Юлиане Сартена
Условие за влюбване (27) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

— Сладкишът с малини е наистина превъзходен!

Лиза Фразели похвали прясно изпечения от баронеса Луизе сладкиш по начин, който според Елена беше превзет и лицемерен както всичко у тази жена. Принцесата определено не хранеше симпатии към нея. Елена смяташе всичко у нея за прекалено натрапчиво — от парфюма до поведението и престореното й приятелско отношение към принцесата.

Лиза Фразели също не хранеше особена симпатия към Елена, макар да не го показваше. Актрисата на сцената беше актриса и в живота.

— Елена сама набра малините от градината — похвали я баронеса Луизе.

— Колко хубаво — каза Лиза и се усмихна с престорена любезност. — Сигурно затова сладкишът е толкова вкусен.

Елена направи отегчена физиономия, която обаче не остана незабелязана от принц Едуард. Той я забеляза и стрелна Елена с поглед. Принцесата погледна виновно към чинията си.

След като приключиха с чая и сладкиша, леля Луизе предложи да излязат в градината. Елена каза, че се чувства уморена и се качи в стаята си.

— О, моля ви не й се сърдете — каза старата баронеса. — Според мен страда заради един млад мъж, който не й се е обаждал напоследък.

— О, бедната — съчувствено каза Лиза. — Знам как се чувства, все пак съм пред края на третия си брак. Ние жените трябва да сме силни и винаги да вярваме, че новата любов ще е истинската.

Последното си изречение Лиза Фразели каза, гледайки към принц Едуард фон Фрайберг. Той обаче не разбра намека или се направи, че не го разбира.

— Този… как се казваше… Фабиан Доеринг не се ли е обаждал — попита принцът, признавайки си наум, че всъщност беше доволен от това.

Баронесата поклати глава.

— Не. Доколкото мога да преценя, нещата между тях са приключили.

— Бедното дете — каза Лиза.

— По-добре за нея — подхвърли принц Едуард.

— Мога ли да разгледам лехите ви с рози, баронесо? — обърна се към Луизе фон Бург Лиза Фразели. — Забелязах, че имате много редки стари английски сортове. Аз съм голям любител на розите.

— Но разбира се — с радост отвърна старата баронеса. Тя беше особено горда с розите си.

Докато двете жени си говореха и разглеждаха лехите с рози, принц Едуард влезе в къщата, за да поговори с Елена.

Намери я в стаята й. Когато почука и влезе, тя държеше в ръцете си книга, която се предполагаше, че чете. Принцът обаче веднага разбра, че Елена мислеше за нещо друго.

— Преча ли? — любезно попита той.

Тя вдигна глава.

— Да.

Принц Едуард се усмихна.

— Благодаря, много мило от твоя страна. Не се тревожи, няма да остана твърде дълго. Всъщност само исках да разбера как си.

— Как да съм?

— Ами не знам, не ми изглеждаш в особено добро настроение. Леля Луизе предполага, че страдаш заради Фабиан Доеринг.

— Що за глупости? Защо пък да страдам заради него?

— Ами например защото вече не ти се обажда и дори не иска да те види.

— Стига с този Фабиан! — извика Елена. — Ами ти? Твоята Лиза Фразели да не е по-хубава?

Принцът я погледна смаяно. Какво общо имаше Лиза?

— Елена — с мек тон започна той, — идвам при теб като приятел и искам да разбера как си. Това е всичко.

— Колко благородно от твоя страна.

— Стига, моля те, не се дръж така. Знаеш ли, мисля, че донякъде аз съм виновен за това, че Фабиан не ти се обажда.

— Защо да е заради теб? — учудено го погледна тя.

— Ами предполагам, че е разбрал за акциите от наследството ти. Оттогава не сте се виждали, нали?

Елена чак сега осъзна какво се беше случило. Младата принцеса се изчерви от срам. Така значи…

— И така да е — каза тя и стана — какво общо имаш ти?

Принц Едуард въздъхна.

— Ами аз съм твой настойник и се грижа за наследството ти.

— По никакъв начин не те обвинявам за загубата от акциите — каза Елена. — Нямало е как да предвидиш какво ще се случи.

— Напротив — отвърна принцът. — Имаше как.

Елена го погледна учудено.

Едуард кимна.

— Беше предвидимо и знаех, че ще се случи.

— Но… тогава не разбирам… защо не си продал акциите? — учудено попита Елена.

Едуард се усмихна.

— Кой казва, че не съм ги продал?

— Какво? Да не искаш да кажеш, че…

Принцът кимна.

— Точно така. Катастрофата на фондовата борса по какъв начин не засегна наследството ти. За осемнайсетия си рожден ден ще получиш толкова, колкото имаше преди акциите да се сринат. Даже малко повече — намигна й той. — Продадох акциите с добра печалба.

— Но защо не ми каза? — смаяно го погледна тя. — Всички останахме с впечатлението, че съм загубила по-голямата част от наследството си.

Едуард я погледна.

— Точно заради това бих искал да се извиня.

— Но защо не ни каза още тогава? Защо ти беше да го криеш?

— Мила Елена, за мен реакцията на Фабиан Доеринг на тази новина беше много по-важна от самото финансово положение. Както забелязваш, подозренията ми се оправдаха. Младежът не иска да те види повече, интересът му към теб изчезна заедно с акциите.

Принцеса Елена се почувства дълбоко засегната.

— Искаш да ми докажеш, че мъжете не обичат мен, а парите ми, така ли? Благодаря ти много, Едуард!

Принц Фон Фрайберг беше изненадан от реакцията й.

— Елена, моля те да бъдеш разумна и да премислиш всичко добре. Не всички мъже са като Фабиан Доеринг. Ти си прекрасна жена и със сигурност ще намериш мъж, който да те обича заради това, което си, а не заради парите ти.

Елена стоеше пред него — млада, огорчена и със сълзи на ярост и безсилие в очите. Това обаче не бяха сълзите на дете, а на истинска жена — наранена и нещастна.

Едуард усети, че му се прииска да я прегърне и да я утеши така, както правеше, когато беше дете и нещо лошо й се беше случило. Сега обаче усети, че между тях стои непреодолима бариера.

— Уверявам те, Елена, ще намериш мъж, който да обича теб, а не наследството ти.

— Чудесно. Ако не си играеш игрички както с Фабиан, може и да не успееш да ми попречиш да го направя!

Принц Едуард се ядоса. Как можеше Елена все още да мисли за този използвач?

— Ами ако смяташ, че си загубила от това, че той не ти се обажда и не иска да те види, кажи му, че отново си наследница на милиони. Обзалагам се, че отново ще намери време за теб — презрително каза Едуард.

— Благодаря. Не искам да купувам мъжете.

— Ами тогава се радвай, че е далеч от теб, Елена. Фабиан Доеринг очевидно е точно от типа мъже, които се интересуват единствено и само от пари. Аз исках да ти докажа, че съм прав, за твоя собствена защита.

— Нямам нужда от защитници — отвърна Елена. — Не разбра ли, нямам! Ти все си мислиш, че правиш най-правилните неща и винаги искаш да ме ограничаваш!

— Трябва да съм много внимателен и предпазлив за теб и бъдещето ти — отвърна замислено Едуард.

— Внимавай за себе си, не за мен! Аз не се меся в личния ти живот, не се меси и ти в моя!

Принц Фон Фрайберг повдигна вежди.

Елена му хвърли ядосан поглед.

— Нека и аз ти дам един съвет — каза тя. — Лиза Фразели се е развела с трима мъже. Внимавай да не станеш четвъртият.