Юлиане Сартена
Условие за влюбване (9) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Седмица по-късно принц Едуард седеше в кабинета си, в който прекарваше по-голямата част от денонощието. Часовникът му показваше почти шест часа.

Последният му клиент днес беше Лиза Фразели.

— Мога ли да си тръгвам? — попита секретарката му, след като доведе госпожа Фразели в кабинета му.

— Разбира се, разбира се. Починете си добре — отвърна принцът.

— Имам ужасни угризения, адвокат Фон Фрайберг, просто ужасни — театрално започна Лиза Фразели, след като секретарката затвори вратата след себе си.

Едуард я погледна изненадан.

— Защо?

— Ами заради мен оставате в кантората си до толкова късно.

— Не се притеснявайте за това — любезно отвърна принцът. — Аз и бездруго съм най-работоспособен рано сутрин и късно вечер.

Лиза показа красивите си зъби в чаровна усмивка.

— Значи имаме нещо общо. Ние актьорите също сме нощни птици. Рано сутрин обаче не мога да правя нищо, денят ми обикновено започва след 11 часа сутринта.

— Мога да си представя — каза принцът. — Предполагам, че на снимачната площадка прекарвате повече време, отколкото вкъщи.

— Да, но не само там. Трябва да знаете, че театърът е голямата ми любов. Сега играя в най-новата постановка на Резиденц театър.

Той я погледна с интерес. Последните й думи прозвучаха наистина искрено. Явно актрисата Лиза Фразели беше дотолкова отдадена на работата си, че съпругата Лиза Фразели оставаше на заден план и нямаше как да има нормален брак.

Едуард фон Фрайберг обаче беше адвокат, не психолог. Интересуваха го само законовите рамки, в които можеше да защити клиентката си.

— Сключвали ли сте предбрачен договор с настоящия си съпруг? — делово започна той.

Лиза поклати глава.

— За съжаление не. Никога няма да се науча да бъда практична… Когато се омъжвам, съм сигурна, че ще е за цял живот. Отново обаче се оказа, че не е. Не ми харесват такива неща като предбрачни договори. Те означават, че хората си нямат доверие, още преди да са започнали да живеят заедно.

— Хм — замислено каза принц Едуард. Като адвокат подобна гледна точка му се струваше крайно неоснователна и неразумна. Абстрахирайки се за момент от служебните си задължения обаче, той намери Лиза за много добър и искрен човек.

— Освен това всички мъже, за които досега съм се омъжвала, са били много богати — продължи Лиза Фразели. — За тях парите бяха без значение, също както и за мен.

— А сегашният ви съпруг? Той не е толкова безразличен към парите, така ли? Или не е заможен като вас?

— О, не, той също има пари. Много пари. Обаче е много пресметлив и иска да ме изстиска, след като така и така се развеждаме. Много подло от негова страна, не смятате ли?

Принц Едуард повдигна рамене. В момента той не можеше да даде оценка на този човек, най-малкото защото не го познаваше.

Лиза въздъхна.

— Знаете ли, страхувам се, че може би още го обичам. Но не мога да живея повече с него. Невъзможно е.

— Защо не можете да живеете повече заедно — попита адвокатът, намествайки очилата си.

— Не мога да го понасям.

— Извинете за въпроса, но като адвокат трябва да знам какво означава това? Неприятен ви е физически или ви ядосва с действията си?

Лиза се усмихна чаровно, пърхайки с новия си чифт изкуствени мигли.

— Ами, как да ви кажа… той направи с мен най-лошото, което някой може да стори на жена.

Едуард фон Фрайберг повдигна вежди.

— Той ме отегчава — каза тя. — Това е най-ужасното, което някой може да направи с мен.

Лиза разбра объркването му и се засмя.

Принцът се изправи. Той не беше сигурен как да реагира на това, което току-що чу от клиентката си — дали да погледне откъм веселата страна, или да й покаже вратата. Отегчавал я?

Лиза видя, че адвокатът не погледна с добро око на казаното от нея и се усмихна виновно.

— Драги ми принце, моля ви, не ми се сърдете. Аз съм напълно откровена и сериозна с вас, макар че не смятам, че разводите трябва да се приемат чак толкова на сериозно. Какво е мнението ви по този въпрос?

— Разводите може би не, но сключването на брак трябва да се обмисли много сериозно — с неприкрита ирония отвърна Едуард фон Фрайберг.

— Добре — усмихна се Лиза. — Следващия път, преди да кажа „да“, ще обмисля решението си много внимателно.

— Точно това бих ви посъветвал и аз — отвърна адвокатът.

Лиза Фразели огледа атлетичната фигура на принца и усмивката й стана още по-широка.

— Знаете ли какво — каза тя — по това време на деня много огладнявам. Мога ли да ви поканя на вечеря в един малък уютен ресторант? Имам около два часа до вечерното си представление, смятам, че ще ни стигнат.

— Изключено.

Тя го погледна изненадано. Отказа ли й?

Принц Едуард й се усмихна.

— Изключено е вие да сте тази, която да ме покани на вечеря, госпожо Фразели. Аз с удоволствие бих ви поканил, стига вие да изберете заведението.