Юлиане Сартена
Условие за влюбване (20) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

— Най-лошото е, че според мен той не иска нищо друго, освен парите й — каза принц Едуард. — Сигурен съм в това.

Двамата бяха в жилището й и след малко щяха да тръгнат за прием. Връзката им вече беше станала достояние на мюнхенските светски хроникьори и всички говореха за нея. Нямаше прием или галавечеря в града, чиито организатори да не искат да ги имат в списъка с гостите си.

Лиза Фразели беше доволна, че отново е под светлините на прожекторите и всички й обръщаха подобаващо внимание, където и да отидеше.

Принц Едуард с лекота щеше да се лиши от удоволствието да присъства на повечето светски събития, на които ги канеха, но все пак беше кавалер и нямаше как да не е до Лиза. Принцът свикна постоянно да е на светски събития и да си говори с присъстващите там на непринудени теми.

— Толкова ли богата ще стане принцеса Елена, когато навърши осемнайсет? — с не особено голям интерес попита Лиза. В момента за нея по-важен беше въпросът коя спирала да използва и какви сенки да си сложи.

— Да. Преди смъртта си родителите й притежаваха голям брой акции в печеливши предприятия.

— Акции? — повтори Лиза, нанасяйки сенки под лявото си око. — На акции невинаги може да се разчита. Днес печелиш, утре губиш…

Принц Едуард се засмя.

— Не знаех, че се интересуваш от инвестиции — каза той.

— Не се интересувам — равнодушно отвърна Лиза, макар да знаеше, че това не беше точно така. — Познавам обаче точните хора, на които мога да се доверя по такива въпроси — намигна му тя. — Вторият ми съпруг, с когото поддържаме приятелски отношения, е инвестиционен банкер. Вчера се чухме по телефона и стана дума за акции, които в продължение на години се смятаха за най-сигурната и доходоносна инвестиция, а съвсем скоро са загубили почти цялата си стойност. В техните среди сега се говори само за това.

— Да, такива неща се случват постоянно — отвърна Едуард. — Да инвестираш в акции е рисковано, както и всяка друга инвестиция с висока доходност. Няма гаранции.

Лиза го погледна в огледалото и кимна.

— При определени обстоятелства обаче могат да са и много доходни — каза тя.

— Част от състоянието на принцеса Елена превърнах в злато преди няколко години — замислено каза принц Едуард. — Акциите, които съм избрал за нея, спадат към най-сигурните.

— Знаеш ли какво — каза Лиза. — Защо да не ти дам телефона на Даниел.

— Кой Даниел? Да не е Даниел Милер?

— Точно той. Обади му се от мое име и го помоли за съвет.

Идеята не се стори никак лоша на принца. Той знаеше кой е Даниел Милер — инвестиционен банкер на висок пост в американска банка със силни позиции на Уолстрийт.

— Обади му се в Ню Йорк. Той няма да има нищо против да ти помогне със съвет, щом аз съм ти дала номера му — каза Лиза. — Сега обаче трябва да тръгваме, защото ще закъснеем.

Принц Едуард й подаде ръка и погледна в огледалото. Безспорно двамата бяха много елегантна двойка. Защо пък той да не стане четвъртият й съпруг? Все пак тя не беше получавала благородническа титла в нито един от трите си предишни брака…