Юлиане Сартена
Условие за влюбване (6) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Когато влакът пристигна на централната гара в Хамбург, вече беше започнал да вали дъжд. По радиоуредбата се чу гласът на диктора:

— Драги пътници, влакът от Мюнхен пристигна по разписание на трети коловоз.

Принцеса Елена взе чантата си и слезе на перона.

— Чакай ме, моля те — извика Щефани, която беше заклещила куфара си на вратата на влака. Най-накрая успя да се справи с него и двете тръгнаха към изхода на гарата.

— Кой град наричаха „сивия град на морето“? — попита Щефани, след като видя мокрия асфалт на улицата пред гарата.

— Хузум — отвърна Елена. — Лошото време обаче явно е навсякъде днес.

— Но в Мюнхен грееше слънце, когато тръгнахме.

— Мюнхен е на юг, а Хамбург — на север.

— Да — замислено каза Щефани. — Не можем да сбъркаме, че сме на север, нали?

— Ти нямаше нужда да идваш. Защо си губиш времето заради мен?

— Боже, мислиш ли, че бих пропуснала възможността да видя старта на кариерата на фотомодел на най-добрата си приятелка? Та нали аз те убедих да изпратим снимката ти, не помниш ли?

— Така е — замислено каза Елена. — И ми създаде куп проблеми.

— Настойникът си ли имаш предвид?

— Ако разбере къде съм сега, ще получи удар — отвърна Елена. — Това обаче няма значение сега.

— Е няма как да отложиш фотосесията само защото съвпада с изпита ти. Удар или не, ти си тук и сега и трябва да успееш.

— Принц Едуард не иска и да чуе за модната ми кариера — отвърна Елена. — Само при споменаването й се ядосва.

— Да, нали. Сега ми кажи, че ходи с цилиндър и фрак. Как може да е толкова закостенял и скучен?

Принцеса Елена се усмихна.

— Е, не точно с цилиндър и фрак, но като си помисля, може да му стоят добре.

— А, ето там едно такси — каза Щефани и махна.

Шофьорът спря и те се качиха.