Юлиане Сартена
Условие за влюбване (30) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Vormund zum Verlieben, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 987-954-398-322-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1359

История

  1. — Добавяне

Още щом видя Елена да влиза в библиотеката на замъка Фрайберг, Едуард веднага стана и й подаде ръка.

— Най-сърдечни благопожелания, мила Елена — каза принцът. — Ето че най-после дойде денят, в който ще станеш на осемнайсет.

— Благодаря — студено и резервирано отвърна принцеса Фон Монхайм.

— Седни, седни, моля те — каза принцът.

Елена се разположи в едно от кожените кресла.

И принц Едуард, и принцеса Елена се чувстваха неловко. Постоянните им спорове от последните седмици не се бяха отразили добре на взаимоотношенията им.

Елена беше облечена с бежова рокля, която не беше подходяща за повода. Всички дами тази вечер щяха да са с официални вечерни тоалети. Едуард обаче се съмняваше, че някоя от тях може да изглежда по-добре от Елена въпреки небрежното й облекло. Принцеса Елена почти не беше сложила грим и изглеждаше прекрасно, пуснала свободно дългите коси по раменете си.

Едуард се замисли, че досега не беше забелязал колко привлекателна жена беше Елена. Привлекателна и вече пораснала. Доскоро той беше виждал в нея само детето, което имаше нужда от закрила и съвети, а ето че днес пред него стоеше една прекрасна млада дама, която почти сигурно искаше да го отстрани от живота си колкото се може по-бързо и да стане независима. Едуард не знаеше защо, но тази мисъл му причини болка.

— Елена — каза той, но усети, че може би дава прекалено много воля на чувствата си и замълча за момент, стараейки се да смени тона си. Принцът се усмихна. — Надявам се да не съм бил толкова лош настойник, за колкото ме смяташе през последните няколко месеца.

— Никога не съм мислила, че си лош настойник — отвърна принцеса Елена. Тя не искаше Едуард да остане с впечатлението, че е направил нещо не както трябва. — Аз само исках да разбереш, че вече не съм дете. Това е всичко.

— Така е, права си — отговори замислено Едуард. — Ти си вече зряла жена, колкото и да ми е трудно да свикна с тази мисъл.

— Ако чак сега го забелязваш, явно наистина ти е отнело много време, за да го разбереш — хапливо отвърна Елена.

Принц Фон Фрайберг се усмихна.

— Може би си права. Днес обаче е много специален ден.

— Не само за мен, но и за теб — отвърна принцеса Елена.

— Защо?

— Нали празнувате годежа си с Лиза Фразели, забрави ли?

— А, да, разбира се — отговори принц Едуард, малко смутен от това, че му бяха нужни няколко секунди, за да си спомни собствения си годеж.

— Ти беше добър, разумен и грижовен настойник — каза Елена след настаналата за кратко тишина. — Винаги ми казваше истината, без да ми спестяваш нищо от нея.

— Така е — отвърна Едуард.

— Сега, след като вече съм официално „пораснала“ и с теб си говорим като възрастни, мога ли да кажа мнението си?

Той я погледна любопитно.

— Моля те да го направиш.

— Мисля, че правиш голяма грешка.

— С кое?

— С този годеж.

Принц Едуард беше очаквал всичко друго, но не и да получи съвет от Елена за живота си. Той я погледна изненадан.

— Не разбирам защо…

— Какво не разбираш? — прекъсна го Елена. — Ти ме предупреди за Фабиан и трябва да призная, че беше напълно прав да не му вярваш. А какво правиш ти сега? Сгодяваш се за жена, която има зад себе си три провалени брака и сигурно още поне пет за в бъдеще.

— Елена, моля те, това са неща, на които ти не можеш да бъдеш съдница — отвърна Едуард.

— Да, нали? А ти защо реши да бъдеш съдник на Фабиан Доеринг? Кое ти даде това право?

— Това е друго, Елена, и ти много добре го знаеш.

— Не е друго, същото е.

Принц Едуард беше станал от креслото и нервно ходеше по скъпия килим.

Принцеса Елена го погледна ядосано.

— Все ти трябва да си загриженият, нали? — извика тя. — Опитвайки се да помогнеш на другите, сега си на път да направиш най-голямата грешка в живота си.

— Не харесваш Лиза, нали? — попита я Едуард. — Защо? С какво е предизвикала това отношение?

Принцеса Елена усети, че се изчерви. Тя нямаше желание да обяснява точно на него — адвоката, защо не харесва бъдещата му годеница.

— Не съм казала, че не я харесвам — отвърна Елена. — Обаче съм абсолютно сигурна, че тя не е жената за теб. Лиза Фразели е човек, който мисли единствено и само за себе си. Ако не беше такава, предишните й бракове нямаше да се провалят. Освен това е и твърде стара за теб.

