Юлиане Сартена
Условие за влюбване (10) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Те избраха малък, но много скъп и изискан италиански ресторант близо до театъра, където Лиза Фразели имаше представление тази вечер. Веднага щом влязоха, погледите на всички в ресторанта бяха приковани в Лиза и тя нямаше как да не ги забележи.

— Отначало ми харесваше вниманието, което получавах заради известността си — каза тя. — Напоследък обаче започна да ми омръзва винаги да съм под светлините на прожекторите и където и да отида, хората да ме гледат и обсъждат.

— Виждам това — кратко отвърна принцът.

— Човек обаче трябва да е много внимателен. Аз не искам да разочаровам почитателите си, защото благодарение на тях съм постигнала всичко — с чаровна усмивка каза тя, поглеждайки към принца. — Искате ли да дойдете с мен в театъра и да гледате постановката? Играя лейди Милфорд в „Коварство и любов“ от Шилер.

Принцът се усмихна.

— Защо не.

— Билетите най-вероятно са свършили преди седмици, но аз ще ви уредя място в ложите. Само трябва да отидем малко по-рано, за да се погрижа.

Двамата приключиха с вечерята и тръгнаха към театъра. По пътя Лиза Фразели спря до една вестникарска будка.

— Мога да се закълна, че видях тази млада дама в кантората ви, когато дойдох при вас за първи път — каза тя, сочейки корицата на едно модно списание.

— Така ли? — попита той и също погледна корицата. Изражението му изведнъж стана сериозно. — Не може да бъде! — почти извика той.

— Какво се е случило?

— Само момент — каза той и потърси дребни, за да купи списанието.

Взе го и още веднъж внимателно го разгледа. Нямаше съмнение.

— Нещо не е наред ли? — попита Лиза, усещайки раздразнението му. Актрисата се наведе и погледна корицата.

— Принцеса Елена фон Монхайм — прочете тя текста под голямата снимка на усмихнатото красиво момиче.

— Това е повереницата ми — кратко обясни принцът.

Той забеляза въпроса в очите й, но не беше в настроение да й обяснява какво предизвика гнева му.

— Извинете ме, но трябва веднага да се прибера — каза Едуард.

Лиза го погледна смаяно.

— А постановката?

— Извинявам се, но трябва да го отложим. Трябва да свърша нещо важно.