Юлиане Сартена
Условие за влюбване (2) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Принц Едуард фон Фрайберг беше поел управлението на кантората на баща си в центъра на Мюнхен и бързо се беше утвърдил като успешен и много търсен юрист. Принцът винаги имаше много клиенти и ангажименти и беше много зает с работата си.

Точно когато принцеса Елена влезе в кабинета му, телефонът звънна, преди да успее да я поздрави. В същия момент в кабинета влезе и секретарката му, за да му съобщи за нов клиент.

— Извинете, господин Фон Фрайберг, отвън ви чака една дама.

Принц Едуард се изправи зад отрупаното си с папки и документи бюро, поздрави Елена и каза на секретарката:

— Дамата ще трябва малко да изчака. След няколко минути ще я приема — каза той.

Принцеса Елена беше свикнала с тази обстановка в кантората на настойника си. Той беше вечно зает и винаги бързаше за нещо или някъде. Принц Едуард обаче винаги намираше време за Елена, без значение какво трябваше да остави или отложи.

— Радвам се да те видя, Елена. Моля, седни — каза с усмивка Едуард. — Ако си жадна, на масичката отвън има чай и вода. Ти обаче прекрасно знаеш за нея — отново се усмихна той.

Тя кимна и си наля чаша вода.

— Какво те води при мен — попита принц Едуард фон Фрайберг. — Надявам се да нямаш проблеми в училище, разчитам да си сериозна и съзнателна.

Едуард изглеждаше много добре в строгия си черен костюм. Елена го харесваше и се стараеше да му го покаже. Принцът обаче явно отказваше да гледа на нея като на нещо повече от ученичка в гимназията, идваща при него, за да му каже какви проблеми има в училище или каква оценка са й поставили на контролното по математика. За Едуард Елена беше малкото момиченце с плитки, което познаваше от години и нищо повече.

— Аз почти приключих с училището — каза тя. — Скоро завършвам, забрави ли?

Той я погледна изненадано.

— А… да, да, разбира се. Тази година си абитуриентка, нали? Това е чудесно.

Абитуриентка… да, той беше прав, поне донякъде. Тя обаче реши да му покаже, че вече е достатъчно голяма и каза:

— Може да се наложи да приключа с училището, преди да стана абитуриентка.

Тя остана доволна от себе си — успя да изрази позицията си така, както беше намислила.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Каквото чу — опита се да не прозвучи троснато тя. — Смятам да прекъсна училище, за да започна кариера като модел.

Едуард повдигна вежди.

— Може ли да ме осветлиш малко по-подробно по въпроса?

— Ами много просто. Оставям завършването на заден план и ставам модел — отвърна тя, макар да осъзна колко детински прозвуча това.

— Не говориш сериозно, нали? — строго я погледна принц Едуард фон Фрайберг.

Елена усети, че краката й трепереха нервно.

— А защо да не говоря сериозно, ако мога да попитам?

— Защото това, което ми казваш, звучи лекомислено и глупаво.

— Защо да е лекомислено? Реномирано модно списание ми предложи фотосесия. Може да ме сложат на корицата като новото лице на сезона.

— „Новото лице на сезона“? — повтори Едуард фон Фрайберг. — Сезонът свършва бързо, Елена, а от това дали и как ще завършиш ще зависи целият ти живот оттук нататък.

— Но това предложение може да е шансът на живота ми — отвърна принцеса Елена.

Той се изправи. Принц Едуард — слаб, висок и добре сложен, в скъп костюм, се облегна на ръба на бюрото и погледна Елена така, че тя инстинктивно се сви на стола.

— На колко години си? — попита принц Едуард фон Фрайберг.

Принцесата се изчерви. Тя мразеше, когато станеше такъв и започнеше да й задава подобни въпроси с тежък тон.

— На седемнайсет съм и го знаеш много добре — събра смелост и отговори тя. — Съвсем скоро ще стана на осемнайсет и няма да завися от мнението на никого, дори и от това на настойника ми!

Той кимна.

— Като те слуша човек, едва ли ще ти даде повече от тринайсет години. Държиш се като упорито малко момиченце.

— Защо винаги трябва да се отнасяш с мен така, сякаш съм ученичка във втори клас? — ядосано извика тя. — Аз вече не съм дете, разбери!

— Никой не казва, че си дете.

— Но ти се държиш с мен все едно съм бебе! — отвърна гневно тя.

— Ами точно в този момент се държиш като такова — отговори принц Едуард.

Елена го погледна ядосано.

— Ти просто отказваш да ме приемеш на сериозно!

— Не е така — отвърна принцът. — Планът ти обаче е крайно необмислен. Да зарежеш обучението си на финалната права и да станеш модел, лоша идея, Елена, много лоша. Никой разумен човек не би те подкрепил.

Може би беше прав. Елена обаче беше решена да не се „даде без бой“.

— Защо постоянно се опитваш да категоризираш кое е разумно и кое не?

— Ами може би защото имам два пъти повече жизнен опит от теб. Замисляла ли си се върху това?

— Ти не можеш да разбереш днешните млади хора, Едуард, бъди сигурен в това — отговори Елена.

Тя се надяваше тази реплика да го накара да се замисли и дори малко да го ядоса. Принцът обаче избухна в искрен смях.

— Така било значи — отвърна той смеейки се.

— Да! Аз мога сама да вземам решенията, които определят живота ми! — заяви Елена.

— След три месеца — да. Сега — не — с приятелски, но твърде решителен тон отвърна принцът.

— Ти само ме контролираш!

— Това е мое задължение.

— Аз вече не съм дете! Аз съм… — принцесата млъкна, защото в кабинета отново влезе секретарката.

— Извинете, ваше височество, но новата клиентка, госпожа Фразели, е много нетърпелива, тя би искала…

— … да не чака повече — довърши изречението вместо нея самата клиентка, която влезе в кабинета.

Принцеса Елена я погледна учудено с полуотворена уста. Тази жена със сигурност нямаше да допусне да чака повече, все пак беше Лиза Фразели — звезда от киното, театъра и телевизията.

— Извинете, че нахлувам така, уважаеми господин Фон Фрайберг — обърна се към принца тя и му показа всичките си бели, перфектно оформени от специалистите в най-добрата мюнхенска клиника зъби. — Вашите услуги ми бяха препоръчани от приятели. Всички говорят колко сте добър в професията си и ето ме тук пред вас сега.

— Дали съм добър или не ще оставя на вас да прецените — спокойно и даже студено й каза той. — Първо очаквам да ми кажете по какъв въпрос сте дошли при мен.

Вместо да отговори, Лиза Фразели погледна многозначително към Елена, пърхайки с дългите си мигли. Адвокатът веднага разбра намека и пожела на Елена приятен ден, изпращайки я до вратата.

— Ще се видим довечера при леля Луизе. Тогава ще поговорим по въпроса за бъдещата ти кариера на модел.

— Какво иска Лиза Фразели от теб? — полюбопитства Елена.

— Не знам. Предполагам, че ще иска съвет по някакъв въпрос. Надявам се да го оцени по-добре от теб. Ако всичките ми клиенти намираха съветите ми за толкова неуместни, колкото ти, сега щях да съм безработен — усмихна се той.

Елена леко се нацупи на забележката, но любопитството й по отношение на Лиза Фразели не намаля. На нея не й трябваше фотосесия за корица на списание, всички отлично знаеха коя е.