Юлиане Сартена
Условие за влюбване (25) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Принцеса Елена не беше особено притеснена от лошата новина. Много малко хора по света ставаха милионери по случай осемнайсетия си рожден ден и явно тя нямаше да бъде една от тях. Със сигурност в живота на човек можеха да се случат много по-лоши и непоправими неща от това да загуби пари, за които никога не се е трудил и дори не е виждал.

Елена дори се почувства някак облекчена. С намаляването на наследството й от плещите й падна товар. Тя беше в много добро настроение и съобщи на Фабиан какво се беше случило още същия ден.

— Мили ми Фабиан — каза му тя, — трябва да свикнеш с мисълта, че вече не съм богата наследница.

Фабиан, който караше колата си на път за приятели, които живееха извън града, рязко наби спирачки.

— Какво каза? — неприятно изненадан попита той.

— Спрял си по средата на пътя, Фабиан! — припомни му принцесата.

Той отби до бордюра, след това се замисли за секунди и продължи.

Принцеса Елена много внимателно наблюдаваше реакциите му. Възможно ли беше той да се интересуваше само от наследството й?

— Не четеш ли борсовите новини? — попита го тя.

— Не, защо да ги чета?

— Всъщност имаш право. Те никак, ама никак не са интересни. Днес пишеше за акции, чиято стойност е паднала само за няколко часа. Това са били акциите, в които е инвестирано наследството ми.

— Твоите акции?

Той я погледна почти разтреперан.

— Искаш да кажеш, че ти…

— Искам да кажа, че вече не съм наследница на богатство. Но да ти призная, все едно ми е.

— Как може да ти е все едно че си изгубила милиони? — извика ядосан той.

— А защо не? Парите сами по себе си не правят хората щастливи. Или вече не съм достатъчно добра за теб, след като се оказа, че нямам пари? — попита го тя, влизайки в тона му.

— Не говори глупости, моля те — отвърна той, но през целия ден остана кисел, мълчалив и много резервиран спрямо Елена.

Вечерта, преди да я върне у дома й, Фабиан се върна на темата, която очевидно много го вълнуваше.

— Едно не мога да разбера — каза той. — Защо този умник настойникът ти не се е погрижил да продаде акциите навреме, преди да се обезценят?

— Никой нормален човек не е можел и да си помисли, че тези акции ще се обезценят толкова бързо — отвърна Елена. — Те са били смятани за най-сигурната инвестиция.

— Най-сигурната инвестиция друг път — каза Фабиан. — Възможно ли е онзи лешояд да е пожертвал наследството ти, за да се облагодетелства?

Още докато казваше това, Фабиан знаеше какъв ще е отговорът й. Тя никога нямаше да се усъмни в принц Едуард, прекалено добре и отдавна го познаваше.

Принцеса Елена го изгледа хладно.

— Не смятам, че принц Едуард би се облагодетелствал за моя сметка — отвърна тя. Колкото и да спореше с настойника си по някои въпроси, за почтеността му беше абсолютно сигурна. — За какво са му моите пари? Неговият род е крезовски богат.

— Добре, добре, не ме нападай, защото мисля за теб — отвърна троснато Фабиан. — Все пак жалко за парите.

Той я целуна вяло и тя слезе от колата. След това той запали и изчезна от погледа й с мръсна газ.