Юлиане Сартена
Условие за влюбване (17) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Принц Едуард фон Фрайберг държеше в ръката си чаша чай. Този път обаче той не я пиеше в къщата на баронеса Фон Бург, а на прясно окосената ливада в градината на замъка си.

През седмицата принц Едуард прекарваше повечето вечери в жилището си в града, но почти всеки уикенд се връщаше в малкия си, но кокетен бароков замък в провинцията, в който живееше сам.

Днес обаче компания му правеше една дама.

Лиза Фразели му подаде чашата си, за да й налее чай.

— Искате ли захар? — попита той.

— Не, благодаря ви. Трябва да внимавам за фигурата си. Освен това смятам, че захарта, лимонът и млякото само развалят хубавия чай.

Принцът се усмихна и разбърка чашата си.

— Да го пием тогава чист — предложи той.

— С удоволствие — усмихна се Лиза, обръщайки лицето си към слънцето. — Какъв прекрасен ден — каза тя, вдишвайки чистия пролетен въздух. — Толкова е топло, а сме едва началото на май. Човек може да си помисли, че сме в Италия, а не в Германия.

При споменаването на Италия настроението на Едуард фон Фрайберг се развали, изражението му се промени и Лиза веднага забеляза това. Тя се усмихна.

— Защо това, че повереницата ви иска да тръгне по собствен път ви ядосва?

— Личи ли ми?

— Разбира се, че ви личи.

— Защо искате да знаете това? — попита принц Едуард леко раздразнен от любопитството й.

— Драги ми Едуард, не си ли спомняте, че ми разказахте за уикенда, който принцеса Фон Монхайм е прекарала в Италия с някакъв млад мъж. Вие никак не бяхте въодушевен от тази постъпка. След това сменихме темата и настроението ви почти веднага се подобри. Сега отново споменах Италия и ето ви отново замислен и дори намръщен.

Принц Фон Фрайберг я погледна учудено. Толкова лесно ли беше човек да прочете мислите и да отгатне настроението му?

— Да, няма смисъл да отричам, нали? — усмихна се виновно той. — Наистина много се притеснявам за принцеса Елена. Поведението й напоследък никак не ми харесва.

Лиза въздъхна.

— Разбирам, че не ви е лесно да носите отговорност за принцеса Фон Монхайм. Както изглежда, младата дама никак не ви улеснява в това.

— Така е. По никакъв начин не ме улеснява, даже напротив, винаги прави точно обратното на това, което съм й казал.

— Напълно ви разбирам. Повечето момичета на нейната възраст са така. Сигурно и аз съм била такава — замислено каза Лиза. — Но нали скоро ще навърши осемнайсет години? Тогава тази отговорност ще падне от плещите ви — опита се да го утеши тя.

Принц Едуард замълча. Кой каза, че отговорността му към Елена автоматично ще отпадне в деня, в който навърши осемнайсет? Той повече от всичко на света искаше да я види като успяла в живота жена, на която глупавите идеи от тийнейджърските години да не попречат да се реализира като човек и професионалист.

— Не е ли прекалено хубав този пролетен ден, за да обременявате съзнанието си с тревоги за неща, които така или иначе не можете да промените? — прекъсна мислите му Лиза.

Той й се усмихна.

— Да, може би сте права.

— Не може би, със сигурност съм права, драги ми принце. Ако не вярвате, питайте бившите ми мъже. Те ще потвърдят казаното от мен и тогава със сигурност ще знаете защо се развеждам отново и отново.

Тази нейна забележка го накара да се засмее.

— Не знам за това, но със сигурност мога да разбера защо са се оженили за вас — галантно отговори принц Фон Фрайберг, Лиза го погледна. В очите й се четеше гордост.

— Наистина ли? — кокетно попита тя.

— Наистина.

— А вие не сте видели и малка част от положителните ми качества — загадъчно го погледна тя.

Принц Едуард се усмихна.

— Значи ми предстоят интересни часове и дни.

Лиза се наведе към него.

— Да започнем с целувка. Много съм добра в тази част.