Юлиане Сартена
Условие за влюбване (15) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Когато принц Едуард фон Фрайберг се прибра у дома по-късно вечерта, първото, което направи, беше да провери съобщенията на телефонния си секретар. Първото беше с разтреперания глас на Луизе фон Бург:

— Тук е Бург. Драги ми Едуард, имам големи грижи. Елена не се прибра тази вечер. Всичко, което получих като обяснение, беше кратко обаждане, с което ме уведоми, че ще прекара уикенда на езерото Гарда в Италия. В Италия, представяте ли си! С някакъв млад мъж, когото не познавам. Извън себе си съм от притеснение. Не знам какво да правя. Ами ако са я отвлекли? Моля, обадете ми се възможно най-скоро.

Веднага щом чу съобщението, принцът взе ключовете от колата си и тръгна към къщата на старата баронеса в Грюнвалд.

— Слава на бога, че дойдохте — сърдечно го поздрави старата жена. — Моля влезте, да седнем. Тази новина ми причини нервно разстройство, което все още не мога да овладея, драги ми Едуард.

Принцът я последва. Баронесата беше толкова ядосана и извън себе си от страх за Елена, че дори забрави да му предложи обичайната чаша чай.

— Не е ли ужасно всичко това? — почти проплака баронеса Фон Бург. — Не знам какво се случва с Елена. До преди няколко дни беше толкова добро и разумно момиче, а сега е в Италия с някакъв непознат мъж. Боже господи!

— Не ви ли каза с кого заминава? — попита Едуард.

— Спомена името му, някой си Фабиан Доеринг, мисля, че така се казваше. Аз обаче не познавам този младеж. Никога не ми е разказвала за него, не мога да си спомня дори да ми е споменавала. Вие познавате ли го?

Принц Едуард поклати глава.

— Не, не го познавам и не съм чувал за него. Елена вече не ми се доверява така, както като малка. Ние с нея… — той прекъсна и се обърна към прозореца, търсейки точните думи — … страхувам се, че напоследък се отдалечихме един от друг.

Едуард осъзна, че от това признание го заболя, както и очакваше. Това, че в живота на Елена имаше мъж, за когото не знаеше, му причини още по-силна болка.

— Мислите ли, че трябва да уведомим полицията? — загрижено попита старата баронеса.

Едуард поклати глава. Това, че едно седемнайсетгодишно момиче беше решило да прекара уикенда в Италия с приятел, не беше причина да изпратят полицията да я търси.

— Не мисля, че би било уместно — каза принц Фон Фрайберг.

— По мое време това би било немислимо. Въпреки че времената оттогава са се променили, аз намирам поведението й за лекомислено и безотговорно. Не знам, може би просто съм старомодна.

— Аз също споделям мнението ви — отвърна принц Фон Фрайберг. Освен разочарованието, което изпитваше, той беше много ядосан от това, че Елена беше взела такова решение, без да поиска разрешение от него или леля си. Според Едуард принцесата е трябвало да уведоми старата баронеса много по-рано за плановете си да отпътува за Италия през уикенда. Леля й беше доста възрастна дама и подобни тревоги не се отразяваха никак добре на здравето й.

— Знаете ли, този път аз ще приготвя по чаша чай — предложи Едуард, опитвайки се да успокои старата дама.

Луизе фон Бург стана от стола си.

— И дума да не става. Вие сте гост в моя дом и аз ще се погрижа да се чувствате комфортно в него. Трябва обаче да ми обещаете, че след като Елена се върне, вие сериозно ще поговорите с нея за поведението й напоследък. Подобно държание не подхожда на една почтена млада дама — поклати глава баронесата. — Особено пък ако е принцеса като нашата Елена.