Юлиане Сартена
Условие за влюбване (11) (Как принцеса Елена разбра за кого бие сърцето й)

Принц Едуард влезе в стаята на Елена, без даже да почука.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — попита той, показвайки й списанието.

— С кое — невинно го погледна младата принцеса.

— С това — каза той, посочвайки корицата на модното списание.

— Какво за него? — все така невинно го гледаше Елена.

— Какво за него? — повтори той. — Обясни ми какво означава това!

— Нищо — отвърна Елена. — Просто списание.

— Списание, а? Много смешно, няма що. А коя е тази жена на корицата?

— Аз — кратко отвърна принцесата.

Принц Едуард нервно обикаляше из стаята. Принцесата не беше уважила забраната му.

— Ами снимах се в студиото и те са избрали тази снимка за корицата си — усмихнато отвърна Елена.

— Не се бяхме разбрали така.

— Не мога да си спомня да сме се разбирали, за каквото и да е — отвърна тя.

— Аз ти забраних да ходиш в Хамбург! — ядосано извика принц Едуард.

— На моята възраст никой нищо не може да ми забранява.

— Ако заради това не завършиш училище, ти си извършила най-глупавата и безотговорна постъпка в живота си! Матурата не е шега работа и ти нямаш време за подобни глупости!

— Не съм застрашила завършването си, по какъвто и да е начин — опита се да го успокои Елена. — Оказа се, че фотосесията не съвпада с изпитите ми. Няма защо да се ядосваш или да ми се караш.

— Има и още как! Аз ти забраних да работиш като модел, а ти не се съобрази с това…

— Едуард, аз съм достатъчно голяма, за да не можеш да ми забраняваш каквото и да било вече.

— Под снимката е името ти — принцеса Фон Монхайм. Как можа? — ядосано попита Едуард, посочвайки списанието.

— Какъв е проблемът?

— Фамилията на рода ти е на стотици години и е известна и уважавана. Не може да стои по някакви модни списания!

— Това списание е едно от най-реномираните — отговори Елена.

— Няма значение!

— Не живеем в XIX век, Едуард, моля те!

— Това, че си от благородническо потекло, е задължение и отговорност! Без значение кой век или хилядолетие сме!

И двамата се гледаха ядосано.

— Какво лошо има в това, че снимката ми е на корицата? Не съм гола или нещо подобно? Какъв е проблемът?

— Само това оставаше — да се появиш гола!

— Ами защо не? Следващия път може и така да се снимам — опита се да му се противопостави тя, но виждайки ядосания му поглед усети, че се изчерви. — Беше само шега… не смятам да се събличам…

— Шегата ти не беше никак смешна! Когато навършиш осемнайсет, можеш да се снимаш както си пожелаеш. На един въпрос не мога да си отговоря. Защо искаш да се занимаваш с това?

— Няма да се снимам гола, престани с това, моля те — отвърна Елена обидено. — Просто искам да бъда модел поне за кратко. Доставя ми удоволствие, а и плащат добре, не е никак лоша допълнителна работа — аргументира се тя, спомняйки си за скъпата лъскава кола на Фабиан Доеринг.

През последните няколко дни те се бяха виждали два или три пъти и Фабиан не пропускаше да отбележи, че това странично занимание му носи повече от добри доходи. Той все още учеше в университета и трябваше да плаща за обучението си. Елена се питаше как Фабиан успяваше да намери време за учене при всичките си ангажименти.

Принц Едуард я погледна и поклати глава.

— Откога на наследницата на рода Монхайм й трябва допълнителна работа? А изпитите ти?

— А защо не? Много хора работят, за да се издържат, докато учат.

— Да, но през ваканциите между семестрите, а не по време на сесиите и изпитите. Освен това аз никога не съм крил от теб, че родителите ти оставиха много сериозно наследство, което в момента управлявам от твое име. Няма нужда да се тревожиш за пари, Елена. Отказвал ли съм някога да ти дам пари? Ако са ти необходими, кажи ми и ще получиш.

Елена замълча. Тя знаеше, че принц Едуард фон Фрайберг имаше право. Адвокатът винаги й беше отпускал повече от достатъчно средства, за да не се притеснява за нищо. Разбира се, той винаги проверяваше доколко „разумни“ бяха покупките и разходите й, но никога не беше я лишавал от пари.

— След няколко месеца ще си пълнолетна и тогава ще станеш много богата млада дама — продължи принц Едуард. — Моля те, не ми излизай с оправданието, че парите от фотосесията са ти били необходими. И двамата знаем, че не е така.

Принцеса Елена седна на един стол, гневно удряйки с ръка по облегалката.

— Може би ми доставя удоволствие да го правя.

— Добре. Но моля те, отложи това удоволствие за времето, в което ще си навършила осемнайсет или поне докато не вземеш успешно всичките си изпити.

— Това си е моя работа — продължи да упорства принцесата.

Принц Едуард фон Фрайберг я погледна разочаровано.

— Понякога се питам — каза той с равен тон — къде отиде малкото будно и умно момиченце, което толкова много обичах.

Тонът му я накара да се замисли над постъпката и упорството си.

— Спомняш ли си, че когато беше на дванайсет, искаше да учиш ветеринарна медицина, а след това се насочи към биологията, защото опазването на околната среда беше много важно за теб — спомни си принц Едуард. — Тогава ти искаше да работиш, за да направиш света по-добро място за всички. Сега единствената ти амбиция е да си новото лице на сезона. Колко жалко, че идеалите, които имаше като малка, са изчезнали.

Последните думи на принц Едуард засегнаха Елена много повече от яда и гнева му.

— Ти не можеш да ме разбереш — безпомощно отвърна тя.

Принцът кимна.

— Страхувам се, че наистина не мога да те разбера. Преди с теб се разбирахме само с поглед. Сега нещата явно са се променили — замислено отговори той и тръгна към вратата. — Лека нощ, Елена.

Принц Едуард фон Фрайберг излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

Елена чу как той затвори и входната врата и запали двигателя на колата си.

Принцесата грабна една възглавница от леглото си и ядосано я запрати на пода.

Едуард беше победил в спора.