Юлиане Сартена
Условие за влюбване (4) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Vormund zum Verlieben, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 987-954-398-322-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1359

История

  1. — Добавяне

Пралелята на принцеса Елена — баронеса Луизе фон Бург, беше достолепна възрастна дама, която беше взела под крилото си малката Елена след преждевременната смърт на родителите й. Ако принц Едуард фон Фрайберг не беше участвал във възпитанието й като неин настойник и попечител, Елена със сигурност щеше да израсне много глезено дете.

Принцът обаче се беше погрижил да й осигури образование в елитно училище и да не допусне повереницата му да стане жертва на заобикалящите я пороци.

Пралеля й Луизе обаче винаги се стараеше да й угоди и понякога принц Едуард не беше съгласен с методите й — смяташе, че твърде много я глези.

Този следобед, както и всеки друг, принцеса Елена се прибра в къщата на пралеля си в Грюнвалд, където живееха само двете. На масата я очакваше прясно изпечен сладкиш.

— Реших, че малко силна храна ще ти дойде добре — каза леля Луизе. — Имаш толкова много за учене покрай завършването си, трябват ти сили.

— Много мило, лельо, благодаря ти — усмихна се Елена и седна на безупречно подредената маса за чай. Леля й сложи едно голямо парче сладкиш в чинията й.

— Сложих цели парченца ябълка — каза старата — Знам, че много ги обичаш.

— Да, лельо — каза Елена и с удоволствие отхапа от сладкиша. В следващия момент обаче се замисли, че не трябва да допуска да напълнее. Ако продължаваше да яде сладкишите на леля си, никога нямаше да може да стане успешен модел.

— Имаш ли още домашни, миличка? — попита леля й.

Елена се усмихна. Тя беше чувала този въпрос стотици, може би дори хиляди пъти от нея. Леля й гледаше на нея като на малко момиченце, а не като на порасналата и готова да се грижи сама за себе си абитуриентка, за която младата принцеса искаше да я смятат всички наоколо.

Младата принцеса обаче не се ядосваше на леля си за това, че гледаше на нея като на дете. Елена се дразнеше само на принц Едуард. Тя искаше адвокатът да говори с нея като равен с равен и да не оспорва решенията й, защото беше сигурна, че вече спокойно може да ги взема сама без негова помощ.

— Докато стане време за вечеря, ще уча в стаята си — отвърна Елена.

— Добре, добре, детето ми. Но не се преуморявай твърде много. Мисля, че младите момичета като теб не трябва да прекарват дните си, заровени в тези големи книги. По мое време беше друго. Всичко, което се искаше от нас, беше да знаем френски и да можем да свирим на пиано.

— Преувеличаваш, лельо — усмихна се Елена. — Не си чак толкова стара.

— Ами стара или не, догодина ставам на осемдесет. А и трябва да ти кажа, че родителите ми бяха доста старомодни в това отношение дори за времето си.

Елена се засмя.

— Да, знам. Ние благородниците сме останки от едно отдавна отминало време.

— Елена! Как можа да кажеш такова нещо! — скара й се леля й.

— Ами така мисля. Кой друг, освен мен, принцесата, има настойник?

— Ако имаш предвид принц Едуард, трябва всеки ден да благодарим на Бога за него. Той толкова много помогна във възпитанието ти. Макар че все още е доста млад, човек може да разчита на него винаги и за всичко. Прекрасен човек, просто прекрасен.

— Да, да — отегчено отвърна принцеса Елена.

— Трябва да се отнасяш с принц Едуард с нужното уважение и да си му благодарна за всичко, което прави за теб — каза леля й.

— Нямам нищо против принц Едуард, но вече съм голяма, лельо Луизе.

— На седемнайсет години изобщо не си голяма, дете мое.

— Аз съм почти на осемнайсет — коригира я Елена.

— Каква е разликата?

— На осемнайсет ставаш пълнолетен и можеш да се грижиш сам за себе си.

— Сега може би. По мое време, за да си пълнолетен, трябваше да си навършил двайсет и една години.

След тези думи леля й стана и излезе от стаята.

Принцеса Елена се замисли за това колко ужасно е да станеш пълнолетен чак на двайсет и една, след което се зае с остатъка от сладкиша.