— Елена, моля те!

— Но аз казвам истината. Тази жена е доста над твоята възраст.

— Ами в случай че не си забелязала, и аз не съм много млад вече — отвърна Едуард. — В сравнение с теб, мило дете, дори съм възрастен.

— Що за глупости? Ти си на трийсет и пет, а Лиза е доста по-възрастна от теб. Тя е на над 40 години. Може да не се забелязва от пръв поглед, но човек не може да върне времето назад или да промени рождената си дата. Минало й е времето да се омъжва, Едуард.

— Достатъчно, Елена! — почти извика Едуард. — Отиваш твърде далеч. Не подобава на жена с твоя ранг да говори така.

Принцеса Елена осъзна, че наистина си беше позволила прекалено много.

— Извинявай — каза тя и наведе глава.

Едуард въздъхна.

— Нека забравим това — каза той. — Днес не е ден, в който да се караме. Все пак и двамата сме големи хора, нали? — усмихна се принцът.

Принцеса Елена също опита да се усмихне без особен успех. Тя се чувстваше нещастна и неразбрана.

Принцът отиде до масата, взе грижливо опакован пакет и й го подаде.

— Заповядай — каза той. — Това е една малка изненада, която подготвих за теб.

— Подарък за рождения ми ден ли?

Едуард кимна.

— Може ли да го разопаковам?

— Разбира се.

Елена развърза панделката, разви хартията и отвори кутията. В нея имаше скъп албум с кожени корици. Елена го отвори и усети как в нея се разля топлина. Тя се усмихна.

— Снимки от предишните ми рождени дни!

— По свещите можеш да познаеш на колко години си ставала на всеки от тях — усмихнат каза принц Едуард.

— Има и снимки от излетите, които правехме с теб. Тук сме в планината. Мисля, че ходихме там за тринайсетия ми рожден ден. Щях да падна, точно когато се качвахме на лифта, но ти ме хвана, помниш ли?

— Разбира се. Трябва винаги да си внимателна, надявам се това да ти е било за урок — усмихна се Едуард.

— А, а тук е Кора, старата немска овчарка на леля Луизе. Много обичах да си играя с нея.

— Да, така беше. Като дете ти много обичаше животните.

— Аз ги обичам и сега. Не съм се променила чак толкова много оттогава — каза Елена.

— Наистина ли? — замислено я погледна той. — А аз си мислех, че искаш вече да не си малката Елена.

Принцесата се усмихна.

— Аз не искам да ме смятат за малката Елена. Като човек едва ли съм се променила много оттогава, просто вече съм достатъчно голяма, за да вземам сама решения.

Едуард я погледна.

— От днес официално можеш да го правиш, без да се съобразяваш с никого — каза той. — С теб си оставаме приятели, нали?

Тя кимна и му подаде ръка.

Докосването на ръцете им подейства неочаквано и за двамата.

Принцът осъзна колко трудно му беше да пусне ръката й. Елена затвори очи. Тя имаше чувството, че се беше върнала у дома след дълго пътуване.

В библиотеката влезе Лиза Фразели.

Гледката на Едуард и Елена сами в библиотеката никак не й допадна. Тя видя, че те държат ръцете си и без да знае какъв беше поводът за това се почувства като натрапник, който беше прекъснал нещо важно.

— Боже мой, Едуард — с хладен тон каза тя, — първите гости вече започнаха да пристигат, а ти гледаш някакви снимки? Моля те, осъзнай се, снимките няма да избягат, ще можеш да ги гледаш, когато поискаш, само не сега.

— Да, разбира се — отвърна Едуард. — Извини ме, идвам веднага.

Той стана и излезе от стаята.

Лиза изгледа принцеса Елена изпитателно.

— Ами вие, дете мое? Не искате ли да се подготвите, преди да започне празненството? Грим, прическа, облекло…

— Благодаря ви — със студена любезност отговори Елена, — но няма нужда.

— На ваше място сериозно бих се замислила за това — остро отговори Лиза.

— На моята възраст няма нужда да използвам много грим — каза Елена.

Двете жени се гледаха с неприкрита неприязън.

Принц Едуард се върна обратно в библиотеката.

— Какво чакате още? Сам ли да посрещам гостите?

— Идваме веднага — отвърна Лиза.

Тримата слязоха в приемната, поздравявайки гостите с добре дошли. Лиза Фразели, годеницата на принца, облечена в черна вечерна рокля с дълбоко деколте, застана от лявата му страна. Отдясно на Едуард беше Елена — не толкова официално облечена, но в никакъв случай по-малко красива.