Юлиане Сартена
Условие за влюбване (13) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

За да се реваншира за отказа си да гледа постановката й, принц Едуард фон Фрайберг реши да покани клиентката си Лиза Фразели на изложба.

В галерия в центъра на Мюнхен бяха изложени безценни богатства, украшения и бижута на богати индийски семейства от миналото. Изложбата, озаглавена „Бижутата на махараджите“, се радваше на голям интерес.

Адвокат Фон Фрайберг беше умен човек и абсолютно правилно предположи, че Лиза Фразели би проявила голям интерес към подобни предмети. Коя жена не обича бижута?

Двамата бяха спрели до една витрина, в която скъп смарагд хвърляше тайнствените си отблясъци. Лиза Фразели се усмихна.

— Може би това, че диамантите са най-добрите приятели на жените, наистина е вярно — каза тя. — Може би даже единствените им приятели.

Принцът я погледна въпросително.

— Защо го казвате?

Лиза въздъхна.

— Ами след всички провалени бракове… ето ме сега отново пред развод… но вие отлично знаете това, Едуард, няма смисъл да ви го разказвам отново. Истинско щастие е, че мога да разчитам на помощта ви в този тежък момент.

— Разбира се, това ми е работата.

— Да, това ви е работата — усмихна се загадъчно тя, срещайки погледа му в отражението на витрината. — Аз съм сигурна, че вие не сте от типа мъже, които биха оставили дамата на сърцето си при първата трудност или проблем, Едуард — каза тя. — Мъже като вас се срещат все по-рядко.

Той не каза нищо, а отвърна на погледа й във витрината.

Лиза въздъхна.

— Аз имам много почитатели и обожатели. Сигурно всички, които ме гледат на сцената или на екрана, ми завиждат за живота, който водя. Аз обаче не съм щастлива, Едуард, най-вече заради неуспехите ми в любовта. Ето например, спокойно мога да заявя, че никой мъж не ме е обичал дотолкова, че да ми купи този смарагд тук.

Лиза каза последното с престорен патос, който накара Едуард да се засмее.

— Сигурно това се дължи на факта, че в наши дни вече няма махараджи.

Тя вдигна рамене.

— Може би сте прав. Не е лесно да срещнеш махараджа днес, а повечето мъже просто не са способни да направят такъв жест. Искам да кажа, че ако можех да избирам, бих живяла през Средновековието…

— … в дворец, пълен със слуги и пажове — пошегува се Едуард фон Фрайберг.

Тя се усмихна.

— Защо не. Или като любима на някой махараджа, който може да сложи всички смарагди на света в краката ми.

— Днес обаче вие не носите никакви бижута — отвърна принц Едуард, който беше забелязал липсата им още когато се срещнаха пред галерията.

— Въпрос на добър вкус — отвърна изискано тя. — При положение че ще ходя на изложба на бижута, аз самата не бих искала да изглеждам като коледна елха. Освен това не притежавам нищо, което да може да се мери с тези великолепни неща тук — въздъхна тя.

Принцът кимна. Той се замисли за това, че Лиза Фразели явно беше много повече от разглезената и капризна дива, за която повечето хора може би я смятаха. Тя беше много разумна и интелигентна жена, макар с постъпките си понякога да не го показваше.

Принц Едуард фон Фрайберг осъзна, че й се възхищаваше.