Юлиане Сартена
Условие за влюбване (18) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Принцеса Елена се колебаеше дали да представи Фабиан на леля си, но той настояваше за това.

— Защо да не дойда у вас и да не ме запознаеш с леля си, при положение че почти всеки ден те водя и те вземам от училище? — попита той. — Да не искаш да кажеш, че се срамуваш от мен? Мислиш, че не съм достатъчно представителен ли?

Фабиан се засмя на думите си. Възможността някой да сметне него — Фабиан Доеринг, за недостатъчно представителен му се стори абсурдна.

— Добре, убеди ме — каза Елена, слизайки от спортната му кола. — Ела с мен вкъщи.

Баронеса Луизе се подразни от това, че принцеса Елена се прибира у дома с непознат млад мъж.

— Имам изненада за теб, лельо Луизе — каза принцесата. — Това е Фабиан Доеринг, мой приятел, с когото миналия уикенд ходихме до Италия.

Баронесата го изгледа критично. Значи това беше младежът, позволил си да отведе Елена в Италия без знанието и одобрението на принц Фон Фрайберг.

Баронеса Луизе не знаеше дали да се радва, че най-после се запознава с този младеж. Тя все още смяташе, че да я заведе в Италия беше крайно безразсъдно и безотговорно от негова страна.

Старата баронеса си помисли, че може би е прекалено старомодна в разсъжденията си. Освен това не можеше да ги държи на вратата.

— Разбира се. Заповядайте — неуверено каза Луизе фон Бург.

Първото, което старата баронеса забеляза във Фабиан Доеринг, бяха белите му зъби и красивото му лице с перфектен тен.

Фабиан щедро показваше зъбите си, опитвайки се да се усмихва колкото се може по-добронамерено и приятелски. Той обаче не успя да стане симпатичен на старата Луизе фон Бург.

— Сложила си три прибора на масата за чай — забеляза Елена. — Очакваш ли още някого?

— Да, принц Едуард. Той ще дойде всеки момент.

Елена се почувства доста неловко. Тя осъзна, че в къщата на леля й Фабиан беше като чуждо тяло.

— О, в такъв случай не бихме искали да ви притесняваме — каза Елена. — Ще опознаеш Фабиан някой друг ден.

— Но защо? — самоуверено попита Фабиан. — Така даже е по-добре, ще се запозная с всички.

Баронесата го стрелна с гневен поглед.

— Сигурен съм, че ще се намери още една чаша — каза той, забелязвайки трите скъпи порцеланови чаши на масата. Тя беше красиво подредена и постлана с бяла покривка, под която се виждаше палисандърът, от който беше направена.

Старите мебели на баронеса Фон Бург не бяха особено по вкуса на Фабиан Доеринг. Той предпочиташе хром и кожа, но все пак забеляза, че всичко в тази къща беше много изискано и със сигурност скъпо.

— Ще сложа прибори и чаша и за теб — каза Елена, нарушавайки тягостното мълчание в стаята.

— По-добре да изчакаме с чая, докато дойде принц Едуард — каза баронеса Луизе, обръщайки се към Елена.

— Както кажеш — отвърна принцесата и седна на масата. На вратата се позвъни и Елена неволно трепна.

— Това трябва да е Едуард — каза тя. — Да отворя ли?

— Остави — отвърна баронесата. — Икономката е още тук, тя ще свърши тази работа.

В преддверието се чуха силни гласове.

Фабиан се подготви за срещата с настойника на Елена. Той очакваше да види някакъв скучен сухар, който няма нищо друго в главата, освен документи, договори, закони и наредби.

Принц Едуард фон Фрайберг влезе във всекидневната и Фабиан осъзна, че предварителната му представа ни най-малко не се покрива с действителността. Този настойник беше доста по-млад, отколкото Фабиан очакваше — беше най-много на трийсет и пет години. Принц Едуард беше облечен елегантно и излъчваше авторитет и класа. На младия фотомодел веднага му стана ясно, че ако този настойник се окажеше против връзката му с Елена, нямаше да е никак лесно да я задържи до себе си.

Принц Едуард спокойно изгледа Фабиан, спирайки погледа на сивите си очи върху него за няколко секунди. Първото му впечатление не беше никак добро. Принц Фон Фрайберг знаеше, че мъже като него се харесват на жените и в повечето случаи имат много обожателки. Едуард обаче познаваше добре този тип мъже. Беше се сблъсквал с много от тях при бракоразводните дела на клиентките си. Според него Фабиан Доеринг използваше чара си, за да омае Елена, но за него тя едва ли беше нещо повече от потенциална касичка с много пари.

