Юлиане Сартена
Условие за влюбване (19) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Може би Фабиан наистина щеше да си остане временно увлечение за Елена, ако поведението на Едуард не я беше провокирало да му се противопостави и да покаже, че е независима жена, а не малко момиче.

Добре, леля й Луизе и Едуард не харесваха Фабиан. Това превръщаше връзката й с него във въпрос на чест.

Фабиан Доеринг от своя страна правеше всичко възможно, за да подтикне принцеса Елена да се противопостави на леля си и принц Фон Фрайберг.

— Ще те разбера напълно, ако искаш да прекратиш връзката си с мен — каза й той. — Аз не съм достоен за теб, все пак съм само обикновено момче от предградията и изкарвам парите си, позирайки за реклами на дрехи и афтършейв. Аз определено не съм добра партия за принцеса, която скоро ще стане наследница на семейното богатство.

— Не говори глупости — отвърна Елена.

— Защо да са глупости? Защо не попиташ принц Едуард какво мисли за мен? Аз знам отговора и преди да ми го кажеш. Настойникът ти ме ненавижда и дори не се опитва да го прикрие.

— А защо да го прикрива, ако не те харесва? — попита принцеса Елена. — Едуард винаги е бил прям и искрен.

— Ами тогава и аз ще съм прям и искрен — язвително отвърна Фабиан. — Не мога да го понасям. Лошото е обаче, че ти зависиш от него и одобрението му.

Фабиан улучи точно десетката. Принцесата се разгневи.

— Изобщо не завися от него! Ако зависех, сега нямаше да сме заедно!

— Така или иначе ти не ми отделяш много време — продължи с хитрия си план Фабиан.

— Аз завършвам училище и имам изпити, забрави ли? — опита се да се оправдае принцесата.

— Винаги ми излизаш с това.

— Последният ми изпит е другата седмица.

— Слава богу.

— Ами ти? Няма ли да направиш нещо за образованието си?

Фабиан махна отегчено с ръка.

— Сега обучението ми не ме интересува — каза той.

— Как така?

— Ами така. Напоследък мисля само за теб и изпитите и всичко друго остава на заден план — отвърна той и я погледна. Тя се усмихна, а Фабиан протегна ръка към нея. — Ела тук сладурано, стига с тази матура.

— Как така стига с тази матура? — стрелна го с поглед тя и бутна ръката му.

— Искам да ме разбереш правилно, Елена. Искам да кажа, че за мен е без значение дали ще завършиш или не. Аз те обичам и искам да си моя жена със или без образование. Искам само ти да си до мен.

— Фабиан, ние се познаваме от няколко седмици…

Той я погледна обидено.

— Добре. Както си и знаех, аз не съм достатъчно добър за теб…

— Стига с тези глупости! Аз дори не съм навършила осемнайсет.

— Но скоро ще ги навършиш, съкровище мое. Тогава никой няма да може да ти забрани да се омъжиш за мъжа, когото обичаш. Даже и господин настойникът ти.

Принцеса Елена замълча. Тя не знаеше как да отговори. Не беше сигурна дори дали го обичаше.

— Аз, разбира се, ще ти вляза в положението, ако не искаш да се омъжиш за мен — продължи с играта той. — Все пак аз съм обикновен човек, който едва ли ще бъде приет добре в аристократичното ти семейство. Само кажи и изчезвам от живота ти…

— О, не, стига, не говори така — разколебано отвърна Елена.

Точно това искаше да чуе той.