Юлиане Сартена
Условие за влюбване (23) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Vormund zum Verlieben, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 987-954-398-322-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1359

История

  1. — Добавяне

Дните на последните изпити на Елена бяха доста топли. Времето беше много хубаво и в деня на завършването.

В аулата на гимназията цареше празнично настроение, поддържано от музиката на училищния оркестър.

Всеки абитуриент беше извикван по име, за да му връчат дипломата. Баронеса Луизе гледаше церемонията с просълзени очи.

— Стига, баронесо, ще плачем, когато се омъжи — пошегува се принц Едуард, който седеше до старата леля на Елена. Погледът му попадна на Фабиан Доеринг, който също беше дошъл на тържеството.

Принцеса Елена получи дипломата си и отиде при тях.

— Сърдечни благопожелания за успех и занапред, миличка — през сълзи каза леля й и я прегърна.

Принц Едуард й подаде ръка.

— Сърдечни благопожелания и от мен. Радвам се, че завърши с отличие. Оттук нататък пътищата в живота са отворени за теб.

— Благодаря — каза Елена.

— Какви са плановете ти за бъдещето, дете мое? — попита баронеса Луизе.

Принцесата повдигна рамене.

— Преди всичко искам да се насладя на свободата си.

— За да е свободен човек, трябва да е независим във всяко едно отношение — отбеляза принц Едуард фон Фрайберг.

Елена разбра, че Едуард намекваше за връзката й с Фабиан, и го погледна с престорена невинност.

— Сериозни думи, драги ми Едуард — каза тя и без да дочака отговор продължи: — Всъщност ти как така си сам тази вечер? Как така са те пуснали? Доколкото разбрах, напоследък не ходиш никъде без госпожа Фразели.

Едуард повдигна вежди.

— Така ли? Може би си права. Лиза има постановка в театъра тази вечер.

— Колко жалко — с престорено съжаление каза Елена. — Мисля, че тя задължително трябваше да присъства. Все пак аз още не съм имала удоволствието да ми я представиш.

— Не знаех, че имаш такова силно желание да се запознаеш с нея — каза учуден Едуард.

— Защо не? Намирам го за напълно нормално — отвърна Елена. — Все пак ти познаваш мъжа, на когото принадлежи сърцето ми, и за когото смятам да се омъжа.

След тези думи тя протегна ръце към Фабиан, който се беше приближил до нея.

— Да, познавам господин Доеринг — кратко отвърна принц Едуард и се обърна на другата страна, гледайки към абитуриентите. Той искрено се надяваше Елена да не е сериозна в намерението си да се омъжи за този човек.

Залата се опразни и всички излязоха в украсения и осветен училищен двор, където сервираха напитки и коктейлни хапки.

— Колко е хубаво, че и Фабиан е тук — каза Щефани, която се беше приближила до Елена и кавалера й. Фабиан се отдалечи към масата с напитките и Щефани побърза да прошепне на приятелката си: — Всички ти завиждат за Фабиан, той изглежда божествено. Аз обаче трябва да ти кажа, че намирам за доста симпатичен онзи мъж с елегантния костюм ей там до масата — каза тя, сочейки към принц Едуард.

Елена се изхили.

— Кой, оня очилатко ли?

— Очилатко? — изненадано повтори Щефани. — Имам предвид високия и добре сложен мъж до старата дама ей там.

— А, да. Това е настойникът ми — невинно каза Елена.

— Аха — каза Щефани и неволно отвори уста.

Всички приятелки на Елена тайно гледаха към Фабиан и го обсъждаха.

— Той е фотомодел — гордо им каза Щефани. Човек можеше да помисли, че Фабиан е дошъл на празненството с нея, а не с Елена, толкова доволна беше, съобщавайки им кой е.

Фабиан знаеше, че дамите го заглеждат. Той беше свикнал с женското внимание, което винаги го радваше.

— Какъв надут пуяк — каза принц Едуард на старата баронеса, гледайки към Фабиан.

— Младежко увлечение, драги ми Едуард, нищо повече от младежко увлечение — отвърна баронесата.

— Надявам се да се окажете права — отвърна принц Фон Фрайберг. — Елена е много твърдоглава и като нищо ще се омъжи за този хубавец.

— Да, за него тя би била чудесна партия — замислено каза баронесата. — Особено след като навърши пълнолетие.

— Надявам се и тя да го осъзнае! — каза ядосан принц Едуард.