Елена гледаше напрегнато ту към Фабиан, ту към принц Едуард.

— Нека ви представя — наруши мълчанието тя. — Това е Фабиан, драги ми Едуард. Фабиан, това е настойникът ми принц Едуард фон Фрайберг.

— Елена и аз бяхме заедно в Италия миналия уикенд — с широка усмивка обяви Фабиан, след като двамата с принца се бяха ръкували.

— Чух за това — хладно отвърна принц Едуард.

Точно тази случка беше поводът за идването му днес. Баронеса Луизе го беше помолила да поговори сериозно с Елена за поведението й напоследък.

— В тази къща не е прието да отиваме някъде, без да се обадим и да предупредим предварително — каза адвокат Фон Фрайберг. — Леля ти много се разтревожи за теб, Елена — обърна се към повереницата си той.

— Но аз й се обадих от мобилния — защити се принцесата.

Елена веднага разбра, че срещата няма да се получи. Защо трябваше Едуард да поставя в такова неудобно положение и нея, и госта й?

Баронеса Луизе се постара да разведри нажежената до червено обстановка в стаята.

— За малко да забравя за сладкиша — каза тя. — Елена, би ли казала на икономката да го извади от фурната, да го нареже и да го донесе, моля.

Принцесата тръгна към вратата.

— С какво се занимавате професионално — попита Едуард, обръщайки се към Фабиан.

— Следвам — отговори той с широка усмивка.

— Мога ли да попитам какво?

— Разбира се — отвърна Фабиан все така усмихнат.

Едуард си помисли, че той си беше сложил тази гримаса, преди да влезе в къщата, и беше забравил да я смени.

— Следвам в университета на живота, а покрай него и икономика — опита се отново да бъде остроумен той. — Освен това работя като модел. С Елена се запознахме в Хамбург, докато чакахме във фотостудиото за сесия.

— Разбирам — отвърна принц Едуард и съмненията му по отношение на Фабиан станаха още по-големи. Фотомодел? Принц Фон Фрайберг си помисли, че може би беше твърде старомоден, но със сигурност не можеше да има доверие на човек, който се снима в реклами за мъжко бельо.

Фабиан усети недоверието в погледа му и реши да се защити.

— Елена иска да работи в модния бизнес, след като завърши гимназия — каза той. — Макар че доколкото разбрах, съвсем скоро тя ще наследи пари, с които няма да й се налага да работи каквото и да било — провокативно допълни Фабиан с все същата широка усмивка.

— Засега принцесата все още е под моето попечителство — отвърна принц Едуард. Думите му прозвучаха така, сякаш каза: „Засега принцесата е под моя закрила“.

— Да, но тя скоро ще стане пълнолетна — каза Фабиан, обръщайки се към принцесата. — Партито за осемнайсетия й рожден ден със сигурност ще е чудесно. Много се радвам за теб, съкровище.

В този момент на Елена й се искаше да потъне в земята от неудобство. Младата принцеса знаеше, че поведението на Фабиан е крайно неподходящо за случая. Тя обаче знаеше и че то беше провокирано от студеното държание на Едуард, който по този начин предизвикваше Фабиан. Желанието й да опонира на принц Едуард ставаше все по-голямо.

— Аз също се радвам, че скоро ще стана на осемнайсет — каза Елена. — Осемнайсетият ми рожден ден ще е първият ден от свободата ми.

— Разбира се — отвърна принц Едуард с ирония. — Досега съм те държал с железни окови и белезници и на рождения ти ден ще дойда, за да ги сваля.

— Още захар? — нервно попита баронеса Луизе.

— Не, благодаря — каза принц Едуард. — Има четири начина да развалиш хубавия чай — с лимон, мляко, захар или ако го пиеш в неприятна компания.

След тези думи принцът стана и направи лек поклон.

— Извинете ме, но имам друга среща — каза той.

— Разбира се — отвърна Елена. — Всички знаем, че си женен за кантората си.

Принц Едуард се обърна към нея.

— Става дума за среща от личен характер — поясни той.

Старата баронеса изпрати принц Фон Фрайберг до входната врата.

— Как намирате младия мъж, когото е довела Елена? — попита го тя.

— Честно да ви кажа, силно се съмнявам в добрия й вкус, след като се запознах с него — отговори принц Едуард.

Старата баронеса беше напълно съгласна с принц Фон Фрайберг.

— Да се надяваме, че е просто временно увлечение — замислено отвърна тя.