Юлиане Сартена
Условие за влюбване (8) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ein Vormund zum Verlieben, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 987-954-398-322-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1359

История

  1. — Добавяне

Елена прие предложението му.

Фабиан Доеринг се оказа неин съгражданин, който беше дошъл в Хамбург за няколко дни, за да се снима в реклама за афтършейв.

— Аз всъщност съм икономист или поне би трябвало да стана такъв, след като завърша — обясни той, докато заедно с Елена и Щефани се настаняваха в сепаре в едно бистро близо до студиото. — Да си модел обаче е много по-доходоносно. Този бранш е много привлекателен откъм заплащане.

— Ако изглеждаш като него, със сигурност е — каза Щефани на приятелката си, докато Фабиан окачваше якето си на закачалката до вратата.

Принцеса Елена кимна мълчаливо. Приятелката й сигурно имаше право. С дизайнерските си дънки и риза Фабиан приличаше на млад преуспяващ бизнесмен.

— Какво ще пиете, дами? — попита той, сядайки в сепарето.

— За мен един сайдер — каза Щефани.

Фабиан погледна въпросително към Елена.

— Едно лате макиато — каза Елена.

Кафето с мляко не беше от любимите й напитки, но за разлика от чистото кафе Елена можеше да го пие спокойно, а и в момента не й беше до алкохол.

— Днес ще се прибирам в Мюнхен с колата и ще пия само кафе — каза Фабиан.

— Наистина ли? — попита Щефани.

— Да. Работата ми тук приключи, а и Хамбург е толкова скучен. Постоянно вали.

— Ние също трябва да се връщаме в Мюнхен днес — каза Щефани.

— Пътуваме с влака — поясни Елена.

— Защо не дойдете с мен? — предложи Фабиан. — В колата ми има достатъчно място.

— Супер! — въодушевено извика Щефани.

Фабиан погледна принцеса Елена и каза:

— Ами значи се разбрахме.

— Да… добре — каза Елена.

Тя си припомни десетките пъти, в които леля й я беше предупреждавала да не се качва в коли на непознати хора. От друга страна, Фабиан Доеринг не беше непознат. Даже вече можеха да се нарекат колеги. Елена знаеше, че много млади хора пътуваха с непознати, за да пестят пари, даже скоро беше попаднала на уебсайт за колективно пътуване.

Фабиан плати сметката и тримата излязоха от бистрото. Колата му — бяло спортно купе, беше паркирана отпред.

— Купих си го с хонорарите от миналия сезон — обясни той, докато палеше. — Сега обаче отново съм на червено.

Той се усмихна, показвайки идеалните си зъби, които скоро щяха да станат известни в цялата страна от рекламата на афтършейва.

— Така е в живота — продължи Фабиан. — Днес си цар, утре — просяк. Аз не съм привърженик на спестовността. Имам ли пари, харча ги смело. Един път се живее.

Щефани се облегна назад на луксозната седалка, а принцеса Елена изведнъж изпита истинско удоволствие, предвкусвайки пътуването. Само ако можеше да я види Едуард сега, сигурно веднага щеше да й обясни какво глупаво и непредпазливо дете е.