Юлиане Сартена
Условие за влюбване (14) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Vormund zum Verlieben, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 987-954-398-322-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1359

История

  1. — Добавяне

— Трябва да ви призная — каза Лиза Фразели, след като с принц Едуард излязоха от галерията и тръгнаха по централната улица, — че когато най-неочаквано си тръгнахте преди представлението ми, ви бях много ядосана.

— Надявам се да сте ми простили вече — усмихна се принц Едуард.

Лиза го погледна изпитателно.

— Почти. Всъщност аз съм малко любопитна. Мисля, че можете да се реванширате, ако ми обясните какви са взаимоотношенията ви с красивата млада дама на корицата на онова списание.

Изражението на принц Едуард фон Фрайберг се промени и това не остана незабелязано за Лиза.

— Ако това е тайна или не ви се говори за това, не искам да ви принуждавам да казвате каквото и да било — каза красивата дама.

Принц Едуард поклати глава.

— Не, не… не е никаква тайна, по-скоро е… — той прекъсна, търсейки най-подходящите думи. — По-скоро е семеен въпрос.

Лиза Фразели повдигна красивите си безупречно оформени вежди.

— Принцеса Фон Монхайм, нали така се казваше фотомоделът, е ваша роднина, така ли?

— Не… да, тя ми е повереница. Неин настойник съм, откакто беше на дванайсет години. Не сме роднини. Принцеса Елена загуби родителите си преди шест години. Баща ми стана неин настойник, след това аз започнах да изпълнявам тази функция, след като наследих кантората му. Казано накратко, отношенията ни са чисто делови като между настойник и повереница.

— Наистина ли? Извинете, но някак не мога да се съглася.

— Така е, права сте. Познавам я още от дете и между нас има силна емоционална връзка. Аз изпитвам чувство на дълг и отговорност към нея и бъдещето й.

— Според мен сте твърде млад, за да поемете функциите на баща на осемнайсетгодишна млада дама.

— Да, така е. Аз съм й по-скоро като по-голям брат.

— Какво е мнението ви за принцесата?

При мисълта за младата принцеса Едуард неволно се усмихна.

— Елена е чудесно момиче. Понякога обаче е прекалено упорита и дори бих казал твърдоглава — въздъхна той. — Решението й да участва във фотосесия по време на матурата с пример за това.

— Говорите за принцеса Фон Монхайм все едно е дете — забеляза Лиза Фразели.

— Да, така е. За мен тя все още е дете, колкото и да не й се иска да се съгласи с това.

Лиза Фразели замълча. Тя беше наясно, че принцеса Елена вече не е дете, нито дори тийнейджър, а зряла и много красива жена.

Едуард фон Фрайберг очевидно отказваше да приеме този факт. Лиза знаеше, че мъжете понякога са слепи за очевидни неща, и беше убедена, че случаят с принц Едуард и отношението му към принцеса Елена е точно такъв.

Всъщност може би така беше по-добре.