че го бяха наели — той изглеждаше много добре. Принцесата не можеше да се сети да е виждала по-привлекателен мъж скоро. Той не беше класически красив, а по-скоро добре сложен чаровен мъж. Елена си помисли, че излъчването му беше като на пантера. На тази асоциация я наведе начинът, по който той се изправи и отиде до масичката, за да си налее вода.

— Името ми е Фабиан Доеринг — каза той, след като се върна на дивана до нея. — Ти как се казваш?

— Елена. Елена фон Монхайм.

Мъжът отпи от водата си.

— Благородничка? Не е зле.

— Да — смутено отвърна Елена.

— Намирам това за чудесно. Да си благородник помага особено в нашия бранш. Знаеш ли какво, искаш ли след снимките да излезем да пийнем по питие?