Юлиане Сартена
Условие за влюбване (26) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Времето през следващите дни се задържа много горещо. Елена няколко пъти ходи на басейн, но през по-голямата част от времето си стоеше вкъщи.

Младата принцеса прекарваше дълги часове в обмисляне на това как да продължи живота си сега, след като вече беше получила диплома за завършена с отличие гимназия. Нещата се бяха променили и след обезценяването на акциите тя вече не беше наследница на милиони. Трябваше да си избере професия, с която да се изхранва.

От модното списание в Хамбург, на което стана „лице на сезона“, не й се бяха обаждали повече. Принцеса Елена не знаеше дали трябва да бъде тъжна от този факт или пък не чак толкова. След като не се е случило, значи не е било писано.

Фабиан също не й се беше обадил повече след онзи ден, в който разбра, че наследството й се е стопило като пролетен сняг.

— Какво стана с господин Доеринг — попита я леля й, на която отсъствието на Фабиан не беше убягнало.

Принцесата вдигна рамене.

— Нямам никаква представа.

— Не вървят ли нещата между вас? — попита баронесата.

— Да не би да ти липсва Фабиан? — контрира я Елена.

— Боже господи, не, как ти дойде наум — отвърна старата дама. — Мислех, че на теб може да ти липсва.

— Не, не ми липсва — отвърна Елена.

— Тогава не разбирам защо си се намръщила така — каза леля й. Старата баронеса се вгледа в племенницата си. Помисли си, че може би все още й е трудно да преодолее загубата на по-голямата част от наследството си и за да я разсее, предложи: — Знаеш ли, за да не скучаеш, ако искаш, можеш да набереш малини. Първите вече са узрели и мога да направя с тях чудесни сладкиши.

Принцеса Елена разбра, че леля й искаше да я утеши и се засмя.

— Разбира се, лельо Луизе. Ще донеса една кошничка.

— Вземи по-голяма. Ще имаме гости за чай.

— Така ли? Кой?

— Принц Едуард ще дойде заедно с госпожа Фразели. Най-после ще ни я представи. Това е чудесно, не смяташ ли?

— Да, разбира се — малко отнесено отвърна Елена.

— Надявам се сладкишът ми с малини да се хареса на госпожа Фразели — загрижено каза старата баронеса. — Все пак тя е известна филмова звезда и едва ли би яла какво да е.

Елена се въздържа от коментар по темата, колкото и да й се искаше да се изкаже остроумно. Помисли си, че може да сложи люта чушка в сладкиша на госпожа Фразели. Искаше й се да види физиономията й, когато попадне на нея. При тази мисъл Елена леко се усмихна.

От къде на къде тази разглезена и егоцентрична актриса щеше да идва на чай у тях? Принцеса Елена сметна това за ненужно и неуместно.

Ами Едуард? Мъжът, на когото се беше възхищавала като дете и който й беше служил за пример, сега беше загубил ума си по тази префърцунена актриса.

Елена започна да бере малини, късайки ги ядосано от храста.

— Благодаря ти от все сърце — каза леля й, след като Елена занесе малините в кухнята.

— Моля — кратко отвърна Елена и се обърна към вратата.

Леля й обаче искаше да й каже още нещо.

— Елена — започна старата баронеса с мек тон, — имам чувството, че напоследък си някак резервирана само като чуеш името на принц Едуард. Повярвай ми, той няма никаква вина за загубата от акциите. Не е знаел.

Принцесата се обърна към леля си.

— Аз не го обвинявам за нищо — отвърна тя.

Елена беше искрена. И за секунда не си беше помислила да обвини Едуард за загубата. Леля й Луизе се притесняваше твърде много за това да не би отношението на принцесата към Едуард да се промени заради случилото се на фондовата борса.

— Много съжалявам, че това се случи точно преди осемнайсетия ти рожден ден, мило дете — каза баронеса Луизе. — Но знаеш ли, аз съм вече стара дама и няма да живея вечно. Когато си отида, всичко тук ще бъде твое — каза тя и с жест сякаш обгърна къщата. — Няма на кого да оставя това, което имам, освен на теб.

— Лельо, чуй се само! — извика Елена. — Говориш така все едно си на сто години! Не искам да получавам нищо от никого. Ще живея така, както сама успея да подредя живота си. Няма нищо по-хубаво от това човек да постигне нещо сам.

Баронеса Луизе кимна одобрително.

— Понякога звучиш така, сякаш няма да станеш на осемнайсет, а на осемдесет. Може би е правилно днешните младежи да стават пълнолетни на осемнайсет години.

Принцеса Елена се усмихна. Тя знаеше, че от устата на старата баронеса тези думи бяха комплимент.